Определение № 98 от 11.03.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Смолян, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 637/19.02.2024г. от “Уникредит Булбанк” АД, с ЕИК 831919536, чрез пълномощника му адвокат Ив. Ив. срещу Разпореждане № 292 от 12.02.2024г.,постановено по ч.гр.д. № 91/2024 по описа на PC-Смолян.В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се доводи, че заявителят “Уникредит Булбанк” АД, видно от представените със заявлението пълномощни за процесуално представителство е упълномощил по реда на чл.71, ал.1, предл.1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатско дружество за защита и процесуално представителство пред съда. От своя страна и на основание чл.71, ал.1, предл.2 от ЗА упълномощеното адвокатско чрез своя управител адв.Ж. Д. е преупълномощило с правата за процесуално представителство другия управител на дружеството - адв.Ив. Ив., видно от представеното удостоверение за актуално състояние на адвокатското дружество, който е подписал подаденото заявление по чл.417 от ГПК.

Със заявлението е претендирано в полза на кредитора “Уникредит Булбанк” АД да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер общо на 481,40 лв., от които: внесени държавни такси в размер на 43,36 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 438,04 лв. с включен ДДС. Като доказателство за направените разноски са представени вносна бележка за платена държавна такса и два броя фактури за платено на упълномощеното адвокатско дружество адвокатско възнаграждение, ведно с опис-приложения и преводни нареждания към тях, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е платено чрез два банкови превода, съгласно приложените към заявлението фактури: № 1000002523 от 08.11.2023г. , с която е платена част от адвокатско възнаграждение за иницииране на заповедно производство по контракт 952LRSB201780003 в размер на 144,00 лева с ДДС, ведно е опис-приложение и преводно нареждане към нея и № 1000002568 от 15.01.2024г. за платено адвокатско възнаграждение за иницииране на заповедно производство по контракт 952LRSB201780003 в размер на 294,04 лева с ДДС, ведно с опис-приложение и преводно нареждане към нея.За направените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.

1

№91/2024г. на Районен съд - Смолян упълномощеното адвокатско дружество е издало 2 бр. данъчни фактури - фактура № 1000002523 от 08.11.2023г. и фактура № 1000002568 от 15.01.2024г ведно е описприложения към тях, приложени към заявлението, които сами по себе си съдържат всички реквизити на договор за правна помощ, като са посочени страните, има волеизявление на страните, чрез поставен подпис на упълномощените за това лица, посочен е размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, посочени са основанието за превод и е конкретизиран длъжника и договора за кредит, чрез опис- приложението към фактурата и посочване на контракта, относим към вземането. Към заявлението са приложени и 2 бр. преводни нареждания от

16.11.2023г. и от 17.01.2024г., които удостоверяват заплащането на сумите, дължими за адвокатско възнаграждение. Съгласно съдебната практика, достатъчно е съществуването на съгласие между договарящите страни, относно размера на договореното възнаграждение, а предвидената възможност за снабдяване с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, съгласно чл.37 ЗА, е аргумент, че договореното адвокатско възнаграждение представлява разноски, по смисъла на чл.78 ГПК, дори заплащането му да е отложено. В този смисъл е и съдебната практика - напр. Определение № 46 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 37 / 2011г. II г.о. В частната жалба се твърди още, че в мотивите на обжалваното разпореждане са цитирани двете фактури, но неправилно съдът е посочил, че тъй като, на първо място възнаграждението е платено на два пъти,чрез два банкови превода, и на второ място, и по двете фактури са платени възнаграждения по два различни договора на длъжника, съответно с контракт 952LRSB201780003 и с контракт 952LRSB210430008, нито една от сумите, посочени в описприложението към фактурите, нито техният сбор не съответства на претендираното със заявлението адвокатско възнаграждение, поради което и неправилно е приел, че те не се отнасят до процесния договор за кредит. Последният е с контракт 952LRSB201780003, видно от извлечението от счетоводни книги на банката, като от двете приложени фактури се установява, че за иницииране на производството по посочения контракт е платена първоначално и на основание фактура № 1000002523 от 08.11.2023г. сума в размер на 144,00 лева с ДДС, а впоследствие и на основание фактура №1000002568 от 15.01,2024г. - сума в размер на още 294,04 лева с ДДС. Сборът на платените по контракта суми за адвокатско възнаграждение за иницииране на производството е в размер на 438,04 лева с ДДС - точно колкото се претендира със заявлението по чл.417 от ГПК.

Приложените към заявлението фактури, ведно с описприложенията и доказателствата за заплащането им, са безспорно доказателство за действително направените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Твърди се още, че съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, при прекомерност на адвокатското възнаграждение, то може да бъде намалено от съда, но размерът му не може да е по-нисък от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В конкретния случай, съгласно чл.7, ал.2 и ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с §2а, минимално определения размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 490,08 лева с ДДС, а действително заплатеното и претендирано със заявлението адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер, а именно в общ размер на 438,04 лева с ДДС, поради което същото не е прекомерно.моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде задължен заповедния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за сумата от 438,04 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по делото.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от 2 надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърли заявлението на „УниКредит Булбанк” АД срещу длъжника С. Н. К., в частта му с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 438,04 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС, като е приел,че от представените фактури и описи към тях длъжникът С. Н. К. е кредитополучател по два договора съответно по два договора, съответно 952LRSB201780003 и 952LRSB210430008, като във фактурата № 1000002523/08.11.2023 г. по първия договор 01780003 е платена сумата от 144 лв. и по втория договор също 144 лв., по които процесуалното представителство е възложено на 08.11.2023 г., а във фактура № 1000002568/15.01.2024 г. по първия договор 01780003 е платена сумата от 294,04 лв. и по втория договор е платена сумата 288 лв., без данни кога е възложено процесуалното представителство. Нито една от тези суми, нито техният сбор не съответстват на претендираното адвокатско възнаграждение и не се отнасят за процесния договор, поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като конкретно за събиране на вземането по процесния договор не се доказва такова да е било платено от заявителя на упълномощения от него адвокат.Посочиле е още, че тъй като разноски на адвокат Ив. не са заплатени от заявителя към момента на упълномощаването му, респ. при образуване на делото и към настоящия момент, то такива не следва да се присъждат.

От доказателствата по делото се установява, че със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх.№ 582/25.01.2024г. заявителят „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536 е поискало да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника С. Н.

К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Смолян, бул. „България“№ 40 за сумите 2 156,25 лв. – главница и 11,56 лв. лихва за забава по Договор за банков кредит по Програмата на Министерски съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от

COVID

19

№

362/0000/Р00000000190437/15.06.2020 г. както и 43,46 лв. за направените разноски по делото за държавна такса и 438,04 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС.

Заповедният съд е издал Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми и с обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението, в частта му за претендираното адвокатско възнаграждение, като е приел, че по делото не се представя доказателство за заплащането на възнаграждение на процесуалния представител на заявителя адв.

Ив. в претендирания размер.

По делото от представените пълномощни се установява, че адв.Ив. е упълномощен от заявителя да подаде процесното заявление и това обстоятелство е прието за установено от заповедния съд.

От представените фактури и описи към тях е видно, че длъжникът С. Н. К. е кредитополучател по два договора- 952LRSB201780003 и 952LRSB210430008, като във фактурата № 1000002523/08.11.2023г. и опис-приложението към нея е посочено, че по първия договор по първия договор 952LRSB201780003 е платена сумата от 144 лв. и по втория договор 952LRSB210430008 също е платена 144 лв., като процесуалното представителство и по двата договора е възложено на 08.11.2023г. Във фактура № 1000002568/15.01.2024 г. и опис приложението към нея е посочено, че по договор по 952LRSB201780003 е платено адвокатско възнаграждение в размер на 294,00 лева, а по 952LRSB210430008 е платено адвокатско 3 възнаграждение в размер на представителство.

288.00 лв.Не е посочено кога е възложено процесуалното

Правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените фактури и описприложения към тях, въз основа на които се претендира адвокатско възнаграждение, че нито една от сумите, нито сбора от тях съответстват на претендираното адвокатско възнаграждение и не се отнасят за процесния договор, който е с № 362/0000/Р00000000190437/15.06.2020г.

Жалбоподателят не установява идентичност на контракт 952LRSB201780003 с договора, въз основа на който претендира вземането си с настоящето заявление, за да бъде прието, че претендираното в настоящето производство адвокатско възнаграждение е платено на два пъти съответно 144 лева и 294 лева по приложените фактури за контракт 952LRSB201780003.

С оглед изложеното правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта му за претендираното адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за направени разноски за такова по ч.гр.д.№ 91/2024г. и затова разпореждането следва да бъде потвърдено. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 292 от 12.02.2024г.,постановено по ч.гр.д. № 91/2024 по описа на Pайонен съд-Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4