Решение № 749 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330109051 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове от Н. Ч. срещу Община Брезово.

Ищцата твърди, че с договор от *** г. закупила от общината недвижим имот с номер *** от плана на новообразуваните имоти, като платила цената от 2157 лева, режийна вноска, местен данък и стойност на оценка в размер на общо 212.18 лева.

След това с решение по гр.д. № *** от *** г. на ПРС било установено, че действителни собственици на имота са трети лица- С. И. и М. Д.-Ш.. Решението било постановено при участието на трето лице помагач на страната на Н. Ч. в лицето на Община Брезово.

За защитата по делото ищцата платила сумата от 600 лева, а след това била осъдена да плати разноски в размер на 1060 лева, които погасила. Предвид горното иска развалянето на договора за продажба на недвижим имот, осъждането на ответника да плати сумата от 2157 лева цена по сделката, сумата от 212.18 лева разноски по сделката и 1660 лева разноски по гр.д. № *** г. на ПРС. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 189, ал. 1 ЗЗД, изречение второ и чл. 189, ал. 1, изречение последно, във вр. с чл. 191, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

По делото е представен договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от ***г., съгласно който Община Брезово продава на ищцата Н.

Ц. Ч. поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти на землището на с.

***, срещу сумата от 2157 лева. В договора е уговорено плащането на сумата от 107.85 лева режийна вноска и 50.40 лева разходи за оценка, като е посочено и плащането на 53.93 лева местен данък. Плащането на всички суми е удостоверено в самия договор, като се доказва и от представените квитанции. Договорът е действителен като е сключен в предвидената за това писмена форма, съгласно чл. 18 от Закона за собствеността, с оглед предмета му- имот частна общинска собственост.

От приложеното гр.д. № ***г. на ПРС се установява, че е възникнал спор във връзка с правото на собственост върху имота. С решение от *** г. постановено по същото дело е признато за установено по отношение на Н. Ч., че С. П. И. и М. И. Д.Ш. са собственици на поземлен имот с № ***, находящ се в землището на село ***, като Н. Ч. е осъдена да предаде владението му. С решението са присъдени разноски в нейна тежест в размер на 760 лева. Решението е постановено при участието на Община Брезово като трето лице подпомагаща страна на Н. Ч. и е влязло в сила на *** г.

С определение от *** г. решението е изменено в частта за разноските като същите са увеличени на сумата от 1060 лева.

Наред с това по делото е установява и представянето на договор за правна защита и съдействие за Н. Ч. за сумата от 600 лева платени в брой.

При така събраните доказателства се установява, че ответната община не е изпълнила задължението си да прехвърли собствеността върху имота, като купувачът е претърпял евикция. Спорът за правото на собственост е решен, като настоящият ответник е обвързан от установителното действие на решението (чл. 223, ал. 1 ГПК), което по съществото си също е сила на пресъдено и от задължителната сила на мотивите (чл. 223, ал. 2 ГПК). В този смисъл са и разясненията по т. 3Б на ТР № 4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС.

В тази хипотеза пред ищеца се откриват възможностите предвидени в чл. 189, ал. 1 ЗЗД, според който а ко продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. В ТР № 1/2019 г., ОСГТК, се приема, че договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим.

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот продължава да е 2 валиден и да обвързва страните до момента, в който купувачът упражни правото си да го развали при съответните предпоставки за това. Тъй като договорът за покупкопродажба на недвижим имот е действителен, то неговото разваляне съгласно императивното правило на чл. 87, ал. 3 ЗЗД става по съдебен ред.

Предвид установеното неизпълнение искът за разваляне на договора се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на конститутивния иск и установените плащания, основателен е и искът за върне на платената цена 2157 лева и за плащане на разноските по договора в размер на общо 212.18 лева за режийна вноска, местен данък и оценка.

Съгласно чл. 191, ал. 1 ЗЗД ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото. От представеното решение, документите по приложеното дело и разписката от***г. се установява, че ищцата е платила разноските по заведеното срещу нея дело за ревандикация в размер на 1060 лева, както и сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение за собственото си процесуално представителство. Поради това на основание чл. 191, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да плати обезщетение в размер на разноските по делото, по което купувачът е бил съдебно отстранен.

Предвид горното всички предявени искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 213.60 лева за държавна такса, 10 лева такса за вписване на ИМ и сумата от 800 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ сключения на ***г. договор № ** за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, вписан в СВ с вх. рег. № *** от *** г., акт № ***, том * * * , с който Община Брезово, Булстат 000471123, адрес гр. Брезово, ул. Георги Димитров № 25, прехвърля на Н. Ц. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул.*** № *, следния недвижим имот, а именно: имот № *** по плана на новообразуваните имоти на землището на село ***, общ.***, одобрен със заповед № *** от *** г. на ***на област с административен център ***, НТП: индивидуално застрояване, с площ от 1088 кв.м. при граници: поземлени имоти с номера ***, ** и ***, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по иска на Н. Ц. Ч., ЕГН **********, срещу Община Брезово, Булстат 000471123.

3

ДАВА 6-месечен срок на Н. Ц. Ч., ЕГН ********** от влизането в сила на решението, за да извършат отбелязването му в Службата по вписвания - Пловдив, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА Община Брезово, Булстат 000471123, адрес гр. Брезово, ул. Георги Димитров № 25, да заплати на Н. Ц. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул. *** № *, сумата от 2157.00 лева- получена на отпаднало основание по развален договор № *** от *** г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, вписан в СВ с вх. рег. № ***от *** г. акт № ***, том **; сумата от общо 212.18 лева- разноски по развален договор № ** от *** г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, вписан в СВ с вх. рег. № *** от *** г. акт № ***, том ***, за режийна вноска, местен данък и стойност на оценка и сумата от 1660.00 лева- обезщетение в размер на разноските по гр.д. № *** на РС-Пловдив, по което купувачът по договор № *** от *** г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, вписан в СВ с вх. рег. № *** от *** акт № ***, том **, е съдебно отстранен от имота, ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в съда на *** г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 1023.60 лева- разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 4