Решение № 1028 от 23.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20265300500963 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 15135/22.04.2026г. от „АНАИД ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 205868321 чрез пълномощника адв. Н. Я. против решение № 325/26.01.2026г., постановено по гр. д. № 12114/2025г. по описа на Районен съд Пловдив, с което се отхвърлят предявените от „АНАИД ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 205868321 против „Д. М. ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК 2023220594 обективно съединени искове, за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 520, 49 лева с ДДС, представляваща превозно навло по заявка-договор № 478 от 18.12.2024г. за извършване на автомобилен транспорт с камион на товар от Словения за България, както и сумата от 540 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от неизпълнението на заявка-договор № 478 от 18.12.2024г., изразяваща се в стойността на заплатена услуга към Българска сървеьорска компания ЕООД, за което е издадена фактура № 0000001133 от 27.12.2024г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба в съда – 04.03.2025г. до окончателното й изплащане, като недоказани и неоснователни.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно, поради противоречие с материалния закон, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно разпределение на доказателствената тежест, непълнота и избирателна преценка на доказателствата.Оспорва се извода на решаващия съд, че превозвачът е неизправна страна 1 по см. на чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.В тази насока не била доказана причинна връзка между поведението на превозвача и претендираната повреда на стоката.Бил нарушен и чл. 63 от ЗЗД при едностранно въведен срок за доставка от възложителя. Недобросъвестно поведение на въззиваемия било налице и с оглед недопускането на независим експерт за преглед на стоката, което не било отчетено от районен съд. Не били ангажирани и доказателства за наличието на вреда. Същевременно дори при евентуално основание за заплащане на обезщетение за вреди, това не освобождавало автоматично възложителя от задължението за заплащане на навло.Факта, че издадената фактура от превозвача за извършения превоз била приета и осчетоводена от двете дружества, също не бил отчетен от районния съд. Разходът на превозвача за наемане на експерт за проверка на стоката същевременно бил пряка последица от недобросъвестно поведение на въззиваемия. Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание пълномощника на въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба. Не сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3520, 49 лева с ДДС, дължима по фактура № 1133/27.12.2024г. за превоз на стоки и сумата от 540 лева за претърпени имуществени вреди в размер на стойността на заплатената услуга на „Българска сървеьорска Компания“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба са, че на 17.12.2024г. ищцовото дружество чрез комуникация в мобилно приложение „Вайбър“, без да има изпратена писмена заявка, е поело задължение към ответника да извърши превоз на стоки – банани, от гр. Любляна, Република Словения до гр. София. Маршрута на камиона бил договорен през Република Сръбска, като никъде в писмената комуникация не бил уточнен срок на доставката. На 18.12.2024г. ответното дружество изпратило камион на адреса на товарене и стоката била натоварена до 11, 00 часа на същия ден.Представителя на превозвача изпратил на ответното дружество карта с възможни маршрути, с изрично предупреждение, че през Република Сръбска товарът ще се забави с повече от един ден.

След това от ответното дружество поискали камиона да се пренасочи през ЕС, което обаче оскъпявало курса, поради което ответникът се съгласил със забавянето и пренасочили 2 камиона по предварително договорения маршрут, като поели ангажимент да информират получателя за време на пристигане по-късно. В 12.37 часа на 18.12.2024г. представител на превозвача уведомил ответника, че камиона ще се забави, поради опашките на 2-те ГПКК – БаЯ.о и Калотина и ще се наложи да разтовари след задължителните 24 ч. почивка на ***, съотв. ще бъде на адрес на доставка най-рано в понеделник – 23.12.2024г. На 18.12.2024г. в 13, 42 ч. от ответното дружество изпратили на имейл заявка-договор № 478/18.12.2024г., като противно на всички техни указания за маршрут на камиона, изцяло недобросъвестно, в заявката посочили срок за доставка – 20.12.2024г., след като стоката вече била натоварена и камионът потеглил, съответно превозвачът не е имал опция да откаже заявката.На 23.12.2024г. стоката била доставена на посочения склад в гр. София, като от страна на получателя била направена забележка, че бананите са частично презрели, поради висока температура на хладилната камера.На *** на камиона отказали да покажат стоката.От страна на превозвача бил нает експерт за установяване на състоянието й, но същият не бил допуснат за оглед, за което бил съставен констативен протокол на 27.12.2024г. На 24.12.2024г. експерта посетил склада, но отново не бил допуснат, защото стоката била пусната за реализация.Ищецът твърди, че като превозвач е изправна страна по договора.

След приключване на курса била издадена и фактура № **/23.12.2024г. за заплащане на превозната услуга, която фактура била изпратена по куриер и получена на 03.01.2025г. от ответното дружество и осчетоводена.Към датата на подаване на исковата молба не било извършено плащане по фактурата.Отделно ищецът претърпял имуществени вреди за заплатена услуга към „Българска сървеьорска Компания“ ЕООД.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът не е оспорил сключването на договор за превоз с ищеца.Възразил е, че изрично между страните било постигнато съгласие навлото да бъде заплатено след представяне на оригинали на фактура за извършения транспорт, CMR товарителница, в която да липсват забележки и термолента, доказваща осигуряването на температура от + 13 градуса, необходима за запазване на качеството на стоките, както и че при неспазване на срока на доставката – 20.12.2024г., превозвачът ще носи отговорност за щетите. Не се оспорва обстоятелството за водена кореспонденция между представителите на двете дружества на 17.12.2024г. чрез приложението „Вайбър“, в резултат на която ищцовото дружество поело задължение на 18.12.2024г. сутринта да натовари бананите от гр. Любляна, Република Словения и да извърши превоза до гр. София с хладилен транспорт, срещу навло в размер на 1500 евро. Разумния срок за осъществяване на превоза с оглед естеството на стоките – бързоразвалящи се плодове, бил три дни.Въпреки това едва след натоварването на стоките ищцовото дружество уведомило ответника, че няма как да изпълни превоза в срок, тъй като предстояла седмична почивка на шофьора на камиона, а за маршрута през ЕС разходите му били по-високи.Така превозваните банани били доставени на получателя на 23.12.2024г., с три дни закъснение и с температура, повисока от необходимата за съхранението им, поради което същите били презрели, овлажнени, с тъмни петна и точки, а по някои от чепките имало загниване на дръжките, за което била вписана забележка в товарителницата. Повреждането на бананите било установено и при извършена на 23.12.2024г. инспекция на товара от експерт при 3

„Булгарконтрола“ АД, за което бил издаден сертификат за инспекция № 104099/31.12.2024г.

Ответникът твърди, че ищецът като превозвач не е спазил договорения срок за доставка на стоките, както и не е осигурил договорения температурен режим по време на превоза, а след 20, 30 часа на 19.12.2024г. ищецът не предоставил информация на ответника за местонахождението на камиона, въпреки отправените писмени запитвания. Не отговорил и на запитването за промяна на адреса на разтоварване на стоките, което според ответника би предотвратило вредите.Твърди, че на 19.12.2024г. камионът е бил вече в Република България в пункт за фискален контрол ГКПП Оряхово и е имало възможност стоката да бъде доставена в уговорения срок, но ищецът представял невярна информация за местонахождението на камиона и причините за закъснението. След получаване на стоките собственикът „ОВЪРСИЙЗ ФРУТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, гр. София, уведомил ответното дружество, че бананите са презрели, поради закъснението при доставката, като част от тях били изхвърлени, а останалите обезценени. Поради това дружеството-получател претърпяло имуществени вреди и отказало да заплати превозното възнаграждение, за което ответника уведомил ищеца. Твърди се, че ищцовото дружество-превозвач било неизправна страна по договора за превоз, в резултат на което били причинени имуществени вреди, значително надвишаващи претендираната превозна цена, поради което не се дължало договореното възнаграждение за превоза, нито претендираното обезщетение.

Районният съд след анализ на събраните доказателства по делото е приел за установено, че стоката е доставена в склада в гр. София, на*** с три дни закъснение, въпреки че от приложения протокол на ЦУ-НАП за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от 19.12.2024г., се установявало, че камионът е влезнал в България още на 19.12.2024г. Получателят на стоката е вписал в товарителницата забележка, че плодовете са презрели. Повреждането на бананите е удостоверено при извършена инспекция на товара от служител на Българконтрола, за което е издаден сертификат за инспекция № 104099 от 31.12.2024г. Относно лошото качество на превозената стока са кредитирани и показанията на свидетеля Д. Д. – **на управителя на ответното дружество.

Районният съд е приел за установено още от представения констативен протокол № 5859 от 27.12.2024г., че по възлагане на ищцовото дружество, служител на Българска сървейьорска компания ЕООД е посетил на 23.12.2024г. около 15, 40 часа склада на получателя, за да извърши оглед на доставената стока, при което установил, че същата е разтоварена и оставена за съхранение, но не бил допуснат до оглед. На следващия ден – 24.12.2024г. отново посетил склада, но отново не бил извършен оглед, тъй като стоката не била налична, защото била пресортирана и пусната за реализация до крайни клиенти.

Решаващият съд е приел с оглед така установеното от фактическа страна, че недопускането на превозвача да извърши оглед на товара след пристигането му в крайната точка на доставка, при забава на превоза с три дни на бързо разваляеми стоки и при вписана забележка от получателя в товарителницата, не водело до извод за изпълнено основно задължение на товарача. Съгласно постигнатите уговорки между страните възнаграждението било дължимо, ако товарът се превози в срок и бъде приет без забележки, като и двете 4 предпоставки в случая не били налице.Доколкото ищецът е търговец-превозвач по занятие и е бил запознат с особеностите на стоките и с основните параметри на договора, приел ги е, но не ги е изпълнил, без да са налице обстоятелства за освобождаването му от отговорност по см. на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, искът за заплащане на превозното възнаграждение е счетен за неоснователен, както и искът за заплащане на възнаграждение за претърпени вреди, обусловено от извода, че превозвачът е неизправна страна по договора за превоз.