Определение № 22862 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22862 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.а

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504481 по описа за 2026 година Образувано е образувано по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. – управител, срещу Определение № 11217/20.03.2026 г., постановено по гр. д. № 74240/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 2404/09.02.2026 г. в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че обжалваният акт е неправилен. Намира, че предявяване на искове с еднакво правно основание, чрез един и същ адвокат, но за защита на права по отделни договори, не представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Всеки договор за потребителски кредит представлява отделно и самостоятелно облигационно правоотношение, а ГПК не вменява на ищеца задължение да съединява искове по различни договори в едно производство. По всяко от производствата е положен специфичен адвокатски труд – от проучването на конкретния казус и изготвянето на исковата молба до подготовката на молбите за открити съдебни заседания.

Идентичността на делата не лишава адвоката от възнаграждение, като в подкрепа на тази теза се цитират решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-224/19 и С-259/19 и по дело С-385/20, съгласно които националните правила относно разпределението на разноските не трябва да правят упражняването на правата по Директива 93/13/ЕИО практически невъзможно или прекомерно трудно, а отказът за присъждане на разноски при установен порочен договор за кредит действа възпиращо върху потребителите и техните защитници. Моли обжалваното определение да бъде отменено и решението да бъде изменено в частта за разноските изменено като му се присъди възнаграждение в размер на 960 лева/490,84 евро за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

1

С подадения в срок отговор, „Сити Кеш“ ООД счита жалбата за неоснователна. Поддържа се, че исканите разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са недължими на две отделни основания – представеният договор за правна помощ е неиндивидуализиран и не може да бъде свързан с настоящото дело, а поведението на ищеца попада в дефиницията на злоупотребата с право, тъй като с формалното наличие на отделни правоотношения, въпреки пълната идентичност на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, доказателствените искания и петитумите, са образувани множество граждански дела. Цитира се съдебна практика, в подкрепа на извода, че при множество аналогични дела между същите страни не следва автоматично да се присъждат разноски за всяко от тях.

Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Н.И.И. чрез адв. Д. М., срещу „Сити Кеш“ ООД, с което са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и осъдителен иск по чл.

55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 622489/19.01.2022 г. между страните и за връщане на недължимо платената по нея сума.

С решение № 2404/09.02.2026 г. по гр. д. № 74240/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, установителният иск е уважен, а по осъдителния иск ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 209,35 лева, като на ищеца са присъдени разноски в размер на 430,00 лева за държавна такса и депозит за вещо лице. Искането за адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е оставено без уважение с доводи, че от ищеца са образувани пет идентични производства срещу ответника (с един и същи предмет и един и същи процесуален представител) – по гр. д. № 42830/2024 г., № 74238/2024 г., № 74240/2024 г., № 36917/2023 г. и № 36916/2023 г. по описа на същия съд, което представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК.

С обжалваното определение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

С оглед изхода на спора – уважен установителен и осъдителен иск, на ищеца следва да се присъдят разноските за един адвокат, но следва да има данни, че е уговорено такова представителство. В случая към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие в който е уговорено 2 процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., но тъй като между ищецът и процесуалния представител са сключени и други такива договори за другите искови производства установени от първоинстанционния съд, следва да има яснота, че договора касае конкретното дело. Такива данни в последния няма, т.к. нито има дата на сключване, нито е посочено делото, по което ще се предостави услугата, не е индивидуализиран договора за кредит, нито недължимо платените суми, чието връщане като неоснователно обогатяване се претендират. При това положение съдът не може да провери дали договора касае именно конкретното производство или някое от останалите пет, висящи между страните производства. Не е доказано и обстоятелството, че представлявания няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, за да бъде представляван по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, с оглед на което обжалваното определение следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. – управител срещу определение № 11217/20.03.2026 г., постановено по гр. д. № 74240/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 2404/09.02.2026 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3