Решение № 240 от 27.10.2021, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 240 гр.

Видин, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева при секретаря

Мария Иванова и в присъствието на прокурора

Кирил Кирилов като разгледа докладваното от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

210 по описа за

2021

Година и за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от Регионална дирекция при областите Видин , Монтана и Враца при Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП , против решение № 14/25.06.2021г. по АНД № 418/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № К-026547 от 14.04.2021г. на Директора на Регионална дирекция при областите Видин , Монтана и Враца при Главна дирекция „Контрол на пазара“ при

Комисията за защита на потребителите, с което на „МАГНИТ-В2“ЕООД – гр.София , е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв на основание чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д,ал.1, предложение 1 от ЗЗП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е необосновано и незаконосъобразно, тъй като нито в акта , нито в наказателното постановление е посочено , че проверката е по жалба на потребител . Сочи се и че е неправилен изводът на съда , че констатираното от наказващия орган не съставлява описаното нарушение и че цитираните правни норми имат характер на законови дефиниции. Сочи се , че не са нарушени разпоредбите на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН , както е посочено в съдебното решение. Сочи и че не са задължени да следят за фирата на стоките. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Ответникът по касацията не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин, дава заключение, че жалбата е основателна, поради което следва да се уважи поради доказаност на нарушението и липсата на съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон , намира за установено следното:

На 26.12.2021г. служители на КЗП-РД за областите

Монтана, Видин и Враца-гр.Видин, извършили проверка на обект на ответника по касация-хранителен магазин, находящ се в гр.Видин, при която констатирали, че към момента на проверката в магазина се предлагали за продажба на потребителите местни продукти-три вида суджук , като на измерените 9 при проверката оразмерени парчета на 8 от тях контролните органи установили, че на етикета , поставен върху оразмерените парчета суджук е посочено по-голямо тегло , съответно цена за парчетата.

Разликата била както следва : 22 гр/0,82 лв , 14 гр/0,44 лв , 18 гр/0,67 лв , 12 гр/0,45 лв , всички при цена на кг 37,10 лв ; 10 гр/0,21 лв , 8 гр/0,16 лв , 2 гр./0,06 лв , всички при цена на кг 20,66 лв ; 14гр/0,34 лв при цена на кг 32 лв . Резултатите от проверката са обективирани в КП № К-2701131 от 26.12.2021г. Във връзка с констативния протокол от управителя на дружеството е депозирано Становище , входено и прието в КЗП-Видин с Протокол за проверка на документи от 07.01.2021г. До управителя на дружеството е изготвена покана с изх.№ М-01-14/22.03.2021г. за явяване на 24.03.2021г. в 10,30ч. в офиса на Регионална дирекция за областите Видин , Монтана и Враца към КЗП в гр.Видин за съставяне и предявяване на АУАН за установеното административно нарушение.

Поканата е редовно връчена на 22.03.2021г. на лице с посочени имена Е. И. на длъжност управител, като същата е удостоверила получаването върху самата покана , а същото е и удостоверено с КП К -2728064/22.03.2021г. от същата дата . Видно от същия е връчена на лице служител на търговеца-управител на обект. В констативния протокол също е посочена покана за дата на явяване 24.03.2021г., 10,30ч.

На 23.03.2021г. спрямо дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68д,ал.1 , предложение 1 от ЗЗП. Доколкото обаче актът е съставен в присъствие на нарушителя и предявен на същия не е налице нарушение на административно-производствените правила по съставянето на акта с оглед датата , за която управителят е поканен да се яви. Прието било от контролните органи , че е налице нелоялна търговска практика , тъй като чрез поставяне на невярна информация за теглото на етикетите , поставени върху посочените стоки търговецът осъществява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установеното Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва решението на ВРС и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество , същата е основателна. Решението на ВРС е неправилно.

С императивната норма на чл. 68в от ЗЗП е въведена изрична забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики. Съобразно чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал.1 от ЗЗП в посочената от административно наказващия орган хипотеза "търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща“ .

Процесното наказателно постановление е издадено за нарушение на разпоредбата на чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68д , ал.1 от ЗЗП .

Съобразно чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв.

Видно от санкционната норма, в същата изрично е предвидена административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.68г от ЗЗП , поради което доводите на районния съд противоречат на изрична законова разпоредба.

В процесния случай от страна на ответника по касация е осъществена именно посоченото в акта и наказателното постановление нарушение-нелоялна заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП. При проверката е установено, че контролно измереното количество на 8 от 9-те измерени продукта се различава от посоченото тегло при етикирането на всеки от продуктите от търговеца-продавач , а не от производителя. Тази разлика в нето теглото на измерените стоки сочи на невярна информация за продукта относно количеството и съответно цена на продукта. Това е заблуждаваща информация, която би могла да накара потребителя да си мисли, че закупува стока в по-голямо количество от действителното за посочената цена и която, ако теглото и съответно цената , биха били вярно посочени, биха накарали потребителя да вземе друго търговско решение, като в случая имено потребителят е ощетен.

Доводите на наказаното лице , че стоката отново се претегля , а това е само ориентировъчна цена , не могат да бъдат споделени , тъй като доказателства в такава насока не са ангажирани , но и не следва това от фактите по делото за етикирана вече стока с количество и цена.

Безспорно е, че изписаното на етикета, поставен върху продукта, е водещото при вземане на решение от потребителя дали да закупи същия и да го заплати на касата. Потребителят следва да има цялата и то вярна и коректна информация за теглото на продукта, за да може да направи своето решение.

Заблуждаващата търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. Цената на продуктите е фактор с изключително решаващо значение за вземането на търговско решение. Действително в случая са установени и продукти с разминаване 2 гр/0,06 лв, 8 гр/0,16 лв, 10 гр/0,21 лв, за които би могло да бъде прието, че се касае за незначителна разлика в цената, която не би била определяща при вземането на решение от потребителя, но не и за другите продукти – такива с установена разлика от 0,67 лв, 0,44 лв, 0,45 лв, 0,82 лв, която разлика в процентно съотношение е в порядъка около 10-12% и не би могла да бъде определена като несъществена.

Съобразно практиката на ВАС преценката за възможността съответната търговска практика да има искания от разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител, в който смисъл са Решение от 12 май 2011 г., Ving Sverige, С-122/10, EU: C: 2011: 299, точка 22; Решение от 26 октомври 2016 г., Canal Digital Danmark, С-611/14, EU: C: 2016:

800, точка 39; Решение от 25 юли 2018 г., Dyson, С-632/16, EU: C: 2018: 599, точка 56. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай.

При установените обстоятелства по делото по-горе, а именно разминаване в повечето от измерените продукти, при някои от тях съществено-до 12%, съобразно съда правилно административно-наказващият орган и контролните органи са приели търговската практика за заблуждаваща по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Във връзка с възраженията пред административния орган, че горното е с цел да се улеснят потребителите, следва да се посочи, че субективното отношение на търговеца към заблуждаващата практика е ирелевантно. За заблуждаващата търговска практика е относим обективният факт на невярна информация, а не какви са мотивите и подбудите на търговеца, какво е неговото субективно отношение към практиката.

Предвид гореизложеното наказателното постановление е законосъобразно. От наказаното лице е извършено вмененото му нарушение, като е осъществен административно-наказателният състав, въз основа на който е ангажирана отговорността му. Наложеното наказание е в минималния, предвиден в санкционната норма размер, което е в съответствие с тежестта на нарушението. Липсват основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока има направено оплакване в жалбата на наказаното лице, тъй като е видно, че са установени отклонения в повечето от измерените продукти, както и поради обстоятелството, че се касае за нарушение, типично от вида си. Стойността на разликата не изключва административно-наказателната отговорност, а следва да бъде взета предвид при индивидуализацията на наказанието, което и е направено от административно-наказващия орган, който е наложил наказание в минимален размер съобразно санкционната норма.

Неоснователно е и оплакването за необходимост от приложение на НАРЕДБА № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, тъй като същата е приложима при извършване на финансови ревизии, не и по отношение на крайния потребител.

Предвид гореизложеното решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон-касационно основание за неговата отмяна , поради което същото следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление по изложените по-горе съображения.

На основание чл.63,ал.5 във вр. ал.3 от ЗАНН на Комисията за защита на потребителите-Регионална дирекция за областите Видин , Монтана и Враца при Главна дирекция „Контрол на пазара“, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение , поискани от страната, в размер на 80 лв за въззивната инстанция и в размер на 80 лв за касационата инстанция, или общо в размер на 160 лв , на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.