Определение № 343 от 27.09.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. К., 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело № 20235100100352 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.

В срока за обжалване е постъпило чрез процесуален представител от ответниците в производство „В.Б.И.“ ЕООД, гр. В., представлявано от управителя си К. Ж. К. и К. Ж. К. от гр. В., искане да бъде допълнено и изменено постановеното по делото прекратително протоколно определение от 25.06.2024 г. в частта му за разноските, като бъдат присъдени с него и разноски за адв. възнаграждение на ответника- ФЛ – К. К. в размер на 8 000 лв., за което се прилага списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторен разход. Иска се и допълване и изменение на цитираното определение, като на основани чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника „В.Б.И.'` ЕООД и за реализираната защита в производство по обезпечение на бъдещ иск, предявен обаче по-късно от настоящото дело, в размер на 4500 лв., като в тази връзка представя списък по чл. 80 ГПК, доказателство за сторен разход и доказателства за участие и защита в производството по обезпечение на бъдещ иск по в.ч.гр.д. № 53/2024 г. на Апелативен съд- В., по което е постановено Определение № 93/08.02.2024 г.

В дадения законов срок, от насрещната по искането страна- ищецът „Ч.Б.“ ЕООД, гр.

С., чрез процесуален представител, е депозиран отговор, с който искането е намерено за просрочено, а в условията на евентуалност и за неоснователно, като преклудиранонезаявено своевременно. Заявява се също, че представените писмени доказателства за заплатени суми за адвокатско възнаграждение не касаят настоящото и обезпечителното производство, вкл. и поради това, че по обезпечителното производство ответникът К. не била страна, а те касаели ДП № 135/2014 г. по описа на ОСлО при ОП-В., по което последната била обвиняема.

В дадения законов срок, от насрещната по искането страна- ответникът „Д.“ ООД, гр.

К., чрез процесуален представител, е депозиран отговор, с който искането е намерено за 1 просрочено, а в условията на евентуалност и за неоснователно. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Със същата молба с вх.№ 3420/07.08.2024 г. е направено и искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото прекратително протоколно определение от 25.06.2024 г. в частта му за разноските, като бъдат отменени присъдените разноски на ответника „В.Б.И.“ ЕООД, гр. В., с довод, че в откритото съдебна заседание не са представени доказателства, че присъденото адвокатско възнаграждение е платено. Твърди се, че така представените по делото доказателства са преклудирани, и същите са оспорени като ирелевантни за производството.

В дадения законов срок, от насрещните по това искането страни- ответниците „В.Б.И.“ ЕООД, гр. В. и К. Ж. К., чрез процесуалния им представител, е депозиран отговор на искането с правно основание чл.248 от ГПК, в който същото е намерено за неоснователно.

Излагат се съображения, че тъй като производството по делото е прекратено по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника, и тъй като делото било прекратено в първото открито съдебно заседание страната нямала възможност да представи всички доказателства за окончателната си претенция за присъждане на направените разноски.

За да изгради своето становище и по двете депозирани искания, съдът съобрази следното:

С постановено в проведеното на 25.06.2024 г. открито съдебно заседание протоколно определение, съдът е прекратил производството по гр.д. № 352/2023 г. по описа си и е осъдил ищеца да заплати на ответника „В.Б.И.“ ЕООД, направените в производството разноски в доказания размер от 9 000 лв.

За да постанови акта си в обжалваната му част за разноските, съдът е съобразил, че в откритото съдебно заседание, на което са присъствали процесуалният представител и на ищеца „Ч.Б.“ ЕООД, гр. С. и на ответниците „В.Б.И.“ ЕООД, гр. В., представлявано от управителя си К. Ж. К. и физическото лице К. Ж. К. от гр.В., са били доказани направените само от ответника- ЮЛ разноски, съгласно приложените към депозирания от ответниците отговор на исковата молба, в частност на стр. 144, стр.145 и стр.147 от делото, на които се намират адвокатско пълномощно за представителство само на ответника „В.Б.И.“ ЕООД по настоящото гр.д. № 352/2023 г., списък на разноските по чл.80 от ГПК и разписка № 1 към списъка /представена в откритото съдебно заседание и в оригинал/, установяваща платено в брой за правна защита и съдействие по настоящото гражданско дело от ответника „В.Б.И.“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв. И това именно искане, като направено своевременно и надлежно - най-късно до прекратяване на производството в откритото съдебно заседание от 25.06.2024 г./ по аргумент от т.11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, в което е присъствал лично и процесуалният представител на посочените ответници – адв. Л. П., и като доказано по делото, съдът е уважил. Непосредствено в така проведеното открито съдебно заседание, съдът се е произнесъл и по направеното от ищеца „Ч.Б.“ ЕООД възражение за прекомерност 2 на разноските, като го е намерил за неоснователно.

По искането на ответника „Д.“ ООД, гр. К. с правно основание чл.248 от ГПК за отмяна на протоколното определение в частта му за присъдените на ответника „В.Б.И.“ ЕООД разноски, с мотив, че извършването на същите е останало в производството недоказано:

Изложеното вече в предходния абзац за своевременно представените по делото, в частност на стр. 144, стр.145 и стр.147 - адвокатско пълномощно за представителство на ответника „В.Б.И.“ ЕООД по настоящото дело, списък на разноските по чл.80 от ГПК и разписка № 1 за извършено плащане в брой, обуславя извод за неоснователно на искането.

Съдът намира и направеното при условията на евентуалност възражение за прекомерност на разноските за неоснователно. Разбира се при съблюдаване на относимата в казуса практика на СЕС (Решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/22 и цитираното в него Решението на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16), счита, че следва възнаграждение да бъде съобразено с положения от адвоката труд, така че присъденият размер да се яви справедлив и обоснован. В казуса процесуалният представител на ответника е осъществил активни процесуални действия по представителство във връзка с подготовка на делото и е защитил интереса на клиента си в максимална степен- постановено е положително за неговия интерес прекратително определение, поради което съдът намира присъдения размер за непрекомерен.

По искането на ответника К. Ж. К. за допълване на протоколното определение в частта му за разноските, като й бъдат присъдени с него разноски за адв. възнаграждение в размер на 8 000 лв.:

Съгласно приетото по т.11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило делото пред съответната инстанция. Действително процесуалният представител на ответника К. в личното й качество, е направил искането си за разноски преди постановяване на прекратителното по делото определение, но същото като недоказано /доколкото по делото е представено на л.431 само адвокатско пълномощно, без представени доказателства за реално извършено плащане/, не е било уважено от съда. В този аспект, съобразявайки наложилата се съдебна практика, съдът приема, че в производството по процесното прекратяване на делото, извършено в открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответницата К. е присъствал лично, а с оглед и съдържанието на постановеното по делото определението по чл.140 от ГПК по повод направеното от него в този смисъл нарочно искане, че процесуалният представител на страната определено не е бил изненадан и лишен от възможност надлежно да направи всички свои искания.

Независимо от изложеното, искането за допълване се явява неоснователно и защото съгласно постулатите на Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, ответниците в производството - - „В.Б.И.“ ЕООД, представлявано от 3 управител К. Ж. К. и К. Ж. К., като ФЛ, са страни по процесния договор от 02.08.2012г., поради което са и задължителни необходими другари в производство по предявения от трето лице-ищец иск за нищожност на договора, и процесуалната им защита е определено еднопосочна, а присъденият на дружеството размер за адв. възнаграждение, преценен с оглед цитираната практика на СЕС и с оглед еднопосочността на защитата на ответниците, както вече беше мотивирано, се явява справедлив, достатъчен и реален.

По искането на ответника „В.Б.И.'` ЕООД за допълване на протоколното определение в частта му за разноските, като бъдат присъдени и разноски под формата на адвокатско възнаграждение за реализираната защита в производството по оспорване на допуснато обезпечение на бъдещ иск в размер на 4 500 лв.:

Действително, съгласно легитимното тълкуване на т.5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иск следва да се реализира при постановяване на съдебния акт, с който се слага край на спора и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед именно на този изход и в защита на целените правни последици. Или, по своята правна характеристика, искането би се явило основателно, ако не беше направено в отклонение на приетото по т.11 от същото тълкувателно решение, че най-късният срок за тази претенция е съдебното заседание/ в което е присъствал и процесуалния представител на страната/ и, в което е приключило делото пред съответната инстанция. Изрично искане за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение за реализирана защита в предхождащо обезпечително производство, до депозиране на молбата с правно основание чл.248 от ГПК, по делото не е правено. А както вече беше посочено, съдът не намира при установените погоре обстоятелства, процесуалният представител на страната да е бил изненадан, за да се налага да реагира за това в един по-късен момент /в срока за обжалване/.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника „Д.“ ООД, гр. К., и направените чрез процесуален представител от ответника „В.Б.И.“ ЕООД, представлявано от управителя К. Ж. К. и от ответника К. Ж. К., искания с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълване на постановеното по настоящото гр.д. № 352/2023 г. прекратително протоколно определение от 25.06.2024 г., в частта му за разноските.

На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - П., в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________

4