Присъда № 20 от 11.11.2020, Окръжен съд - Враца

МОТИВИ към присъда № 20/11.11.2020 г., постановена по НОХД № 328/2020 г. на Врачанския окръжен съд

Окръжна прокуратура Враца обвинява В. В. М. от с. ***, обл. Видин в това, че на 03.10.2019 г., около 12.00 часа, в гр.Видин, в двора на СУ „Цар Симеон Велики“, от кабината на тежкотоварен камион марка „Камаз“ с рег.№ ВН *** АК, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 82 /осемдесет и два/ лв., от владението на Д. Д. С. от гр.Видин, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Окръжна прокуратура Враца обвинява В. В. М. и в това, че за времето от 12.37 часа на 03.10.2019 г. до 12.28 часа на 04.10.2019 г., в различни градове при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент - дебитна карта "Виза", с № 474836****0497, издадена от „Банка ДСК” ЕАД, без съгласието на титуляря Д. Д. С. от гр.Видин, като теглил суми от АТМ устройства и извършвал плащания на ПОС терминали, на обща стойност 1363.07 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление, с което е осъществил и състава на престъпление по чл. 249, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 НК.

В с.з. пострадалият Д. Д. С. от гр. Видин заяви, че желае да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител, като предяви и граждански иск за сумата от 1445 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди.

С определение от същата дата, съдът на основание чл. 248, ал. 2 НПК, прие за съвместно разглеждане в наказателното производство на гражданския иск, предявен от Д. Д.

С. , срещу подсъдимия В. В. М. , за сумата от 1445 лв. лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.10.2019 г. до окончателното изплащане на тази сума.

На основание чл. 84 НПК конституира Д. Д. С. като граждански ищец в процеса, а на основание чл. 76 НПК конституира Д. Д. С. като частен обвинител.

В с.з. проведено на 11.11.2020 год. и след приключване на откритото разпоредително такова, подсъдимият направи волеизявление, с което призна вината си и по двете обвинения. Призна изцяло и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти и направи искане производството по делото да се проведе при условията и по реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т. 2 и сл. НПК.

Като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, ВрОС постанови съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК, като на основание чл. 372, ал. 4 НПК, с нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на присъдата си, ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че поддържа повдигнатите обвинения и счита, че всяко от тях е доказано по несъмнен начин.

Поиска подсъдимия да бъде признат за виновен по двете обвинения, като изрази становище, че наказанието за всяко от деянията следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, но и при съобразяване разпоредбата на чл.

58а, ал. 1 НК. След определяне на общото наказание, същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

1

Граждански ищец и частен обвинител заяви, че поддържа повдигнатите обвинения и счита, че всяко от тях е доказано по несъмнен начин. Поиска подсъдимия да бъде признат за виновен по тези обвинения и изяви желание за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Защитата на подсъдимия - адв. Т.Петрова не оспори фактическата обстановка по делото, но изрази становище за наличие на превес смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Желае съдът да определи наказание на доверителя й за всяко от двете деяния към минималния размер с приложение на чл. 23 НК, но и на чл. 58а, ал. 1 НК.

Подсъдимия поддържа изложеното от защитника си и заяви, че съжалява за постъпките си.

В последната си дума той отново заявява, че съжалява за случилото се.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с изразеното от подсъдимия пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. В. М. е роден в гр. Видин, но през 2019 год. живеел в с. ***, обл.

Видин. Осъждан е многократно, като за последно е бил освободен от Затвора гр. Враца на 05.06.2015 г.

По това време, пострадалият Д. Д. С. от гр. Видин работел като *** във фирма „АВ - билд“ гр.Видин. На 03.10.2019г. същият бил на работа в двора на училище „Цар Симеон Велики“ гр. Видин, където с товарен камион марка „Камаз“, модел 5511, с ДКН ВН *** АК, изпълнявал курсове, като изкарвал земна маса до сметището на гр.Видин.

Около 12.00ч. свидетелят тръгнал да обядва като взел пари от чантичката си, която се намирала в камиона между седалките. Последната била тип мъжка, от изкуствена кожа и сива на цвят. В нея освен парите, които останали - сумата от 70 лева, имало и документи, дебитна карта Виза, с № 474836****0497, издадена от „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр Д. Д. С.

, заедно с ПИН - код за нея. Тръгвайки за обяд, свидетелят оставил чантичката в кабината на камиона между седалките.

Самият камион бил паркиран в двора на училището, като двата прозореца на кабината, С. оставил леко отворени /около 20 см/, за да става течение. По същото това време покрай двора на училището минавал подсъдимият, който по това време работел в същата фирма, но предишният ден бил изгонен от работа. М. видял, че С. отива да обядва и възползвайки се от отсъствието му влязъл в кабината на камиона и взел оставената между седалките чанта. Тези му действия били забелязани от св. Р. Ф. Р., също работник във фирмата. Веднага след като взел чантата на пострадалия, подсъдимият се прибрал в гр.*** и в 12.37 часа посетил магазин „Магнит В1“ ЕООД, където с картата на С. извършил плащане на ПОС терминал с № 93930501, на покупки на стойност 108.00 /сто и осем/ лв.

Сутринта на следващия ден - 04.10.2019г., М. отишъл в гр.Видин и от АТМ устройство /банкомат/ № 00000622, стопанисван от Обединена българска банка и разположен на ***, изтеглил на два пъти суми от по 200 /двеста/ лв., съответно в 09.13 часа и в 09.14 часа. Две минути по-късно, в 09.16 часа от АТМ устройство /банкомат/ № 01055801, разположен към офиса на „Пиреос банк“, на *** - съседна на ***, подсъдимият изтеглил сумата от 401 /четиристотин и един/ лв. и се прибрал с автомобил в гр.***. В 09.45 часа, отново посетил магазин „Магнит В1“ ЕООД, където на ПОС терминал № 93930501, с картата извършил плащане на покупки на стойност 100.00 /сто/ лв. Същият ден, М. потеглил с автомобила за гр.Враца и след около 40 минути пристигнал в разположеното на около 30 км. от гр.*** - с.***, където в бензиностанция „ШЕЛ“ в 10.35 часа извършил плащане с картата на С. на покупки за сумата от 104.27 лв. /сто и четири лева и двадесет и седем стотинки/, а малко след това в 10.37 часа, извършил ново плащане, този път за сумата 2 от 109.80 лв. /сто и девет лева и осемдесет стотинки/, като и двете плащания били извършени на намиращия се в бензиностанцията ПОС терминал с № 10068811.

Около 12 часа, подсъдимият пристигнал в гр.Враца и в 12.26 часа от АТМ устройство /банкомат/ № AFIB3004 на Първа инвестиционна банка, разположен в търговски комплекс „Суми“, на *** изтеглил първо сумата от 100 /сто/ лв., а след това в 12.28 часа и сумата от 40 /четиридесет/ лв.

По този начин, като използвал дебитната карта на пострадалия С. чрез извършване на посочените транзакции, за времето от 12.37 часа на 03.10.2019 г. до 12.28 часа на 04.10.2019 г., М. извършил плащания и тегления от АТМ устройства, в размер на 1 363.07 лв.

Според заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза /стр. 161162 от ДСП/, пазарната стойност на мъжката кожена чанта, собственост на С., със съдържащите се в нея сума на стойност 70.00 лв. с номинал 1 бр. банкнота от 20 лв. и 1 бр. банкнота от 50 лв., е общо 82.00 лв., при минимална работна заплата за страната към 04.10.2019г. 560 лв.

Според заключението на изготвената Съдебно-счетоводна експертиза /л. 155/, общата стойност на паричните средства от извършените транзакции от дебитната карта на пострадалия, извършени от подсъдимия за времето 03-04.10.2019 год. е в размер на 1363.07 лева.

От заключението на изготвената Видеотехническа експертиза /л. 105-110/ е видно, че при извършеният преглед на записаните на два оптични носителя видеофайлове и изследването на фотоизображенията извлечени от тях може да се направи извод, че заснетото лице е от мъжки пол, със сходни общи черти на лицето и главата, със сходно облекло и сходен артикул на дясна ръка.

От заключението на изготвената Лицево-идентификационна експертиза /л.123/ е видно, че при извършеното изследване на представените фотоизображения и снимков сравнителен материал е установено, че на тях вероятно е заснето едно и също лице, посочено като В. В. М. .

Заключението на коментираните по-горе съдебни експертизи, съдът възприема изцяло като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.

На основание чл.373 ал.3 НПК, съдът приема изложената фактическа обстановка такава, каквато е посочена в обвинителния акт, за точно отражение на действително случилото се по отношение на събитието на престъпленията, извършени от подсъдимия.

В основата на този си извод, съдът поставя направеното подробно самопризнание от страна на подсъдимия по отношение на всяко от двете престъпления, но и подкрепящите го доказателствени материали, събрани и проверени в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите Д. Д. С. /л.98, л. 112 ДСП/ и Р. Ф. Р., /л. 100 ДСП/, заключенията на изготвените и приобщени експертизи Съдебно-счетоводна експертиза /л. 155/, Съдебно-оценителна експертиза /л. 161/, Видеотехническа експертиза /л. 105-110/, Лицево-идентификационна експертиза /л.123/, извлечения от банка „ДСК“ ЕАД за периода от 03.10.2019г. до 05.10.2019г. по сметка на клиент Д. Д. С. след разкриване на банкова тайна /л. 153/, веществени доказателствени средства – 1 бр. DVD-диск от банка „Пиреос България“ АД, 1 бр. DVD-диск от „Първа инвестиционна банка“ АД гр. Видин, 1 бр. DVD-диск от „Първа инвестиционна банка“ АД гр. Враца, 3 бр. DVD-диска, справка за съдимост /стр. 136/; характеристична справка /стр. 62/ и др.

Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с всички годни 3 доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности, като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина.

В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от ДП. Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годност, надеждност и достоверност на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК.

Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата.