Решение № 267022 от 17.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

ІV - Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. с. КАЛИНА

СТАНЧЕВА при участието на секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Станчева гр. д. № 2301 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 164817 от 12.07.2019 г., постановено по гр. д. № 17933/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, допълнено в частта за разноските с определение от 05.11.2019 г., постановено по същото дело, първоинстанционният съд е върнал искова молба вх. № 1093884/01.10.2015 г. в частта, с която са предявени искове от „Т.С.“ ЕАД против И.Й.Й., ЕГН ********** с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ½ идеална част от сумата в размер на 3 492,44 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2012 г.

– м.07.2015 г., както и от сумата в размер на 429,72 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.08.2012 г.- 30.09.2015 г. върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия, като е прекратил производството по гр.д. № 17933/2017 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав в тази част.

Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Й.Й., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ½ идеална част от сумата в размер на 3 492,44 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2012 г. – м.07.2015 г., както и от сумата в размер на 429,72 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.08.2012 г.- 30.09.2015 г. върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове срещу Б.Й.Й., е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната жалба се възразява, че процесуалното поведение на ответницата е на собственик, който не е съгласен да заплати дължимите суми. Пледира се, че Б.Й. не е направила възражение, че не е собственик на процесния имот. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявените искове в тази им част. Претендира сторените по делото разноски в първоинстанционното и настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответницата Б.Й.Й., чрез адв. Р.Н. от САК, с който я оспорва. Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил мотивирано и обосновано решение в обжалваната от ищеца част, съобразено с константната съдебна практика по такъв вид спорове. Заявява, че действително по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че тя е приела наследството, било писмено, било с конклудентни действия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като й присъди сторените по делото разноски.

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ищеца - "Т.С. " ЕООД, както и не е изразено становище по въззивната жалба в хода на съдебното производство.

Решението в частта, с която районният съд е върнал искова молба вх. № 1093884/01.10.2015 г. на предявените искове от „Т.С.“ ЕАД против И.Й.Й., е отменено с определение № 7427 от 22.05.2020 г., като в тази част делото е върнато /в копие/ на пъвроинстанционния съд за произнасяне по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответницата Б.Й.Й. е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж. к. *****, аб. № 225568, като му дължи

½ идеална част от сумата в размер на 3 492,44 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2012 г. – м.07.2015 г., както и от сумата в размер на 429,72 лева – лихва за забава, дължима за периода 10.08.2012 г.- 30.09.2015 г. върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия. Ищецът претендира осъждане на ответницата да му заплати процесните вземанията, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба от ответника Б.Й.Й. се оспорват предявените искове по основание и размер. Счита, че неправилно е начислена претендираната от ищеца топлинна енергия, доколкото ответницата притежава само голата собственост върху имота, същата живее на адрес, различен от процесния и не се определя като потребител и ползвател на топлопреносното дружество. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, предвид липсата на ангажирани доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот през исковия период. Също така липсва заявление – декларация за откриване на партида и абонатен номер, което да доказва облигационните му отношения с ищеца. По делото не са ангажирани доказателства за изправността на уредите, с които е извършено измерването на топлинната енергия за процесния период. Това възпрепятства точното определяне на доставените количества топлинната енергия и съответно тяхната стойност. Пледира, че клаузата от Общите условия за рекламация е неравноправна.

Поддържа, че за процесния период не дължи обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането му в забава. Допълнително излага, че оспорва да е приела наследството на своя наследодател – било с писмено заявление, било с конклудентни действия. Моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу него искове. Претендира разноски.

От представено по делото удостоверение за наследници, издадено от район "Красна поляна ", гр. София се установява, че Р.И.Й.

– дъщеря (починала на 08.11.1998 г.); Б.Й.Й. – внучка и И.Й.Й. - внук, са наследници по закон на И.Й. П., починал на 18.11.2010 г.

Със заявление - декларация от 21.01.2012 г. И.Й.Й. е поискал откриване на партида за имота, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, на негово име. В документа е посочено още от заявителя, че жилището му се състои от 1 брой членове.

Видно от представения договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти и заповед № ДИ-03-286/90 от 09.05.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС „Красна Поляна“ процесният имот – апартамент № 68, находящ се в в гр. София, ж. к. *******, е продаден на 27.07.1990 г. на И.Й. П.и Б.Н. П..

Видно от представения протокол от проведеното на 13.09.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „*********, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с "Т.С." ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 02.10.2001 г. е сключен договор № 866 между "Т.С." ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София ул. „*****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т.С." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № 94/01.11.2007 г., сключен между "Т.С." ЕАД – възложител и "П.С." ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Видно от приложеното по делото удостоверение от 20.09.2012 г. от ГИС – София стар адрес“ „ж.к. „Разсадника – Коньовица“, бул. „******“ е идентичен с настоящ адрес *** и вход Б“.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че абонатната станция топлозахранва два броя радиатори в имота, като единият от тях е затапен (демонтиран). Отбелязано е, че за втория отоплителен сезон топлинна енергия за отопление не е потребявана. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е определяна за СЕС като част от общото количество топлинна енергия за отопление на цялата сграда етажна собственост, като конкретният дял на процесния имот в това количество е измерен според съотношението на пълния отопляем обем към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер. Констатирано е, че разходът за топлинна енергия за сградна инсталация е определян на база 1 брой лице със съответно нормативно определен разход на денонощие.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Основният спор между страните в производството е дали ответницата Й. е приела наследството на своя наследодател, в това число процесното жилище и свързаните с топлофицирането му задължения и в чия тежест е било да се установи този факт, респективно дали през исковия период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.); , действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.