Определение № 323 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Пазарджик, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500298 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД чрез юрисконсулт Т. срещу определение №369/03.02.2026 г., постановено по гр.д.№2683/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №1503/06.12.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като са развити подробни съображения в тази насока. Изложени са възражения, че присъденият размер е завишен и не е адекватен на фактическата и правна сложност на делото. Излагат се аргументи, че във връзка с правния спор, била налице обилна съдебна практика по искове за нищожност на договори за потребителски кредити, вкл. и по дела с ищец, представляван от адв.А. и ответник „Кредисимо“ ЕАД, като настоящото дело не се отличавало от масата такива дела.

Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него да постанови друго, с което да намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника от 400 лв. на 200 1 лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от А. К.

С. чрез адв.А., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№2683/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано по искова молба от А. К. С., ЕГН ********** чрез адв. А. против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, с която се иска от съда да обяви Договор за потребителски кредит №*****/ 10.06.2023 г., сключен между от А. К. С. в качеството му на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател, за недействителен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

С решение №1503/06.12.2025 г. по гр.д.№2683/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е уважен предявеният иск. Осъдено е „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на адвокат А. А. от АК Пазарджик, на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С молба от 22.01.2026 г. ответникът е отправил искане до съда да измени решение №1503/06.12.2025 г. в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като намали техния размер до 200 лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата, като е подробни мотиви за дължимост на адвокатското възнаграждение в определения размер.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради 2 което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Основният правен спор между страните се свежда до това дали първоинстанционният съд е определил справедлив и разумен размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАДв.

Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв на процесуалния представител на страната следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба №1/2004 г. следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като бъдат съобразени правата и фактическа сложност на спора, положения от адвоката квалифициран труд и извършените от него процесуални действия в производството, материалния интерес.

Неоснователно е възражението за размера на адвокатското възнаграждение. Изложените доводи и възражения в частната жалба са идентични с тези в молбата по чл.248 ГПК относно критериите и основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Преценката досежно неговия размер, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В този аспект обаче, както вече е било изяснено, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.

3

- ДВ, бр.14/2025 г.), които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение. Именно по този ред районният съд е определил сумата от 400 лв.

В заключение, след преценка на така изложените обстоятелства, като се съобрази с наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд,настоящата инстанция приема, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно.

По изложените по-горе съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното определение.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение

№369/03.02.2026 постановено по гр.д.№2683/2025 г. по описа на РС – Пазарджик. г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4