Решение № 1219 от 12.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Велико Търново, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110101510 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на П. Г. М., в която са изложени твърдения, че се намира в договорни отношения с „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД относно доставената електроенергия по партида с клиентски *** за обект в ***. Изтъква се, че ответникът е начислил електрическа енергия по партидата на потребителя за периода от 03.02.2026г. до 02.04.2026г. на стойност от 857 евро. Навеждат се доводи, че посочената сума е недължима тъй като не съответства на потребеното количество електроенергия. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че П. М. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД начислената сума за електроенергия и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на исковата претенция. Изтъква, че ищецът е потребител на електроенергия за обект намиращ се в ***, доставяна от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД по партида с клиентски *** и абонатен ***, в качеството на оператор на преносната мрежа. Навежда доводи, че за периода от 03.02.2026г. до 02.04.2026г. не е начислявал суми за ползвани количества електроенергия по партидата на потребителя и не е претендирал плащането им като такива действия са извършени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с фактури *** от 29.04.2026г. и *** от 29.04.2026г. Поради изложеното, отправя искане до съда да постанови решение, с което да отхвърли иска с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

1

Между страните не се оспорва, че ищецът е потребител на услуги за достъп и пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа на ответника по партида с клиентски ***, за обект с *** в ***, както и че за периода от 03.02.2026г. до 02.04.2026г. същите са доставени от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД за неговия имот. За потребената дневна и нощна електрическа енергия за времето от 03.02.2026г. до 02.03.2026г. и от 03.03.2026г. до 02.04.2026г. по партидата на П. М. са издадени фактура *** от 29.04.2026г. на стойност 619,50 цента и фактура *** от 29.04.2026г. на стойност 238,04 цента от „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ” АД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Според чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между П. М. и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, съгласно което ищецът е следвало да заплаща на дружеството доставените количества електрическа енергия. Отношенията подробно са регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила. Ищецът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, а „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия. Между страните по делото не са налице посочените облигационни отношения тъй като ответникът има качеството на оператор на преносна мрежа по смисъла на § 1, т. 34а от ДР на ЗЕ. Поради тази причина цената на потребената електрическа енергия за имота на ищеца по процесните фактури не е начислена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, а от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД. От изложеното се достига до извод, че ответникът не е нито издател на фактури *** от 29.04.2026г. и *** от 29.04.2026г., нито кредитор на оспореното от потребителя вземане. Това обстоятелство само по себе си води до неоснователност и до отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск, без да е необходимо изследване на въпроса за реалната доставка на посочените в процесните фактури количества енергия, намиращо се пряка зависимост от правилното им измерване и отчитане от съответния електромер по смисъла на Гл. 9 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителните мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 570,60 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен предявения от П. Г. М. с ЕГН: ********** от ***, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс – Е, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК относно установяване недължимост на сумата 2 от 857 евро /осемстотин петдесет и седем евро/, представляваща цена за коригирано количество електрическа енергия за периода от 03.02.2026г. до 02.04.2026г. по фактури *** от 29.04.2026г. и *** от 29.04.2026г., издадени по партида с клиентски ***, за обект с *** в ***.

Осъжда П. Г. М. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс – Е, сумата от 570,60 евро /петстотин и седемдесет евро и шестдесет цента/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3