Разпореждане № 26449 от 26.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26449 гр. Варна, 26.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Частно гражданско дело № 20253110108372 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на „Изи Финанс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. И. М. за парични вземания по Договор за предоставяне на кредит № 522812 от 30.12.2024 г., включващо главница от 900 лева, 292,06 лева – „такса ангажимент“, 41.58 лева – договорна лихва за периода 30.12.2024 г. до 29.05.2025 г. Претендират се и разноски.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това.

След служебно извършена проверка, съдът намира, че клаузата за "такса ангажимент" по чл. 3 от договора се явява недействителна по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 3 от договора, същата е в размер на 33 % от размера на главницата и се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита срещу задължението на кредитора да фиксира лихвения процент за срока на договора при съдържащите се в него условия, размери и срокове.

Съобразно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК "Фиксиран лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит. В случая, съдът приема, че фиксираният лихвен процент е уговорен в самия договор за целия му срок на действие, поради което заплащането на такса от страна на кредитополучателя, за вече поето от страна на кредитора договорно задължение, противоречи на добрите нрави, което води до нейната нищожност. Уговорена по този начин таксата ангажимент на практика представлява договорена допълнителна печалба на 1 кредитодателя, посредством която се стига до обогатяването му без правно основание.

Следва да се съобрази и че рискът от поддържане на фиксиран лихвен процент е не само върху кредитора, но и върху длъжника, който би бил ощетен при възникване на икономически условия за намаляването му. Зададената предварително едностранно от кредитодателя такса, не е позволила на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса изцяло попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор сключван с потребител е уговорка, която е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В противоречие с вече цитираните норми на чл.

10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4 чл. 21, ал. 1 от ЗПК е действие на кредитора, предоставящ потребителски кредит, с което договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Процесната такса ангажимент е предвидена за гарантиране на фиксиран лихвен процент по кредита, т. е. че кредитора няма да предприема действия за изменение на размера на възнаграждението си през целия срок на договора, което по своя характер е свързано с управлението на кредита /така Решение № 1318 от 28.10.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1418/2022 г., Решение № 1509 от 19.12.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1949/2023 г., Решение № 377 от 27.03.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2596/2022 г., Решение № 1008 от 10.10.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2049/2023 г. и други/. С оглед изложеното съдът намира, че клаузата за такса ангажимент е недействителна като неравноправна и като такава не следва да се зачита при определяне на размера на дълга.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 12.06.2025 г.

С оглед на горното, за сумите за главница и лихви върху главницата по кредита и договорната лихва, следва да се издаде заповед по чл. 410 ГПК, а за допълнителната услуга „такса ангажимент“ заявлението следва да се отхвърли.

Разноските следва да се присъдят съразмерно с уважената част, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50,00 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Изи Финанс“ ЕООД срещу М. И. М. за следните парични вземания по Договор за предоставяне на кредит № 522812/30.12.2024г.

-900 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 522812/30.12.2024г., ведно със законна лихва от 25.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 41,58 лв. – договорна лихва за периода от 30.12.2024 г. до 29.05.2025г., както и за сторените в заповедното производство разноски в размер на 16 лв. държавна такса и 38,17 лв.- юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Изи Финанс“ ЕООД срещу М. И. М., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 292,06 лв., представляваща възнаграждение за „такса ангажимент“ по Договор за предоставяне на кредит № 522812/30.12.2024г., ведно със законна лихва от 25.06.2025 г. до изплащане на вземането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3