Решение № 123 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г. - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. - Точевска Гражданско дело № 20235330115336 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с 187, ал. 3, вр. с ал. 7 ЗМВР и член 86 ЗЗД.

Ищецът В. И. Г., ЕГН: **********, от ****, чрез пълномощника адв. С. П., срещу Главна дирекция „Жандармерия, СОБТ“ на МВР на РБ, БУЛСТАТ: 129011017, с адрес: гр. София, ул. „Патриарх Герман“ № 202, представлявана от *** Т. Г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 273, 26 лева - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 171, 6 часа в периода 20.10.2020 г.- 31.12.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 140 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на съответното тримесечие в периода 20.10.2020 г.- 31.12.2022 г., начиная от ***г., до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба20.10.2023 г. до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че работел в системата на МВР от 2007 г., като към момента заемал длъжността „***“ в група „***“ в сектор „****“ при Зонално жандармерийско управление – гр. П..

Съгласно нормата на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР той бил със статут на ***. Предвид характера на заеманата длъжност, ищецът полагал труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното време му се изчислявало сумарно, но часовете нощен труд не се преобразували в дневен и не му се изплащало възнаграждение за това. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР БТВ на служителите в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които и това за извънреден труд по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Относими по въпроса били още нормите на чл. 187 ал. 3, ал. 7 и ал. 10 от ЗМВР. В 1 периода 01.04.2015 г.- 31.12.2022г г. действали няколко Наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждали реда за организация и разпределение на работното време и неговото отчитане, отдих и почивки, като в някои от тях се предвиждало, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщали в дневни със съответен коефициент. Доколкото в Наредбите от 2016 г. и 2020 г. нямало такава изрична норма, субсидиарно се прилагала общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в чл. 9 на която се предвиждал коефициент от 1, 143 за превръщане на нощните часове в дневни. С специалните Наредби на МВР действала подобна норма от 2014 г., като там коефициентът бил 0, 143. С промяната на нормата на чл. 187 ал. 1 и 4 от ЗМВ (в сила от 10.07.2020 г.) вече се предвиждал изрично коефициент 1, но по този начин се получавало законово неравенство с НСОРЗ, където коефициентът бил 1, 143 и така служителите на МВР се поставяли в неравностойно положение спрямо останалите ***. По практиката на ЕС не се допускало подобно неравноправно третиране и в тази връзка изменената норма не следвало да се прилага, защото не се основавала на обективен и разумен критерий. За периода 20.10.2020 г.- 31.12.2022 г. ищецът изпълнявал дневни и нощни смени, съгласно утвърден месечен график при сумирано отчитане на работното време, като нощният труд се отчитал за период от три месеца. За процесния период на ищеца се дължала като главница сумата от 1273, 26 лева, ведно с лихва за забава от 140 лева, в който смисъл се моли за осъждане на ответника.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се счита за неоснователен. Твърди се, че за ищеца е приложим само и единствено ЗМВР, а не ЗДС, КТ и НСОРЗ. В ЗМВР изрично се уреждали допълнителните възнаграждения на тези *** от системата на МВР, като статутът им бил различен от останалите *** и за тях не се допускало преизчисляване на положения нощен труд с коефициент от 1, 143, което се предвиждало в НСОРЗ.

Неоснователно било подобно препращане по аналогия, а и с измененията на чл. 187 от ЗМВР изрично вече бил предвиден коефициент 1. Моли за отхвърляне на иска, защото на ищеца било редовно изплащано дължимото му възнаграждение. Счита за изцяло неоснователна претенцията на ищеца поради това, че същият не е работил извънредно, а посоченият от ищеца ред за преизчисляване на нощни часове в дневни е неотносим за него. Цитира съдебна практика от 2019г. насам в тази връзка. Позовава се на Тълкувателно решение от 15.03.2023г. по Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и следва да се прилагат правилата на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови НА. Сочи се, че това тълкувателно решение съгл. чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за съдилищата и за органите на изп. власт.

Взема се становище по доказателствата, моли се за отхвърляне на исковете, претендират се разноски.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си.

Ищецът в о.с.з. от ***г. е изменил исковете си, като искът за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд е изменен, в посока увеличение като цена, но намаление на броя часовете, за които се претендира, като се претендира заплащане на положения изв. труд, както следва: 1616, 07 лева (хиляда шестстотин и шестнадесет лева и седем стотинки) - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 153 часа в периода 20.10.2020 г.- 31.12.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 308, 41 лева (триста и осем лева и четиридесет и една стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на съответното тримесечие в периода 20.10.2020 г.- 31.12.2022 г., начиная от ***г., до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на 2 депозиране на исковата молба- 20.10.2023 г. до окончателното погасяване.

С протоколно определение от ***г. производството по делото е било спряно, до произнасяне на Съда на европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено по в. гр.д. № 193/2023 г. по описа на Окръжен съд – Смолян - Преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд — Смолян (България) на 13 юли 2023 година — Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи / BO (Дело C-435/23, Главна дирекция Гранична полиция) (C/2023/121).

След извършена служебна справка и узнаване, че СЕС се е произнесъл по запитването, делото е възобновено, насрочено в о.с.з. и е даден ход на устните състезания с протоколно определение от ****г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от изслушаното заключение на вещото лице М. се установява, че ищецът работи на длъжност „***“ в група „***“ в сектор „****“ при Зонално жандармерийско управление П. при Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР на РБ, ЕИК 129011017, представлявана от *** Т. Г., при сумарно изчисляване на работното време, и полага дежурства.

По делото е изслушано заключение на вещото лице З. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установяват помесечно положените часове нощен труд, часовата ставка, дължимата сума съгл. ЗМВР и подзаконовите актове по неговото приложение, вкл. и горепосочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, както и че всички суми, изчислени по този ред, са заплатени. В случай, че се приложи увеличаващ коефициент от 1, 143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, но според вещото лице не е била прилагана за процесния период, то на ищеца допълнително биха се полагали за целия период 1616, 07 лева (хиляда шестстотин и шестнадесет лева и седем стотинки) - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 153 часа в периода 20.10.2020 г.- 31.12.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 308, 41 лева (триста и осем лева и четиридесет и една стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на съответното тримесечие, начиная от 20.10.2020г., до 31.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 20.10.2023 г. до окончателното погасяване.

По делото други доказателства, освен заключението на в. л. М., не са събирани.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и на база относимата нормативната уредба, като заключението е всеобхватно и всестранно и обхваща всички възможни хипотези.

При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

В случая страните не спорят нито досежно заеманата от ищеца длъжност, нито, че е полагал труд на смени – дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, нито досежно броя часове положен от него нощен труд. Същите в случая спорят единствено досежно това кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е приложим – дали специално предвидения в ЗМВР и 3 подзаконовите НА по неговото прилагане или този на КТ и подзаконовите НА по прилагането му, предвиждащи по-благоприятна уредба на заплащане на положените часове нощен труд, налице ли е/налице ли е била празнота в законовата и подзаконовата уредба, позволяваща в периода на съществуването й да бъде запълнена същата със субсидиарното прилагане на КТ и НСОРЗ, и следва ли положеният от ** в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефицент от 1, 143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на ** на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР ). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на ** в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР ), като работното време на ** се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.

Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на ** извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ** се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. са действали последователно няколко наредби: