Решение № 362 от 30.05.2025, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Казанлък, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510101621 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С. А. И. ЕГН **********, с адрес: ***** действащ чрез пълномощника си М. Д., твърди, че по силата на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 152 т.З рег.№7075 д. 451 от 2019 г. на нотариус Николай Калчев, вписан в НК под № 700, ответницата Д. С. Х. е продала на ищцата С. А. И. срещу задължението на последната да издържа и гледа продавача следния свой недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***-тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и четири точка тридесет и седем точка четири точка шестнадесет по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота *** самостоятелния обект се намира в сграда № 4 - четири, разположена в поземлен имот с идентификатор ***-тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и четири точка тридесет и седем,предназначение на самостоятелния обект :жилище,апартамент,брой нива на обект: 1-едно, посочена в документа площ: 63.16кв.м.-шестдесет и три цяло и шестнадесет стотни кв.м.,прилежащи части:избено помещение 2-две, таванско помещение 1-едно,нива1-едно,съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: ***;над обекта: ***.

1

Твърди, че поради влошено здравословно съС.ие с решение по ГД на ОС- Ст.Загора ответницата била поставена под пълно запрещение, като със Заповед № 1880/16.11.2020г. на органа по настойничеството и попечителството към Община К. Д. Л. М. била назначена за настойник на ответницата. Дълги години ответницата преди покупко-продажбата ответницата била живяла в дома на ищцата в с. Тулово, защото освен ищцата никой друг не се е грижил за ответницата. Твърди, че роднините на ответницата включително и внучката й - настойника Д. Л. М.- живеели от дълги години в Германия и не е полагала никакви грижи за баба си ответницата. Именно това, че само ищцата полагала грижи за ответницата мотивирало последната въпреки нежеланието на ищцата да й прехвърли апартамента си .

Поради влошеното здраве на ответницата се наложило ищцата да я настани в Дом за стари хора „,,“ в гр.В... на 06.07.2019г. , където ответницата останала до 13.03.2021г., видно от Договор № 915/06.07.2019г., сключен между ищцата и търговското дружество-собственик на дома.

През периода от 06.07.2019 г. до 13.03.2021 г., през който ответницата била в дома в гр.В., ищцата твърди, че е заплащала всички такси на дома, изпращала редовно до дома храна в колети, плащала данъците и таксите за апартамента, и дори на 22.01.2020 г. заплатила сумата от 1800 лв. за операция за поставяне на имплант в ръката на ответницата. В изпълнение на задължението си да издържа и да гледа ответницата, обективирано в Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 152 т.З рег.№7075 д. 451 от 2019 г. на нотариус Н.К., ищцата била платила общо сумата от 7000лв.

С решение № 399/07.12.2023г., постановено по ГД № 232/2023г. по описа на ОС-Ст.Загора, била прогласена нищожността на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 152 т.З рег.№7075 д. 451 от 2019 г. на нотариус Н.К., като това решение било влязло в законна сила на 26.01.2024г.

Ищцовата страна счита, че в настоящия случай са налице елементите от фактическия състав на вземането за връщане на дадено на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. С оглед решение № 399/07.12.2023г. постановено по ГД № 232/2023г. по описа на ОС-Ст.Загора, основанието за даването отпадало с обратна сила и пораждало кондикционно облигационно отношение, по силата на което изпълнителят като accipiens бил длъжен да върне полученото на поръчващия като solvens, което пораждало правния интерес на ищцата за предявяване на настоящия иск.

Моли съда постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 7000лв., представляваща сума, получена на отпаднало основание , ведно със законната лихва от 26.01.2024г. /датата на която е влязло в сила решение по ГД № 232/2023г. на ОС-Ст.Загора/ до окончателното плащане на сумите, както и направените по делото разноски.

2

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: *********, действаща чрез настойника си и законен представител Д. Л. М., ЕГН **********, с адрес: г************, действаща чрез Еднолично адвокатско дружество С. М., БУЛСТАТ**********, със седалище и адрес на управление: ********************** представлявано от управителя си адвокат С. П. М., вписан в АК Пловдив, с който счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържала изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Не ставало ясно как е формирана така претендираната главница, тъй като основание за връщане ищцата е посочила отпаднало основание, като е посочила, че „е изпълнение на задължението си да издържа и да гледа ответницата, обективирано в Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 152 т. 3 рег. № 7075 д. 451 от 2019 г. на нотариус Николай Калчев, ищцата е платила общо сумата от 7000 лв.", но не ставало ясно как е формирана така претендираната главница.

Посоченото от ищцата, че „през периода от 06.07.2019 г. до 13.03.2021 г. през който ответницата е била в дома в гр. В,, ищцата е заплащала всички такси на дома, изпращала редовно до дома храна в колети за ищцата , плащала е данъците и таксите за апартамента, и дори на 22.01.2020 г. е заплатила сумата от 1800 лв. за операция за поставяне на имплант в ръката на ответницата – не е посочила каква сума се претендира като дадена на отпаднало основание по всяко от отделните пера - за такси на дома за стари хора, за изпратена храна в колети, за местни данъци и такси и пр. Единствено било посочено, че ищцата е платила сумата от 1800 лв. за извършване на медицинска операция на ответницата, но не станало ясно как са разпределени останалите 5200 лв. по отделни плащания. Никъде в исковата молба не се сочило каква храна конкретно е изпращана на ответницата в колети до дома за стари хора в гр. В..

Представените документи за извършени парични плащания не представлявали писмени доказателства за установяване на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, каквито обаче не били заявени и конкретизирани от ищцата.

Предявената самостоятелна искова претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2024 г. - датата на която е влязло в сила решението по гр.д. № 232/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора)- била мораторна лихва за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Тази претенция се явявала нередовна, тъй като не бил посочен размерът на този иск, а също така и крайната дата на периода на претенцията, доколкото същият можел да бъде най- късно до датата на подаване на исковата молба.

Тази непълнота на петитума относно акцесорната претенция представлявала нередовност на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, още повече че ищецът 3 следвало да заплати и държавна такса за същия върху цената на иска.

Ответната страна сочи, че липсват доказателства така претендираните суми да са получени от нея, съответно тя не дължи тяхното връщане. Било невярно твърдението на ищцата, че тя била заплащала със свои средства дължимите такси за дома за стари хора в гр. В., в който ответницата била настанена в периода 06.07.2019 г. - 13.03.2021 г., тъй като всички дължими такси по договора били плащани от получаваната от ответницата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последната била постъпвала ежемесечно по банковата й сметка и е била теглена от ищцата С. И. посредством дебитната карта на доверителката ми, с която ищцата е разполагала, след което е извършвала плащането на дължимата месечна такса за дома за стари хора в гр.

В..

Ответницата оспорва плащането в размер на 1800 лв. за медицинско изделие в полза на „МБАЛ-св. Анна-Варна" АД да е извършено за нуждите й.

Не ставало ясно какво е това медицинско изделие и какво е налагало нуждата от закупуването му. Оспорва също така спрямо Д. С. Х. да е извършвана твърдяната в исковата молба операция за поставяне на имплант в ръката й.

По отношение на претенцията за заплащане на платени местни данъци и такси в размер на 212,33 лв. съгласно приходна квитанция № 7404688815/01.04.2019 г., прави възражение за погасяване на същата с изтичането на 5-годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Счита иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 7000 лв. за неоснователен за периода от 26.01.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда - 28.06.2024 г.

Съгласно утвърдената съдебна практика при иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото по нищожен договор длъжникът изпадал в забава от деня на поканата за връщане. В процесния случай такава покана не е била отправяна до ответницата преди подаването на исковата молба, съответно искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата се явявал неоснователен.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения срещу Д. С. Х., действаща чрез настойника си и законен представител Д. Л.

М., иск като неоснователен и да присъди направените в настоящото производство разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от фактите по делото, че с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 152 т. III, рег.№7075 д. 451 от 2019 г. на нотариус Николай Калчев, рег. № 700 в НК Д. С. Х. е продала на ищцата С. А. И. срещу задължението на последната да издържа и 4 гледа продавача следния свой недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***-тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и четири точка тридесет и седем точка четири точка шестнадесет по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота гр.Казанлък п.к. 6100, Мазалат № 3 ет.4 ап. 16, самостоятелния обект се намира в сграда № 4 - четири, разположена в поземлен имот с идентификатор ***-тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и четири точка тридесет и седем,предназначение на самостоятелния обект :жилище,апартамент,брой нива на обект: 1-едно, посочена в документа площ: 63.16кв.м.-шестдесет и три цяло и шестнадесет стотни кв.м.,прилежащи части:избено помещение 2-две, таванско помещение 1-едно,нива1-едно,съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; под обекта:

***;над обекта:

***.

С Решение № 399/07.12.2023г., постановено по г.д. № 232/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е прогласена нищожността на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 152 т. III, рег.№7075 д. 451 от 2019 г. на нотариус Николай Калчев, рег. № 700 в НК . Същото е влязло в законна сила на 26.01.2024 г.

Видно от Удостоверение № 290/16.11.2020 г. на Община Казанлък и Заповед № 1880/16.11.2020г. на органа по настойничеството и попечителството към Община Казанлък за настойник на Д. С. Х. е назначена Д. Л. М., внучка на ответницата.

Видно от представения по делото Договор №915/06.07.2019г., сключен между „А 2017“ ЕООД и С. А. И. ответницата е била настанена в Дом за стари хора „Свети Георги“ в гр.Варна на 06.07.2019г. Това обстоятелство не е спорно между страните.