Определение № 20694 от 01.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9956/2026
- Вид
- Определение № 20694
- Подписан
- 01.10.2026
- В сила
- 01.10.2026
- Състав
- Албена Ботева, Зорница Ангелова Езекиева, Екатерина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.246 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20694 гр. София, 01.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Ботева
Членове:
Екатерина Стоева
Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509956 по описа за 2026 година
Производството е по чл.274 ГПК.
С частна жалба № 108361/6.4.2026г. Д. М. обжалва определение № 12395/27.3.2026г. по гр.д.№ 5107/2025г. , с което, в производство по чл.248 ГПК съдът е изменил решението си, като е допълнил същото и е присъдил на процесуалния му представител, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение, като е приел, че М. не е станал повод за завеждане на делото, но е приел, че минималният размер по Наредба 1/2004г. не е съответен на фактическата и правна сложност на делото, поради което е приел за съответно възнаграждение 305,31лева, от които е присъдил 250 лева, в равностойността им в евро.
С частна жалба № 208683/30.6.2026г. Д. М. обжалва разпореждане № 77136/24.6.2026г. по гр.д.№ 5107/2025г. , с което съдът е обезсилил определение № 22310/16.6.2026г. по делото. Противната страна счита жалбата за неоснователна.
С частна жалба № 208696/30.6.2026г. М. обжалва разпореждане № 77141/24.6.2026г., с което съдът е отказал да издаде на М. изпълнителен лист по определение от 27.3.2026г.
Противната страна счита жалбата за неоснователна.
С частна жалба № 208693/30.6.2026г., М. обжалва определение № 23253/24.6.2026г., с което съдът е отказал да издаде изпълнителен лист въз основа определение от 16.6.2026г.
Противната страна счита жалбата за неоснователна.
Софийски градски съд, намира следното.
С решение № 991/16.1.2026г. по делото, СРС, като е съобразил, че Д. М. е платил задължението, в дължимата от него част, на 19.8.2024г., по разноските е отбелязал, че М. не дължи разноски. В мотивите е прието, че задълженията са заплатени още в рамките на заповедното производство, както и че припадащите се на М. разноски от заповедното производство са били платени на ищеца – обстоятелство, което е признато по делото. Искът против М. е отхвърлен, като на ищеца са присъдени разноски, платими от другия ответник.
1
На 21.1.2026г. е постъпила молба по чл.248 ГПК, по която е постъпил отговор от ищеца.
Решението, в частта по спора, не е обжалвано от нито една от страните.
С определение № 12395/27.3.2026г., съдът по молбата на М., констатирайки, че е пропуснал да се произнесе по искането на М. за присъждане на разноски, е допълнил решението, като е присъдил на процесуалния представител на ответника М. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв – 127,82 евро, равностойни на 250 лева, като е приел, че горницата до 400 лева, би била неоснователно обогатяване. Препис от определението е връчен на ищеца на 1.4.2026г, като той не е подал жалба против него. Препис е връчен на процесуалния представител на М., на 5.4.2026г., частна жалба № 108361/6.4.2026г. е подадена в срок, жалбоподателят е освободен от съда от такса, и същата е администрирана.
Вземането, припадащо се на М., е било платено на 19.8.2024г., в рамките на срока по чл.414а ГПК. Въпреки изложеното, СРС е дал указания по чл.415 ГПК, а не по чл.414а ГПК.
В рамките на исковото производство, препис от исковата молба е бил връчен на М., който не е подал писмен отговор. След изготвяне на определение по чл.140 ГПК, е установено по делото, че М. е поставен под ограничено запрещение, като СРС е изисквал данни за определен попечител. Постъпил е отговор след изтичане на срока на 19.6.2025г., в който се сочи, че вземането е било платено, както е направено искане да се приеме, че връчването на разпореждането по чл.131 ГПК е нередовно, предвид изложеното. В първото о.с.з., съдът е докладвал постъпилия отговор и не е провел първо по делото о.с.з.
С молба от 19.11.2025г. процесуалният представител на М., е представил изявление за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение, като е посочил размер. Към молбата е представен договор, от който е видно, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38 ЗАдв, безплатно.
На 21.10.2025г. е постъпила молба от ищеца, че потвърждава плащането.
Съдът е постановил решението, приемайки, че М. не е станал повод за завеждане на делото, поради което и не дължи разноски. Присъдил е разноски на ищеца, дължими от другия ответник.
Жалбоподателят М. е депозирал молба по чл.248 ГПК, с която прави искане за допълване на решението и произнасяне по молбата от 19.11.2025г., в частта по искането за разноски.
От другия ответник също е подадена молба по чл.248 ГПК, администрирана от съда, по която до момента липсва произнасян.
С определение № 12395/27.3.2026г., съдът по молбата на М., констатирайки, че е пропуснал да се произнесе по искането на М. за присъждане на разноски, е допълнил решението, като е присъдил на процесуалния представител на ответника М. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв – 127,82 евро, равностойни на 250 лева, като е приел, че горницата до 400 лева, би била неоснователно обогатяване. Препис от определението е връчен на ищеца на 1.4.2026г, като той не е подал жалба против него.
2
Постъпило е становище на М. по подадената молба по чл.248 ГПК, като съдът, с определение № 22310/16.6.2026г. по делото, повторно разглеждайки молбата по чл.248 ГПК, е постановил ново определение, с което е приел адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Това определение е връчено на страните, не е обжалвано от нито една от тях.
При изложеното, въззивният съд, при условията на пълен въззив, счита, че с определение № 22310/16.6.2026г първинстанционният съд всъщност е уважил молбата на процесуалния представител на М., присъждайки му адвокатско възнаграждение. Ето защо, двете определения следва да се разгледат като акт по чл.248 ГПК, по силата на който, на адвоката се следва сумата от 127,28 евро и сумата от 204,51 евро – общо , сумата от 332,33 евро. По размера на присъденото възнаграждение, във връзка с изложените от жалбоподателя доводи, че възнаграждението е под минимума, съдът намира следното.
Претенцията за присъждане на разноски по чл.38,ал.2 ЗАдв, е формулирана своевременно, но съдът не е обвързан от посочения размер на адвокатски хонорар от страна на пълномощника. Адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката, се определя съответно на фактическата и правна сложност на делото, съобразяват се извършените в защита действия. Съдът не може и не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери, които могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на спора. Списъкът по чл.80 ГПК не обвързва съда, защото това възнаграждение не е действителен разход на страната.
При спазване на критериите, заложени в чл.36 ЗАдв, съдът следва да прецени следното.: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. За последните три критерия липсват каквито и да е доказателства. Видно от посоченото дотук, делото е с ниска фактическа и правна сложност, в частта по претенцията против М. – задължението е било платено от него още в рамките на заповедното производство и поради пропуск на съда, не е проведена процедурата по чл.414а ГПК, при която до исково производство можеше да не се стигне. Поради изложеното, следва да се посочи, че съдът намира, че разноски не се следват и на М., тъй като ищецът не е предявил неоснователен иск – причината да се предяви иска е у съда.
Същевременно, тъй като ищецът не е обжалвал определението, съдът не може да го отмени служебно, защото това би означавало влошаване на положението на жалбоподателя. Ето защо, в рамките на компетентността си, съдът приема, че определеното общо възнаграждение от 332,33 евро дори е прекомерно, но предвид липсата на жалба от страна на ищеца, и забраната да се влошава положението на жалбоподателя, следва да остави без уважение частна жалба № 108361/6.4.2026г. По делото са проведени общо две редовни открити съдебни заседания, не са събирани други доказателства, освен писмени. Основният спорен въпрос по иска против М. е затова дали ищецът признава плащането или не. Ето защо, по отношение на него, делото е с ниска правна сложност, поради което и в изпълнение на приетото от СЕС по дело 3
С-438/22 г., следва да се приеме, че съответно на тази фактическа и правна сложност на делото, предвиденият в чл.7,ал.2,т.1 от Наредба№ 1/9.7.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа минимален размер е завишен и непропорционален на интереса.
По частна жалба № 208683/30.6.2026г., с която Д. М. обжалва разпореждане № 77136/24.6.2026г. по гр.д.№ 5107/2025г. , с което съдът е обезсилил определение № 22310/16.6.2026г. по делото.
Оспореното определение действително е недопустимо, защото съдът, постановил определението, не може сам да си го обезсили. Хипотезите, при които съдът , постановил акта, може сам да го обезсили или измени, са изброени в закона-например, в случаите на отказ от иска / чл. 233, изр. последно ГПК/. За останалите, подлежащи на обжалване актове на съда / по аргумент от разпоредбата на чл.253 ГПК/, по аргумент от разпоредбата на чл.246 ГПК, същите не подлежат на преразглеждане от съда, който ги е постановил, освен ако в акта е допусната очевидна фактическа грешка, в който случай произнасянето на съда е допустимо, дори при влязъл в сила акт, дори служебно. Ето защо, по подадената частна жалба, следва действително да се установи недопустимостта на съдебния акт, какъвто довод е наведен в жалбата. Настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което и към настоящото произнасяне, определението от 27.3.2026г. и определението от 16.6.2026г. са влезли в сила- и двете не са обжалвани от ищеца. Ето защо, делото, по подадените две частни жалби следва да се върне на СРС за издаване на изпълнителен лист.
Съдът констатира, че по молба № 58265/23.2.2026г. на ответницата К.П., молба, въпреки разменените книжа, липсва диспозитив в актовете на съда. по която
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 108361/6.4.2026г. на Д. М. против определение № 12395/27.3.2026г. по гр.д.№ 5107/2025г. , с което, в производство по чл.248 ГПК, съдът е изменил решение № 991/16.1.2026г. по гр.д.№ 5107/2025г..
ОТМЕНЯ, по частна жалба № 208696/30.6.2026г.на Д. М., разпореждане №
77141/24.6.2026г., с което съдът е отказал да издаде на М. изпълнителен лист по определение от 27.3.2026г за сумата 127,28 евро и определение № 23253/24.6.2026г., с което съдът е отказал да издаде изпълнителен лист въз основа определение от 16.6.2026г. за сумата 204,51евро разноски и ВРЪЩА делото на СРС за издаване на изпълнителен лист в полза на адвокат С. за общата сума 332,33 евро..
ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 77136/24.6.2026г. на СРС по гр.д.№ 5107/2025г. , с което е обезсилено определение № 22310/16.6.2026г. по гр.д.№ 5107/2025г. .
ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по молба № 58265/23.2.2026г. на ответницата К.П.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5