Присъда № 130 от 03.09.2024, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №130/03.09.2024г. по НОХД №841/2024г., изготвени на 24.10.2024г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия А. М. С. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, предл.1, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и против подсъдимия Е. И. Р. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В разпоредително заседание Районна прокуратура- С., редовно и своевременно призована изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Ощетеното юридическо лице- С.ската митрополия, редовно призовано се представлява от упълномощен повереник, който предявява граждански иск и моли ощетеното юридическо лице да бъде конституирано в качеството на граждански ищец. Повереникът отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Подсъдимият А. С., редовно и своевременно призован за разпоредително заседание се явява лично и с упълномощен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

Подсъдимият Е. Р., редовно и своевременно призован за разпоредително заседание се явява лично и с упълномощен защитник.

Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Защитникът отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание, счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от С.ската митрополия против подсъдимите А. М. С. и Е. И. Р. граждански иск за сумата от 420 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 26.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Конституира С.ската митрополия в качеството й на граждански ищец, след което приключи разпоредителното заседание и премина към предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на двамата подсъдими правата по чл.371 от НПК и с определение обяви, че ще ползва техните самопризнания при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура- С. в съдебно заседание поддържа обвинението и го счита за доказано по безспорен начин. Предлага 1 на подс. С. да се наложи за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, предл.1, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от TРИ години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с 1/3 (една трета) и така намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим. За подсъдимия Р. прокурорът предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се намали с 1/3 (една трета) и така намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца подсъдимият Р. да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Представителят на Районна прокуратура- С. предлага вещественото доказателство 1 брой СД да бъде съхранявано към делото до изтичане на срока за съхранение на самото дело. Прокурорът предлага гражданският иск да бъде уважен в предявения размер.

Повереникът на гражданския ищец в съдебно заседание моли предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло. Претендира и законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание подсъдимият С. се признава за виновен. Разкайва се и моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер. Защитникът на подсъдимия моли да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в законовия минимум, което по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 (една трета). Защитникът на подсъдимия С. предоставя на съда да се произнесе по въпроса за веществените доказателства. Намира предявения граждански иск за допустим и основателен и счита, че същият трябва да бъде уважен в размера, в който е предявен.

В съдебно заседание подсъдимият Р. се признава за виновен. Разкайва се и моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер. Защитникът на подсъдимия моли да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 (една трета) и така да се получи редуцирано наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца. Защитникът на подсъдимия Р. предоставя на съда да се произнесе по въпроса за веществените доказателства. Намира гражданския иск за своевременно предявен и счита, че същият следва да бъде уважен в размера, в който е предявен.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Храм паметникът „Света Троица“ е собственост на С.ската митрополия като от 30 години председател на църковното настоятелство на храма и негов свещеник е свидетелят И.Я.И. Храм паметникът „Света Троица“ 2 се намира на административен адрес гр. С., кв. „Речица“, ул. „Поп Груйо“, №1. На два пъти, през месец март 2024г. и месец април 2024г., имотът бил обект на посегателство като предмет на деянието през месец април 2024г. била отнета парична сума от дарения. За посочените две посегателства били образувани и водени досъдебни производства.

През месец януари 2024г. подсъдимият А. М. С. изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ и бил освободен от затвора в град Б.. След изтърпяване на наказанието той се завърнал в град С. и често контактувал с непълнолетния подсъдим Е. И. Р., роден на 08.08.2006г.

На 26.05.2024г. двамата подсъдими решили да извършат кражба от храма „Света Троица“ в кв. „Речица“, гр. С.. За целта в късния следобед на посочената дата се придвижили пеш до квартала. Разхождали се извън двора на храма и изчаквали жената, която работела там да си тръгне. След 16,00 часа на 26.05.2024г. св. З. Г. Я. напуснала храма като го заключила. Двамата подсъдими се уверили, че наоколо няма никой и прескочили оградата.

Насочили се към северната страна на храма. С ръце подсъдимият Е. Р. напънал един от прозорците и повреждайки планките на заключващия му механизъм, успял да го отвори. Скъсал и комарника, който бил на прозореца и от там двамата проникнали вътре в храма. Насочили се към двете кутии за дарения, които подсъдимият Е. Р. разбил. Взел намиращите се в тях пари в общ размер на 420 лева. Разбил и чекмедже на шкаф, в който се съхранявали свещи като предполагал, че вътре има пари, но не открил такива. Двамата подсъдими напуснали храма през прозореца, откъдето влезли.

Отдалечавайки се от мястото, подсъдимият Е. Р. разделил открадната сума пари поравно между него и подсъдимия А. М. С.. Двамата си разделили по 210 лева, които похарчили.

Отивайки сутринта на 27.05.2024г. около 08,00 часа в храма, на св. З.

Г. Я. й направило впечатление, че иконите, които се намирали до шкафа са разместени. Направила оглед и установила, че в храма е проникнато, а кутиите за дарения са разбити и са празни. Освен това електрическото захранване в храма било прекъснато.

Свидетелката З. Я. сигнализирала на ЕЕН 112 и било започнато настоящото наказателно производство. На място бил извършен оглед на местопроизшествието.

С протокол за доброволно предаване от 27.05.2024г. свещеник И.Я.И предал 1 брой CD с видеозаписи от охранителните камери на храма.

По делото е изготвена съдебна видео- техническа експертиза, при която на хартиен носител са свалени снимкови кадри, обхващащи времевия интервал от 16,20 часа до 16,38 часа на 26.05.2024г.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена 3 въз основа на показанията на свидетелите М.П.С., З. Г. Я., И.Я.И и К. М. Р., протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокола за доброволно предаване, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебна видео- техническа експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни, логични и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебна видео- техническа експертиза, тъй като същото не беше оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на вещото лице.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимият А. М. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „Кражба“ по чл.196, ал.1, т.2, предл.1, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК, а с деянието си подсъдимият Е. И. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „Кражба“ по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 26.05.2024г. в гр. С., кв.

„Речица“, за подсъдимия А. С. в условията на опасен рецидив, а за подсъдимия Е. Р. в условията на повторност и макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, след предварителен сговор помежду им, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнели чужди движими вещи, а именно паричната сума в размер на 420 лева, от владението на собственика на храм паметник „Света Троица“, представляван от свещеник И.Я.И, без негово съгласие с намерението противозаконно да бъдат присвоени като деянието не представлява маловажен случай.

Деянието е извършено от подсъдимите С. и Р. с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Те са знаели, че като повредят планките на заключващия механизъм на прозореца, ще го отворят, ще проникнат в храма и като разбият кутиите за дарения, ще вземат намиращите се в тях пари, собственост на ощетеното юридическо лице4 С.ската митрополия. Наясно са били, че по този начин, извършвайки деянието, ще увредят собственика на движимите вещи, но въпреки това са го осъществили и са целели именно да увредят С.ската митрополия.

Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Видно е, че подсъдимите С. и Р. са извършили деянието, за което са обвинени, тъй като това се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични, безпротиворечиви, относими към предмета на делото и се подкрепят от писмените доказателства по делото и кореспондират с вещественото доказателство- 1 брой CD с видеозапис от охранителните камери на храм паметника по време на извършване на инкриминираното деяние.

Съдът счита, че правилно на подсъдимите е повдигнато обвинението по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като от доказателствата по делото се установи безспорно, че са повредили преграда, здраво направена за защита на имот, а именно чрез повреждане на планките на заключващия механизъм на един от прозорците и скъсване на комарника, който бил на прозореца са проникнали вътре в храма.

Правилно им е било повдигнато обвинение за извършено престъпление „Кражба“ след предварителен сговор помежду им. Те са се сговорили още преди да тръгнат да извършват деянието. Видно е от доказателствата по делото, че не се касае за маловажен случай, тъй като, както бе посочено по- горе, е налице квалифициращият елемент повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот. Освен това двамата подсъдими са откраднали от храма парична сума под формата на дарения, събирани и предоставяни на църквата от обикновените граждани (миряни и енориаши), което обуславя моралната укоримост и обществената опасност на извършеното деяние и поради това не може и не трябва конкретният случай да се разглежда като маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.