Решение № 764 от 16.10.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 764

Хасково, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - IV състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ЙОРДАНКА П. като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20237260701092 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, с чл. 27а от Закона за закрила на детето, вр.с чл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по жалба подадена от

С.М.В. и И.З.В., с постоянен адрес:***, м-т***, насочена против Заповед № ЗД/Д-ВТ-097 от 15.09.2023г. издадена от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, с която на основание чл. чл.30, ал.2, вр. с чл.29, т.8 и т.9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е прекратено настаняването на непълнолетното дете Т.И.В., родена на ***г., на 14 г. непълнолетна, в Кризисен център за деца с. Балван, обл.Велико Търново и на основание чл.27, ал.1, вр. с чл. 5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

В жалбата и писменото уточнение към нея жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Твърди се, че неправилно административният орган е възприел, че оспорващият И.В. е оказал физическо насилие над непълнолетната си дъщеря. На жалбоподателите не било разяснено, че ще бъде приложен чл.84, ал.2 от Семейния кодекс за вписване на детето им в регистъра за осиновяване. Сочи се, че жалбоподателите разполагат с необходимите финансови условия за обгрижване и възпитание на детето, както и с необходимия родителски капацитет.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед и постановяване детето да бъде върнато в семейна среда.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващите лично и чрез процесуален представител, който моли съда да отмени обжалвана заповед.

Ответната страна – Директор на

Дирекция „Социално подпомагане” –Велико Търново, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита по делото ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото няма спор, че жалбоподателите С.М.В. и И.З.В. са родители на непълнолетното дете Т.И.В. родена на ***г.

На 18.08.2023г. ЦОП SOS детски селища България депозирало устен сигнал до социален работник “Закрила на детето“ при Дирекция “Социално подпомагане“, гр.Велико Търново, приемането на който било отразено във формуляр № СИГ/Д-ВТ/216 от дата 18.08.2023г.(л.5), в който като повод за подаване на сигнала е отразено,че бащата на детето е упражнил физическо насилие спрямо него.

По повод така полученият сигнал служители в Отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“, гр.Велико Търново провели на същата дата срещи с детето(л.7) и майката и бащата на детето(л.6). Отново на 18.08.2023г. родителите на детето депозирали до Директора на Д“СП“, гр.Велико Търново и заявление вх.№ СГ/Д-ВТ/216-001(л.8), с което поискали дъщеря им да бъде настанена в КЦД с. Балван, тъй като се страхуват за живота и здравето й, в невъзможност са да упражняват контрол върху поведението й, като детето не осъзнава рисковата ситуация в която попада при контакти с неподходящи лица.

Въз основа на установените обстоятелства, на 18.08.2023г. до Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Велико Търново бил изготвен социален доклад (л.9). Със същия е направена констатация, че непълнолетното дете е такова в риск по смисъла на пар.1, т.11, б.“б“ и „в“ от ДР на ЗЗДет., и е предложено спешното му настаняване в КЦД, с.***.

Със Заповед №

ЗД/Д-ВТ-086/18.08.2023г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“, гр.

Велико Търново(л.11) и на основание чл 27, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за Закрила на детето, вр. с чл. 33, ал.1, и ал.2 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, непълнолетното дете Т.И.В. е настанено временно, в Кризисен център за деца, с.***, със срок - до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето .

Заповедта е оспорена от родителите на детето по съдебен ред, по който повод пред АдмС-Хасково е образувано адм.дело № 1016/2023г. по описа на същия съд.

С оспорената в настоящото производство заповед № ЗД/Д-ВТ-097/15.09.2023г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“гр.Велико Търново, (л.94), на основание чл. чл.30, ал.2, вр. с чл.29, т.8 и т.9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е прекратено настаняването на непълнолетното дете Т.И.В., родена на ***г.(на 14 г.), в Кризисен център за деца с.

Балван, обл.Велико Търново и на основание чл.27, ал.1, вр. с чл. 5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето, е настанена в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Видно от заявление вх.№ ДК/Д-СТ-107 от 18.09.2023г. (л.104) по описа на Д“СП“, гр.Стара Загора“ С.В. и И.В. са потвърдили, че са били уведомени на 15.09.2023г. за настаняването на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново и са получили оспорената заповед, като са изразили несъгласие с настаняването й в това държавно заведение, тъй като имат желание и възможност да полагат грижи за детето си.

На същата дата – 18.09.2023г.

Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Велико Търново е депозирала до Районен съд, гр. Велико Търново искова молба вх.№ 17152/18.09.2023г.(л.95) Със същата е поискано съдът да се произнесе с решение, с което на основание чл.26 от Закона за закрила на детето непълнолетнатаТ.В. бъде настанена в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново. Установява се от приложената по делото призовка, и Разпореждане № 4418/19.09.2023г., че това съдебно производство е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2023г. от 09.15ч.

Предвид така издадена и обжалвана в настоящото производство заповед № ЗД/Д-ВТ-097/15.09.2023г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“гр.Велико Търново, с Определение постановено в о.с.з. на 28.09.2023г. АдмС-Хасково жалбата на родителите срещу предходно издадената Заповед № ЗД/Д-ВТ-086/18.08.2023г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Велико Търново е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Така постановеният съдебен акт е общо известно обстоятелство, ненуждаещо се от доказване и публично достъпно на следният електронен адрес ttps://haskovo-adms.justice.bg/bg/1975?from=&to=&actkindcode=&casenumber=1016&caseyear=2023&casetype= на официалната електронна страница на АдмС-Хасково.

На 29.09.2023г. С.М.В. и И.З.В. са подали жалба срещу издадената от ответника Заповед № ЗД/Д-ВТ-097/15.09.2023г. до АдмС-Хасково, депозирана чрез административният орган и заведена с № СЛ/Д-ВТ/1373 -108 при Д“СП“, гр. Велико Търново.

В хода на съдебното производство са представени социални доклади от Д“СП“, гр. Велико Търново и гр.Димитровград и на основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето е изслушано непълнолетното дете, в присъствието на социален работник при Д“СП“, гр.Велико Търново.

Детето сочи, че в дома в който е настанена се чувства спокойна, ходи на училище, няма закъснения, като спазва вечерния час, а родителите й не са я посещавали в дома. За родителите си сочи, че постоянно се кара с тях и не знае какъв е повода за проблемите им се нея. Но те постоянно я обвинявали за разни неща.Предпочита да остане в дома. Заявява, че родителите й дори й казали да не ги търси повече, след което майка й започнала да й звъни все едно никога не била казвала тези думи.Т.им казала да дойдат, да не губят връзка, но не дошли, а детето загубило надежда да ги вика.

За изясняване релевантните по делото факти, по искане на страните са ангажирани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на Р.Д.С.и С.С.С.– съседи на жалбоподателите във времето в което последните са живели в гр.Димитровград, както и на Н.В.П.– служител в центъра за обществена подкрепа SOS, гр.Велико Търново и Б. К. С. – управител на социалната услуга, в която е настаненаТ.с оспорената Заповед.

Св.Стоянова сочи, че познава жалбоподателите. С последните били съседи в гр.Димитровград, до момента в който детето е било четвърти - пети клас, т.е. от 3-4 години вече не били съседи.

Жалбоподателите живеели на втория етаж, а свидетелката на третия. Заявява, че впоследствие жалбоподателите са продали апартамента си в гр.Димитровград, продали и вилата си в града и отишли да живеят в гр. Стара Загора. Всичко това направили заради товаТ.да се откаже от циганите. Според свидетелката жалбоподателите не деляли децата си, самата тя не е била свидетел на физическо насилие върху децата, а жалбоподателите били напълно пълноценни родители.

Свидетелката сочи, че знаела за бягство наТ.от дома им, но по това време жалбоподателите вече не й били съседи, а живеели във вилната зона на града.Това обстоятелство било известно на целия град. Сочи, чеТ.е била намерена в „Млада гвардия“ – където живеели само представители на ромското малцинство.

Св.С. С., сочи че познава жалбоподателите от 20 години, тъй като същите живеели под неговия апартамент.

Твърди, че оспорващите се отнасяли много добре и с двете си деца. Изведнъж се появило това нещо сТ.,че ходела с роми и употребявала наркотици. Родителите всичко направили заради детето си и за да го спасят - дори продали апартамента в който живеели, както и къщата си във вилната зона на града и се преместили да живеят в гр.Стара Загора. Свидетелят заявява, че не чувал за прилагане на насилие от родителите спрямо Таня. Сочи, че знаел за бягства на детето от дома си и че е била обявена за издирване.

Св.Н.П.сочи, че работи в Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново, към сдружение SOS Детски селища, като социален работник. Със случая наТ.работела от края на м. март 2022г., когато детето било настанено в Кризисния център.В началото свидетелката не работела по този случай - с него се занимавала нейна колежка. Впоследствие когато и родителите били насочени за реинтеграция на детето, през лятото на 2022г. имали срещи и с родителите и с детето, както съвместни, така и поотделно. Това било четвърто настаняване на детето в кризисен център - три от които в Балван и един в гр.Пещера. Две от предходните настанявания били свързани с бягство на детето от дома, за третия не било установено дали се касае за бягство или отвличане.След реинтеграцията на детето в семейството през м. юни 2023г. в началото имало период, в които родителите и детето заедно се опитвали „да се понесат“ и да живеят заедно. Ходили на две почивки и имало индикации, че нещата се нормализират. Последният месец отношенията постепенно ескалирали, започнали чести скандали, и спречквания. Информация за това свидетелката получавала както от родителите, така и от детето, като и от двете страни имало активност за поправяне на отношенията. Родителите никога не отказвали срещи и търсели помощ.

Според свидетелката обаче същите нямали сили за промяна. Каквато реакция имало в началото, същата била и в края. Изразява съжаление, че не бил постигнат голям резултат и промяна. Св.П.сочи също, чеТ.била жертва на насилие извън семейството.Това изисквало изключително търпение и изключително спокойствие, за да не се ретравмира детето. В моментаТ.и изглеждала и споделяла, че се чувства спокойна. Конкретно за случая на 18.08.2023г. заявява, че докато на същата дата е работела на адрес в село, е получила обаждане от родителите на Т.. Последните били превъзбудени и споменали, че са се скарали. Жалбоподателката В. дори й казала“Елате я вземете, защото не издържаме повече“. Детето също се чувало встрани от тях. Когато свидетелката пристигнала на адреса видяла, че на мястото вече има полиция от РУ Велико Търново. Единия полицай стоял пред вратата, другия бил вътре. След пристигането си на място свидетелката разбрала, че свидетели са извикали полиция в разгара на скандала. Когато св. П. разговаряла с родителите, нещата вече се били поуспокоили и тогава видяла, че бащата има по лицето си множество белези по лицето от надирания. Разбрала, че и детето е било жертва на домашно насилие след като един от полицаите й казал, че трябва да се действа много бързо при домашно насилие. До този момент такава проблематика в работата й по случая нямало и детето никога не споделяло, че жертва на насилие.

Разпечатката съдържа 45 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f0fe870-b945-4246-a219-dd5a1b983cfb