Определение № 5418 от 25.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5418 гр. София, 25.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101183 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №11278/01.12.2023г. на О. Б. К. и И. Й. Й., ЕГН [ЕГН], чрез адв. М. Б. срещу Решение №355/19.10.2023г. по в.гр.д. №443/2023г. по описа на ОС – Русе, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което по отношение на касаторите е прието, че ищците И. Б. П., Б. Ц. С. и Ц. Ц. Д., са собственици на сграда с идентификатор ***, със застроена площ 15 кв. м., предназначение: гараж, находящ се в поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ на целия имот 377 кв. м., при права както следва: за И. Б. П.- 4/6 ид. ч., за Б. Ц. С. и Ц. Ц. Д.- по 1/6 ид. ч. Касаторите считат въззивното решение за недопустимо, за неправилно- поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за необосновано. Молят да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което претенцията срещу тях бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил релевираното от тях възражение, че решението следва да бъде еднакво спрямо всички необходими другари в процеса. Излагат, че въпреки направеното от тях възражение, от диспозитива на постановеното въззивно решение не става ясно кой от двата предявени срещу тях иска е уважен- по твърдението за давностно владение или първият основен иск. В изложението се посочва, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК като молят да бъде допуснато касационно обжалване по следния въпрос: „В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл.12 ГПК, чл.236 ал.2 от ГПК и чл.235 ал.2 от ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, уточнен съгласно указанията, дадени с т.1 на ТР № 1 /19.02.2010г. по т.д.№ 1 /2009г.на ОСГТК на ВКС?“ Въпросът се поставя във връзка с твърдението на 1 касаторите, че въззивният съд не е обсъдил възраженията им, подробно развити във въззивната жалба и в отговора на исковата молба, което води до липса на каквото и да било произнасяне по техните доводи и аргументи. Считат, че не е ясно кой от двата петитума е уважен, и защо няма диспозитив и обсъждане по двата петитума, заявени от ищеца в условията на евентуалност. Освен, че липсва обсъждане на възражението им за липсата на активна процесуална легитимация на ищците, твърдят, че въззивният съд не е изложил в решението си въз основа на кои доказателства е формирал изводите си за придобито от ищците право на собственост. На следващо място считат, че въззивният съд изобщо не е обсъдил влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №3833/2006г. по описа на Районен съд – Русе, което е представено пред нотариус при издаването на констативен нотариален акт.

Като не е обсъдил възраженията на ответниците и всички събрани доказателства, въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана ТР №1/04.01.2001г. пo тълк. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение №59/14.04.2015г. пo гр.д.

№4190/2014г. на ГК, IV г.о., решение №27/28.06.2017г. пo т.д. №2430/2015г. на ТК, I т.о., решение №715/2010г. по гр.д. №139/2010г.на IV г.о., решение № 283/2014г. по гр.д.

№1609/2014г. на IV г.о., решение №101/2015г. по т.д. №1740/2014г., Решение №50140 от 14.03.2023г., I т.о на ВКС, поради което според касаторите е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответниците по касационната жалба –И. Б. П., Б. Ц. С. и Ц. Ц. Д., чрез адв. Ю. И. с депозирания писмен отговор оспорват наличието на основанията за допускане до касационно обжалване. Считат, че с обжалваното решение, съдът не се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Считат, че жалбата е недопустима, а по същество – и неоснователна. Твърдят, че процесният гараж е самостоятелна сграда, а не пристройка, поради което въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика. На следващо място излагат, че посоченото съдебно решение №277/06.12.2006г. по гр. дело №3833/2006г. не съдържа произнасяне по отношение на процесния гараж, а за лятна кухня, която към момента е съборена. В заключение се моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване, като им бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от И. Б. П., Б. Ц. С. и Ц. Ц. Д. против О. Б. К., И. Й. Й. и Д. Б. К. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на гараж с идентификатор [№], построен в поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с административен адрес на имота [улица], при права 4/6 ид.ч за първата ищца и по 1/4ид.ч за втория и третия ищец. Ищците твърдят, че техният наследодател Цани Д. П. по време на брака си с първата ищца придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, 2 представляващ 149/388 идеални части от дворно място, цялото от 388 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо парцел [№] в кв. 505, както и само първия етаж от сградата, построен върху 89 кв. м. и една стая на втория етаж, заедно с 1/2 идеална част от тавана; югоизточната изба с клозета и баня в нея и подобренията в имота. С Разрешение за строеж №474-А2 от 20.11.1981 г. на ОбНС Р., на Цани Д. П. било разрешено да построи гараж с площ 15 кв. м., което строителството било извършено при действието на ЗТСУ и Правилник за прилагане на ЗТСУ, като той и съпругата му са станали собственици на гаража. На 29.03.2022г. Цани Д. П. починал, като оставил за свои законни наследници по закон ищците в настоящото производство - първата от която негова преживяла съпруга, а вторият и третия – неговите деца, като същите имат права върху имоти, както следва: за първата ищца 4/6 идеални части, а за втория и третия по 1/6 идеална част. Ищците твърдят, че до 29.03.2022г., те и техният наследодател Цани Д. П., владели процесните имоти без никой да им пречи. След направена справка в Служба по вписванията, установили, че с гаража, представляващ сграда с идентификатор [№], със застроена площ 15 кв.м. били извършвани следните сделки от ответниците: учредена Договорна ипотека с кредитор А.

Б. АД и ипотекарен длъжник -вторият ответник Д. Б. К., вписан в СВ – Р. акт № 68, том 6, вх. рег. № 80, дв. вх. рег. № 6997 от 22.05.2007г.; Покупко-продажба с продавач вторият ответник Д. Б. К. и купувачи – О. Б. К. и И. Й. Й., вписана в СВ – Р. акт № 56, том 26, вх. рег. № 24, дв. вх. рег. № 10296 от 11.07.2008 г.; Договорна ипотека с кредитор З. Б.

АД, клон България и ипотекарни длъжници – О. Б. К. и И. Й. Й., вписана в СВ – Р. акт № 130, том 8, вх. рег. № 25, дв. вх. рег. № 10298 от 11.07.2008г. Ищците твърдят, че Д. Б. К. никога не е придобивала собствеността на гаража, представляващ сграда с идентификатор [№], застроена площ 15 кв.м., поради което и договорът от 11.07.2008г. няма вещно прехвърлително действие. По изложените съображения молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при права: 4/6 идеални части за И. Б. П. и по 1/6 идеална част за Б. Ц. С. и Ц. Ц. Д., на гараж с идентификатор [№], построен на основание Разрешение за строеж № 474-А2 от 20.11.1981 г., издадено от ОбНС – Р., а в условията на евентуалност- че са го придобили по давност.

Ответниците О. Б. К., И. Й. Й. и Д. Б. К. считат предявения иск за неоснователен. Позовават се на изтекла погасителна давност в тяхна полза.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Цани Д. П., починал на 29.03.2022г.-преживяла съпруга, и син и дъщеря. По време на брака му с първата ищца, Цани П. с нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Градски народен съвет от 17 ноември 1978г., е закупил 149/388 ид.ч. от дворно място, цялото от 388 кв.м, находящо се в [населено място], по [улица], представляващо парцел X.-2719 в кв.505, и от построената в него двуетажна масивна сграда – само първия етаж, построен върху 89 кв.м., една стая на втория етаж, заедно с 1/2 ид.ч от тавана, югоизточната изба с клозета и баня в нея и подобренията в имота. С разрешение за строеж от 20.11.1981г., издадено от ОбНС-Р., на Цани П. е разрешено да построи гараж в горецитирания парцел [№], по [улица], на осн. чл.97 от ППЗТСУ – въз основа на одобрена квартална разработка – четлив препис от разрешението на л.124 от гр.д. №3107/22г. на РРС от бетон и тухлената зидария с площ 15 3 кв.м.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №132 от 11.04.2007г., третата ответница- Д. Б. К. е призната за собственик на жилище- апартамент, с площ 102, 5 кв. м., на втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, на адрес: [населено място], [улица], югоизточно избено помещение, югоизточен таван, 1/2 ид. ч. от стълбището и от общите части на сградата, лятна кухня със застроена площ 12 кв. м., състояща се от една стая и масивен гараж, застроен върху 21 кв. м., заедно с 149/388 ид. ч. от дворното място, съставляващо имот №2719, в кв. 505 по плана на [населено място], цялото с площ 377 кв. м.

С договор, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба №30 от 07.07.2008г., Д. К. продава на първите двама ответници -О. К. и И. Й. Й. гореописания недвижим имот, като в нотариалния акт е посочено, че лятната кухня е с площ от 12кв.м, но по схемае 15кв.м, състояща се от една стая с идентификатор [№], а масивният гараж е с площ 21кв.м, по схема с площ 14кв.м, с идентификатор [№].

От показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е приел за установено, че всеки от съсобствениците – Цани П. и С. А., си е построил гараж в имота. Недвижимият имот имал два входа, гаражът на П. е №2, а на А.-№4. Свидетелят Г. А.-син на С. А. е посочил в съдебно заседание върху представената му скица, че северният гараж е на П., а южният е негов. Разяснил е още, че неговото семейство /А./ продали къщата, гаража и малката стаичка – лятната кухня, която се намира зад къщата, което се потвърждава и от показанията на св. Т.

Н. Т., син на Н. Т., който е придобил част от имота от С. А. и Велико М.. Свидетелят Т. Н. излага, че когато се снабдил с удостоверение от кадастъра за своите 2 стаи с площ 30кв.м, в него пишело 45кв. Служителката му обяснила, че „лявата кухня-източно, е прехвърлена на запад…“. Свидетелят е категоричен, че лятната кухня в момента не съществува. Свидетелят Г. Г. е владял имот по [улица]. През 1992г. част от този имот бил купен от дружество – „Грейт-ГСД“-ЕООД, като по нотариален акт купили гараж, етаж втори и лятна кухня, която тогава/1992г./ била полу-съборена.

От заключението на СТЕ се установява, че пред сградата, на уличната регулация, са изградени два гаража – с идентификатор [№] и [№]. Имотът с идентификатор [№] е разделен на две части – ищците по делото са на [улица], а първите двама ответници - на [улица].

Между двата гаража няма връзка. На скицата в имота има и още една сграда, с идентификатор [№], част от която е собственост на Т. Н. Т.. Такава сграда в момента на огледа, извършен от вещото лице, липсва, но не е заличена от плана. В съдебно заседание вещото лице инж.М. разяснява, че по скиците разликата в двата гаража е от един квадрат, а на място може да няма и толкова. Единият гараж е от 14 кв.м, а другият - 15 кв.м., като съществуват на място и към настоящия момент. Категорична е, че гараж с площ 21 кв.м. няма. По старите планове е имало сграда в задната част на имота. Т. Т. бил купил само 26 кв.м от нея, което според него е било нещо като коридор, на което са казвали „лятна кухня“.