Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4869 от 28.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4937/2022
Вид
Решение № 4869
Подписан
28.10.2023
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4869 гр. София, 28.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110204937 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Б. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 47/25.02.2022 г. издадено от началника на 05 РУ СДВР, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл. 257, ал.

1 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 64, ал.2 ЗМВР.

В подадената жалба /озаглавена „молба“/ се претендира за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, включително и липсата на извършено нарушение.

В първото съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призована, се явява и заявява, че поддържа жалбата. Не се възползва от правото си да даде обяснения, както и да участва в съдебните прения, като не се явява в последното съдебно заседание.

Административнонаказващият орган – началникът на 05 РУ СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Но от него е депозирано писмено становище с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2022 г. около 03:50 ч. свидетелят Е. Б. – на длъжност старши полицай при 05 РУ, СДВР се отзовала на подаден сигнал на телефон 112 за скандал в дома на М Ю, находящ се в гр. София, ул. Хан Кардам № , ет., ап. . В дома му се намирала жалбоподателката Н., която съжителствала с Ю, като двамата се скарали и тя отказала да напусне жилището, въпреки неговото желание. При идването на полицейските служители в жилището, жалбоподателката била видимо повлияна от употребата на алкохол, като тя викала и обиждала Ю. Св. Б. устно поискала от жалбоподателката да представи документ за 1 самоличност, да преустанови викането и да напусне жилището, но Н. отказала и пречила наслужителите на 05 РУ да изпълнят служебните си задължения. Затова те задържали жалбоподателката по ЗМВР, като на същата била съставена заповед за задържане и била отведена в районното управление. По-късно Мартин Юговски съобщил, че не желае да подава оплакване срещу Н., като прокурор от СРП постановил отказ за образуване на ДП.

С оглед така установеното, св. Е. Б. съставила АУАН № 212664 на жалбоподателя М.

Н. за нарушение на чл. 64 от Закона за МВР, за това, че не е изпълнена дадените й многократни устни разпореждания да предостави документ за самоличност и да преустанови „викането и крясъците“. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел –очевидец – К Б, което се установява от положените от тях подписи.

Жалбоподателката отказала да подпише акта и да удостовери, че е получила копие от него, като в него бил отбелязан отказа й, което било удостоверено с подписа на свидетеля по акта – К Б. Срещу акта не е подадено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението, на 25.02.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началника на 05 РУ СДВР, като в него като правна квалификация на нарушението е посочен чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

Видно от приложеното по делото Наказателното постановление, то е връчено на жалбоподателката на 25.03.2022 г. Жалбата срещу НП /озаглавена „молба“/ е входирана в 05 РУ СДВР на 05.04.2022 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Е. Б., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката, макар същите да не са подробни и детайлни, но това е обяснимо с оглед работата на свидетелката и изминалия период от време от случая до разпита й. Но нейните показания са логични и свидетелката потвърждава описаното в АУАН и изготвената от нея докладна записка по случая. В този смисъл нейните показания са подкрепени от писмените доказателства по делото, включително и заповед за задържане и постановление за отказ за образуване на ДП.

Свидетелката потвърждава, че лично е възприела, че жалбоподателката не е изпълнила многократно дадените й устни разпореждания, като е била под влияние на алкохол.

Останалите писмените доказателства послужиха за установяване на компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Жалбоподателката по същество не оспорва вмененото й нарушение от фактическа страна, като същата не се е възползвала и от правото си да даде обяснения, поради което и съдът прие за установено деянието, както е описано от св. Б..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно представените по делото два броя удостоверения, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

2

В процесното НП (както и в АУАН) макар и лаконично е описано административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочена и датата и мястото на нарушението. Действително, в АУАН като правна квалификация на нарушението е посочена разпоредбата на чл. 64 ЗМВР, но наказващият орган се е възползвал от правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН и е дал правилната квалификация на нарушението, а именно по чл. 64, ал.

2 ЗМВР.

При удостоверяване на отказа на жалбоподателката да подпише акта и да получи копие от него е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, независимо че свидетелят на отказа е и единственият свидетел на съставяне на акта. Но доколкото по делото не е спорно, че жалбоподателката е присъствала при съставянето на акта и е отказала да го подпише, съдът намира, че в случая не е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, отказът на нарушителя да подпише АУАН се удостоверява с подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в АУАН. Не е нормативно разписано, че свидетел при съставяне на АУАН не може да бъде свидетел, установяващ отказа на нарушителя да се запознае и да получи препис от АУАН. В този смисъл е и най-актуалната практика на АССГ, изразена и в Решение № 6172 от 25.10.2022 г. по адм. д. № 4557/2022 г. и Решение от 30.05.2023 г. по адм. д. №3274/2023 г.

Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават писмени разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които предвид действието на ал. 4 на същия член са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Съгласно ал. 2 на същия текст, полицейските органи могат да издават и устни разпореждания или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

Следователно в случая правомерно на жалбоподателката е издадено устно разпореждане от компетентен орган – полицейски служител, което разпореждане очевидно не е налагало извършването на престъпление за лицето. С оглед на горното, съдът намира, че с действията си (като е отказала да предостави документ за самоличност и не е преустановила нарушаването на обществения ред в нощните часове и е продължила да вика и обижда Мартин Юруков) жалбоподателката не е изпълнила издаденото устно полицейско разпореждане на св. Б. – служител на 05 РУ СДВР.

Според санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лева. Като в случая на жалбоподателката е наложено именно минималното предвидено в закона наказание – глоба в размер на 100 лева.

В този смисъл безспорен е статутът на свидетелката Б. на полицейски орган в качеството й на служител на МВР и правомощията, произтичащи пряко от чл. 64 от ЗМВР.

В служебните функции на свидетелката в конкретния случай се е включвало и установяване на самоличността на замесените в скандала лица, както и предотвратяване на конфликтната ситуация и преустановяване на неправомерното поведение на жалбоподателката, поради което издаденото устно разпореждане от св Б. се явява правомерно, а неизпълнението от страна на жалбоподателката се явяват несъмнено доказано и осъществява състава на нарушението по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Полицейското разпореждане не е налагало извършване на очевидно за лицето престъпление или нарушение, както и не са налице признаците на осъществено от жалбоподателката престъпление, които са предвидени като отрицателни предпоставки за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателката.

Нарушението е извършено и от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл – 3 жалбоподателката е възприела отправените многократни устни полицейски разпореждания, но съзнателно не се е съобразила с тях. Обстоятелството, за което свидетелства и актосъставителката, че Н. е била под влиянието на алкохол, не променя извода на съда и по никакъв начин не изключва нейната вменяемост или административнонаказателната й отговорност.

С оглед на горното, съдът достигна до извод за виновно осъществено от жалбоподателката Н. административно нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, за което законосъобразно на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР й е наложено и наказание „глоба“ в размер от 100 лева. Доколкото това е минималният предвиден в закона размер, не са налице възможности за неговото намаляване.

Съдът намира, че в случая не са налице и обстоятелства, водещи до приложението на чл. 28 от ЗАНН, като такива не се и твърдят от жалбоподателката.

Предвид всичко гореизложено, процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 47/25.02.2022 г. издадено от началника на 05 РУ СДВР, с което на жалбоподателката М. Б. Н. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 64, ал. 2 ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4