Решение № 285 от 30.07.2019, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 30.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на 24.04.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.

Ваня Иванова при секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от съдия Г. в.гр.д. № 543 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК (отм.).

Образувано е по три идентични въззивни жалби от В.Б.Р., Б.В.Р. и Ю.В.Р. срещу решение № 132/25.07.2017г. постановено по гр.д. № 236/2007г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което делбените имоти са били разпределени по реда на чл. 292 от ГПК (отм.). Жалбоподателите считат, че решението противоречи на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърдят, че не са били съобразени установените квоти с влязлото в сила решение по първата фаза на делбеното производство. Оспорват извода на районния съд за невъзможността да се тегли жребий. Претендират, че е следвало да се състави разделителен протокол и делбата да се извърши именно чрез жребий. Считат, че, дори да не се тегли жребий, пак е било необходимо да се състави разделителен протокол. Оспорват експертизата, на която се е позовал първоинстанционният съд, като намират същата за недопустима, и изтъкват, че не са присъствали в последното заседание, когато е било прието изготвеното по нея заключение. Оспорват аргумента, с който РС е избрал втория вариант от заключението, като намират последното за погрешно. Изтъкват, че съдът не е обсъдил направеното от тях искане за извършване на делбата с разпределяне на дяловете по колена, което било единствената възможност за провеждането й. Цитират съдебна практика в подкрепа на твърдението си, че са налице предпоставките за извършване на делба по колена. Развиват съображения относно страните в конкретното делбено производство и изтъкват, че те участват по заместване на призовани към наследяване наследници на общия наследодател. Навеждат доводи за нарушение на чл. 76 от ЗН. Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което извърши делба съобразно определение квоти и при постигане на максимална справедливост при поставяне на имотите в дял на съделителите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор единствено от въззиваемия Г. Г., чрез адв. В., който счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно.

Описва хронологията на събитията по делото и променящите се с времето становища на съделителите. Изтъква, че всички съдебно-технически експертизи са били изготвени в съответствие с исканията на страните и отразяват тяхната воля за начина на извършване на делбата, а заключението по последната от тях е прието без оспорвания. Оспорва довода на жалбоподателите, че не е следвало да се допуска СТЕ поради отправяне на искане в този смисъл след първото заседание по делото. Счита, че това право не се преклудира с края на първото заседание в производството по втората фаза на делбата. Споделя извода на районния съд, че в случая е невъзможно теглене на жребий. Сочи, че, след като част от съделителите са се съгласили да получат в общ дял ½ от делбените имоти, а останалите желаят дялове в натура, няма пречка да се съобразят изложените от страните предпочитания. Намира, че принципът на делба по колена може да бъде преодолян, ако сънаследниците изразят желание за пряко извършване на делбата, като всеки от тях получи реален дял. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Счита, че преценката на съда за начина на извършване на делбата (при наличие на обективна възможност да се обособят реални дялове за всяко едно от колената) зависи от изразено съгласие или несъгласие за групиране на съделителите и желанието им да се извърши делба на техния дял. Оспорва довода на жалбоподателите за нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизготвяне на разделителен протокол. Сочи, че при разпределяне на имотите по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) не се съставя такъв.

Позовава се на съдебна практика, според която разпределението на делбените имоти има приоритет пред другите способи за извършване на делбата. Намира, че обжалваното решение не противоречи на разпоредбата на чл. 76 от ЗН, тъй като няма пречка, съделител да получи в дял имот, с който се е разпоредил преди извършване на делбата. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите В.Р. и Б.Р. не се явяват. Представляват се от адв. В., който подържа жалбите и моли съда да ги уважи по изложените в тях аргументи. Поддържа желанието на доверителите си, делбата да бъде извършена по колена.

Счита, че следва да се изготви разделителен протокол. Намира, че делбата е извършената така, че имотите, които са били предмет на разпоредителни сделки, са поставени целенасочено в дял на разпоредилите се съделители, за да не се реализира хипотезата на чл. 76 от Закона за наследството. Изразява становище, че делбата е несправедлива.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Ю.Р. се явява лично и подкрепя казаното от адв. В.. Счита, че делбата трябва да се извърши по колена, да се състави разпределителен протокол и да се тегли жребий, а съдът - да се съобрази с решението по чл. 76 от Закона за наследството. На 25.04.2019г. този жалбоподател е подал молба, с която заявява, че съставянето на разделителен протокол е част от дължимите от съда процесуални действия, които не могат да бъдат заменени с произнасяне в съдебното решение. Счита, че такъв протокол се е неизменна част от съдопроизводствените действия, както и че той следва бъде предявен на съделителите за възражения и обсъждания, независимо от това, дали делбата ще се извърши чрез теглене на жребий. Настоява за отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания, както и за извършване на така посочените съдопроизводствени действия.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият Г.Г. се представлява от адв.

В., който поддържа отговора, оспорва жалбата, и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Счита, че теглене на жребий в конкретния случай е невъзможно, тъй като до делба са допуснати имоти, които се различават съществено един от друг по площ и стойност. Изразява становище да не се уважава искането за изготвяне на разделителен протокол, като се обосновава с ППВС № 7/1973 г. Намира, че е не налице противоречие с нормата на чл. 76 от Закона за наследството, тъй като няма законова пречка да бъде поставен в дял имот, с част от който съделителите са се разпоредили.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция останалите въззиваеми, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище.

Съдът намира, че фактическата обстановка, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено в писмен вид, от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, и в рамките на правораздавателната му власт. То е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а съдът се е произнесъл по действително предявения такъв.

Във връзка с наведените от жалбоподателите доводи за негова неправилност, съдът намира следното:

Основен принцип при делбата е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството, припадащ се на съответния съделител.

Този принцип произтича непосредствено от разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и се застъпва последователно в съдебната практика (напр. Решение № 1060 от 16.02.2018 г. на СГС по в. гр. д.

№ 355/2017 г. и др.)

Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 292 от ГПК (отм.), чрез възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК (отм.) или чрез изнасяне на имота/имотите на публична продан.

Основен критерий за избор на някой от горните способи е съотношението между броя на реалните дялове и броя на съделителите, във връзка със съотношението между стойностите на реалните дялове и стойностите на квотите на съделителите.

Освен това, от значение е и възможността за обособяване на повече реални дялове от един или повече от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите за начина на нейното извършване (напр. за възлагане на жилищен имот или за разпределение на имотите по колена).

При това, съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 5, буква „б” от Постановление № 7 от

28.XI.1973 г., Пленум на ВС, „невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.” В случая е налице именно такава хипотеза, тъй като до делба са допуснати девет различни по площ и стойност имота, а от влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата се установява, че квотите на съсобствениците в съсобствеността са различни. Наистина, жалбоподателите претендират да се извърши делба по колена, в който случай квотите на всички колена биха били равни. Следва да се има предвид, обаче, че, според съдебната практика, тегленето на жребий е винаги невъзможно, когато не съществува възможност, всеки отделен съделител да получи реален дял. Това означава, че е недопустимо, по този ред група съделители (вкл. такива от едно коляно) да получат общ дял, тъй като законът не установява процедурни правила за начина, по който се тегли жребий от група лица. С оглед гореизложеното, извършването на делбата чрез теглене на жребий е изключено.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно начина на извършване на делбата. Налице са предпоставките за прилагане на чл. 292 от ГПК (отм.), доколкото в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки съделител (респ. група съделители, пожелали общ дял) да получи дял в натура, а същевременно квотите на съделителите са различни. В такъв случай няма основание за изнасяне на имотите на публична продан, дори те да са различни по вид и стойност (арг. от Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 634 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2009 г., I г. о., ГК). При това следва да се сподели довода на отв. Г., че разпределението на имотите има приоритет пред другите способи за извършване на делбата. В този смисъл е съдебната практика (Решение № 285 от 9.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г. о.), съгласно която „когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба, има приоритет пред другите способи за извършването й“. Поради това съдът намира, че делбата следва да бъде извършена именно чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл. 292 от ГПК (отм.).

Спорният въпрос в случая е, дали разпределението да бъде по колена от общия наследодател, както претендират жалбоподателите.

Според настоящия съдебен състав, няма основание за извършване на делбата по колена, поради следните съображения:

·

Влязлото в сила решение по първа фаза на делбата е определило кръга на съделителите, както и техните квоти, и то – поотделно за всеки съделител, а не по колена.

·

Ако, при така определените съделители и квоти, делбените имоти бяха по- малко на брой от съделителите, но съответстваха на броя на колената, би било оправдано извършването на делбата по колена. Така, с известно отстъпление от принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН, всъщност би се постигнало реалното му спазване: наистина, не всеки отделен съделител ще получи реален дял, но такъв ще бъде получен от наследниците във всяко коляно, а това е за предпочитене пред алтернативата, имотите да се изнесат на публична продан, което би компрометирало идеята за получаване на дял в натура.