Решение № 1307 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330205970 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 25-0432-001301 от

07.10.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР Пловдив, РУ 01 ПЛОВДИВ, с което на Й. М. К. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:

-НП не било обосновано, доколкото констатираното с АУАН поднасяне на автомобила се дължало на независещи от водача причини;

-материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган не била установена, доколкото в НП бил посочен само номер на оправомощителната заповед, но не и имената на лицето, което я е издало;

-в АУАН било допуснато СПН, доколкото била посочена нарушената норма чл. 104б, т.2, но не и уточнение от кой нормативен акт била тя;

-НП било незаконосъобразно, защото в същото не били посочени 1 доказателствата, които установявали нарушението и не били спазени предпоставките за индивидуализация на наказанието;

-неправилно не бил обсъден въпроса с приложение на чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 10.09.2025 г., около 22:25 часа, в град Пловдив, по път отворен за обществено ползване, на кръстовището образувано от ул.

"Борис Шивачев" с ул. "Димитър Талев" с посока на движение от изток на ляво към юг, Й. М. К. управлява собствения си лек автомобил марка ****, модел ***, бял цвят с рег.№ *****, като допуска следното нарушение: използва пътя, отворен за обществено ползване не по предназначение за превоз на хора и товари, а за демонстративно въртене на гуми, като поднася автомобила странично, криволичейки по платното за движение в продължение на около 10 - 15 метра със силно форсиране на двигателя и по този начин преднамерено изважда автомобила извън контрол и продължава движението си по ул. „Димитър Талев“ с посока юг.

Противно на изложеното в жалбата, съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя. Отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на 2 актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и подробно описа механизма на установяване на нарушението и авторството на деянието.

Нещо повече, актосъставителят внесе и допълнителни уточнения относно редица ключови обстоятелства:

-че маневрата била започната от жалбоподателя от спряло положение на автомобила на стоп линията;

- ч е въртенето на гуми било по цялото време на извършване на маневрата;

- ч е страничното поднасяне на автомобила било многократно в продължение на 10-15 метра и създавало значителна опасност за движението, тъй като задната му част навлизала от едната в другата лента за движение;

-че по време на цялата маневра жалбоподателят увеличавал скоростта на управлявания от него автомобил, като рязко натиснал спирачки едва, когато щял непосредствено да се сблъска с намиращ се пред него автобус.

Показанията на актосъставителя се кредитират като последователни, логични и безпристрастно дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на спора.

Освен това показанията на актосъставителя съответстват и на писмените доказателства по делото-докладна записка за отработено нарушение по ЗДвП.

Противно на възраженията на жалбоподателя, показанията на актосъставителя не се оборват от показанията на водения от защитата свидетел М..

От една страна воденият свидетел потвърди, че същият е приятел на жалбоподателя, което е индиция за възможна негова заинтересованост , за разлика от показанията на актосъставителя, за които не възниква съмнение в тяхната обективност и безпристрастност.

По-важното обаче е, че всъщност засвидетелстваното от водения свидетел не оборва показанията на актосъставителя.

На първо място св. М. сам призна, че колата на жалбоподателя е поднесла.

Действително св. М. посочи, че не е забелязал:

-въртене на гуми;

3

-преминаване на задната част на мерцедеса от една лента в друга;

-форсиране на двигателя и увеличаване на скоростта.

Тези пропуски във възприятията на свидетеля, обаче са изцяло логични и обясними, предвид уточненото от него, че не е се е намирал в една кола с жалбоподателя, а е управлявал собствено МПС, което се е намирало на 1520 метра зад колата на жалбоподателя по време на предприемане на маневрата завой на ляво. Тоест е напълно възможно поради:

- разположението на двете МПС в пространство;

-разС.ието между двата автомобила;

- необходимостта при спазване на задълженията по чл. 20, ал.1 ЗДвП св.

М. да следи приборите на собственото си МПС, дрифт техниките, употребени от жалбоподателя, да са се реализирали в действителността, но да са останали извън познавателните възможности на свидетеля.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН ОТНОСНО

НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 104Б, Т.2 ЗДВП.

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон, доколкото противно на възражението в жалбата, описаните в АУАН и НП факти сочат на извършено нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр.

101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му , когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници 4 и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива примерни действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

-преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение.

Независимо дали са извършени поотделно или в комбинация помежду си, тези действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В тази връзка съдебната практика е категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи някоя от гореизложените форми на 5 използване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо:

- дали са изпълнени всички от гореописаните техники, характерни за дрифта или само някои от тях;

- дали изпълнението им е успешно и професионално;