Решение № 7 от 12.01.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№7 гр. К., 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101641 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че работи като лекар във ФСПМ гр.К.. На 30.08.2018г. била дневна смяна и по време на визита на адрес в гр.К. на бул."А.Б." №***, докато оказвала помощ на пациент, била нападната и ударена от КР. М. Б.. Била приклекнала до носилката, върху която лежал пациентът и му оказвала помощ, когато минаващата наблизо жена- ответникът Б., тръгнала към нея, доближила я и я ударила с опакото на ръката си, крещейки ругатни и обиди.

Ударът бил видян от шофьора на линейката М.М. и от всички други хора, намиращи се наоколо. Почувствала се унизена, обидена, изненадата и страхът от преживяното се връщали и до днес. Тъй като работела с много пациенти, се изненадала и уплашила от действията на ответника, не разбрала какво и защо се случва. Оказало се, че след като й нанесла удара, жена била приета в болницата на 12.10.2018г., като била напуснала самоволно болничното заведение и впоследствие звъняла на тел.112, за да я прибере като такси обратно, т.е. поведението й показвало неуважение не само пряко към нея като човек, жена и лекар, но и като цяло към лекарската професия. На основание чл.45 от ЗЗД предявява граждански иск срещу КР. М. Б., с ЕГН-**********, в размер на *** лева като обезщетение на причинените й неимуществени вреди от престъплението, за което К.Б. била призната за виновна по н.а.х.д.

№1058/2018г. по описа РС-К. и била освободена от наказателна отговорност по чл.78а от НК, като на същата било наложено административно наказание глоба. Твърди, че се чувствала зле, продължава да страда вследствие преживяното, а и че е недопустимо такова отношение към медик, още повече, 1 че е направила всичко възможно да помогне на пациента. Моли съда да постанови решение, с което да осъди от КР. М. Б., с ЕГН-********** да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на *** лв., затова, че 30.08.2018г. в гр.К., на бул.“А.Б.“ № *** е причинила лека телесна повреда и за преживяното физическо и психическо страдание, унижение, стрес и страх, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане30.08.2018г. до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен. Не оспорва, че с решение от 09.10.2018г. постановено по АНД №1058/2018г. по описа на РС-К. е призната за виновна в това, че на 30.08.2018г. в гр. К., на бул.“К. А.Б.“ №***, пред вх.Е, причинила на В.Д. Г. от гр.С. като лекар във ФСМП-К. при ЦСМП-С., страдание без разстройство на здравето. Сочи, че разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебна практика по дела за този вид наранявания, включително с понятието „справедливост“, свързано с преценка на конкретни обстоятелства, предвид т.8 от ППВС №4/1968г. оспорва твърдението за причинените физически и психически болки, страдания и неудобства. Оспорва, че е крещяла ругатни и обиди по отношение на ищцата. Оспорва, че е показвала неуважение към лекарската професия, като счита същата за изключително стойностна, отговорна, служеща на живота и здравето на хората. Именно това била причината на 30.08.2018г. да потърси обяснение от ищцата, в качеството й на медицинско лице, защо на 27.08.2018г., когато потърсила медицинска помощ, поради здравословното си състояние - ниско кръвно налягане и виене на свят, същата я налагала с шамари и искала да слиза от линейката, казвайки й да не се прави на болна. Счита, че това нейно поведение е в разрив с медицинската етика и морал, залегнали в Международен кодекс на медицинската етика и Кодекс за професионална етика на лекарите в България.

Заявява, че не отговаряло на истината твърденията на ищцата, че нейният случай не бил спешен и без данни за заболяване и по никакъв начин не взела отношение към здравословното й състояние, което се наложило да потърси помощ от специалисти. В резултат на това претърпяла няколко лечения с ИЗ №8088 на неврологично отделение на МБАЛ „Д-р Х.С.“ гр.К., ИЗ№15303/2018 на Отделение по съдова хирургия на Болница Т. гр.С., ИЗ№25540 на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „П.д.С.К.“ гр.С., ИЗ№251 на Клиника по неврохирургия при Болница Т. гр.С., където претърпяла оперативна интервенция. В момента здравословното й състояние се нормализирало благодарение на адекватното лечение, което било проведено. Твърди, че ищцата не положила необходимата грижа и не провела съответната терапия с цел по-бързото възстановяване. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу нея иск като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От приложеното н.а.х.д. №1058/2018г. по описа РС-К. се установява, че с влязло в сила решение №317 от 09.10.2018г., КР. М. Б., с ЕГН-********** от гр.К., бул.”К. А.Б.” №***, вх.Г, ет.3, ап.71 е призната за виновна в това, че на 30.08.2018г. в гр.К., на бул.“К. А.Б.“ №***, пред вх.Е, е причинила на В. Д.

Г..– лекар във ФСМП-К. при ЦСМП-С., страдание без разстройство на здравето – лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания на 2 лицето, като деянието е извършено по отношение на медицински специалист по повод изпълнение на службата му- престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. с чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, КР. М. Б. е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание –глоба в размер на *** лв.

Представено е заверено копие на трудов договор №59/29.09.2017 г., сключен между ЦСМП –С. и В. Д. Г.., от който е видно, че ищцата работи във Филиал К. на длъжност „лекар“. Съгласно приложения график на ЦСМП, Филиал гр.К. за месец август 2018 г., на 30.08.2018 г. д-р Г. е била дневна смяна.

От показанията на свидетеля М.Д.М.в и свидетеля З.Б.А., които съдът кредитира, тъй като впечатленията им са преки и непосредствени се установява, че по време на дежурство на 30.08.2018г. ищцата като лекар от екипа на ФСМП гр.К. посетила адрес гр.К.,бул.“К. А.Б.“ №***, вх.Е.

Преценила е, че пациентът следва да бъде закаран до спешното отделение и близките му го свалили до линейката. При поставяне носилката на земята и на пациента върху нея, до екипа се приближили мъж и ответницата КР. М. Б., която застанала до ищцата, попитала я как се казва и я ударила с ръка по лицето пред събралите се хора. Ищцата не реагирала. Пациентът бил откаран в спешното отделение за изследвания. След инцидента ищцата била силно видимо притеснена и стресирана, появили се зачервявания в областта на лявата буза, ходил на лекар. /“…Аз оправях пациента, момчето беше до мен, а момичето до д-р Г.. Момичето удари с дясната си ръка по лицето д-р Г.. Д-р Г. стоеше до носилката, беше клекнала и оправяхме с нея пациента. Събраха се хора и един възрастен мъж от махалата, започна да се кара на момичето и на момчето на друг език. Хората бяха от малцинствата и затова не разбирах езикът им…. Д-р Г. не реагира, продължи да се занимава с пациента, но беше уплашена, беше притеснена. Д-р Г. не провокира този удар. Тя беше изненадана, не очакваше, че ще я удари. Жената я удари един път в лицето...

С д-р Г. изкарахме цялата смяна. Мисля, че това беше към края на смяната..За мен беше голям стрес, също за д-р Г. също беше стрес. След инцидента тя ми каза, че е ходила на лекар и на психолог…Имаше зачервявания в областта на лявата буза. След като се прибрахме в спешния, тогава дойдоха полицаите..Всички в центъра разбраха за случката. Коментираше се как е станало, че д-р Г. са я ударили…Видях, че е зачервена, когато се прибрахме в спешния център…“св.М.М.; „…На 30.08.2018г., помня тази дата, защото тогава стана инцидент между К. и госпожата пред бл.***. Прибирах се от магазина и видях К. как тръгна и попита госпожата как се казва. Госпожата тогава беше по спешност на друг адрес, пак в бл.*** на някакви съседи. К. я попита как се казва и тогава я удари. Жената не каза нищо..То стана бързо.

Жената беше с линейката….Аз видях как К. удари жената с обратната страна на ръката си. Докторката беше клекнала до носилката. Само видях, че я удари с ръка по бузата….Имаше и други хора от махалата…Когато говореше към докторката, говореше на български. Имаше и други хора и си говорихме на ромски. Не сме коментирали коя е лекарката..“св.З.А./.

Съгласно показанията на св.З.Б.А., К. М.Б. имала здравословни проблемистрадала от дискова херния. Преди инцидента на 30.08.2018 г. ответницата споделила, че се чувствала зле и извикала линейка. В линейката лекарката я ударила, а след като ѝ поставила в болницата инжекция и казала: „Ставай и си 3 отивай, тук не е хотел.“

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с депозирано писмено заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението и поясненията на в.л. при инцидента на 30.08.2018 г. В. Д. Г.. е получила оток и кръвонасядания на лицето. Тези увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са били получени от удар с ръка Възстановяването трае не повече от две седмици. Лицевата част е почувствителна, тъй като е с по-сетивни окончания, отколкото друга част на тялото. Лицето е енергирано от черепно-мозъчни нерви, които изпращат импулси директно в мозъка и затова при удар в лицето болката е голяма.

Ищцата е изпитала болка в момента на удара, която е продължила и в следващите дни като постепенно е стихвала. Болката влияе върху личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието настроението и ежедневния витален стериотип.

По делото са представени от ответника заверени копия на Епикриза ИЗ№8088/12.10.2018 г. на Неврологично отделение на МБАЛ „Д-р Х.С.“ гр.К., Епикриза ИЗ№15303/2018г. на Болница Т. – С., Епикриза ИЗ№25540 на УМБАЛ “П.д.С.К.“ АД и Епикриза от 07.01.2019 г. на Болница Т., които са ирелевантни за спора.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Основателността на предявения иск по чл.45 от ЗЗД предполага установяване наличието при условията на кумулативност на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната формаумисъл или небрежност. Съдът намира тези предпоставки за доказани.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл.*** от ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл.413, ал.2 от НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал.2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма и двадесет и девета. Според т.15 на Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т. дело №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, приравнено по значение на влязла в сила присъда /по смисъла на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК/ е и решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание.

Отчитайки обективните и субективни предели на постановеното по н.а.х.д.

№1058/2018г. по описа РС-К. решение №317 от 09.10.2018 г., съдът следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки на чл.45 от ЗЗД, а именно, че КР. М. Б. е извършила деянието на 30.08.2018г. в гр.К., на бул.“К.

А.Б.“ №***, пред вх.Е, че деянието е противоправно и е извършено виновно, както и че на ищеца са причинени вреди, изразяващи се в описаните в решението увреждания: отоци и кръвонасядания на лицето, явяващи се 4 страдание без разстройство на здравето. Доколкото тези увреждания са елемент от състава на престъплението по чл.131, ал.2, т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК- лека телесна повреда, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд /Решение №135/13.10.2014 г. по т.д.№3945/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение №22/05.05.2011 г. по т.д.