Решение № 872 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И. Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606673 по описа за 2025 година Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от подсъдимият Х. Л. С., чрез защитника му адвокат Л. Д. против първоинстанционна Присъда № 201 от 07.04.2025 година, постановена от Софийски районен съд по НОХ дело № 9465/2024 година, по описа на съда, с която С. е признат за виновен в това, че в периода от месец август 2021 г. до месец октомври 2023 г. включително, в град София, след като е осъден с Решение № 565845 от 19.12.2018 г., постановено по гр. д. № 45772/2018 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 19.12.2018 г., да издържа свой низходящ - сина си С. Х.в С., с ЕГН ********** като заплаща месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, чрез неговата майка и законен представител - К.Р.Х., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 26 (двадесет и шест) пълни месечни вноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева, всяка, в периода от месец септември 2021 г. до месец октомври 2023 г. включително, както и една непълна месечна вноска в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева за месец август 2021 г., като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на обща стойност от 4025 (четири хиляди и двадесет и пет) лева -престъпление по чл. 183, ал. 1 НК., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на „пробация” със следните пробационни мерки:

На основание чл. 42б, ал. 1 от НК „Задължителна регистрация по 1 настоящ адрес“ за срок от 6 /шест / месеца с периодичност на явяване два пъти седмично,

На основание чл. 42б, ал. 2 от НК „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Със същата присъда Софийски районен съд е признал подсъдимия С. и за виновен в това, че в периода от месец август 2021 г. до месец октомври 2023 г. включително, в град София, след като е осъден с Решение № 565845 от 19.12.2018 г., постановено по гр. д. № 45772/2018 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 19.12.2018 г., да издържа свой низходящ - сина си И. Х.в С., с ЕГН ********** - да заплаща месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет лева), чрез неговата майка и законен представител К.Р.Х., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 26 (двадесет и шест) пълни месечни вноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева в периода от месец септември 2021 г. до месец октомври 2023 г. включително, както и една непълна месечна вноска в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева за месец август 2021 г., като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на обща стойност от 4025 лв. (четири хиляди и двадесет и пет)лева -- престъпление по чл. 183, ал. 1 НК., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на „пробация” със следните пробационни мерки:

На основание чл. 42б, ал. 1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /шест / месеца с периодичност на явяване два пъти седмично,

На основание чл. 42б, ал. 2 от НК „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 23 от НК съдът е определил общо най-тежко наказание измежду двете, а именно: „пробация” със следните пробационни мерки:

На основание чл. 42б, ал. 1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /шест / месеца с периодичност на явяване два пъти седмично,

На основание чл. 42б, ал. 2 от НК „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Във въззивната си жалба подсъдимият излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, организирани около разбирането му, че незаплащането на дължимите суми по издръжката на двете му деца се дължи не на негово нежелание, а на липсата на обективна възможност да реализира такова заплащане.

Възражения от Софийска районна прокуратура по въззивната жалба не са постъпили.

Пред въззивната инстанция не бе проведено съдебно следствие и съответно не бяха събирани доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържаха жалбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура я оспори.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, съобрази 2 доказателствата, становищата на страните и Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, тъй като е депозирана в срок от активно-легитимирана страна.

Разгледана „по същество“ се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Софийска районна прокуратура, с който е повдигнато обвинение на Х. Л. С. в извършването на две престъпления по чл.183,ал.1 от НК.

Пред районния съд е събран нужния за установяване на обективната истина обем писмени и гласни доказателства: свидетелските показания на св. С. С., св. К.Х.; извлечения от банкова сметка за парични преводи ; решение № 565845/19.12.2018г. по гр. Дело № 45772/2018г. по описа на СРС влязло в законна сила на 19.12.2018г.; справки от НОИ, НАП, Агенция по вписванията, ОПП-СДВР, заключение на съдебно-икономическа експертиза.

Въз основа на анализ на тези доказателства районният съд е достигнал до изводи „по фактите“, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Така, чрез самостоятелен анализ въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, която за прецизност и пълнота ще бъде предадена в хронологичната й последователност:

Подсъдимият Х. Л. С. и свидетелката К.Р.Х. сключили граждански брак на 31.03. 2007 г.

От брака си двамата имат родени две деца – С. Х.в С. с ЕГН ********** и И. Х.в С. с ЕГН **********.

С Решение № 565845 от 19.12.2018 г., постановено по гр. д. № 45772/2018 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 19.12.2018 г., бракът между двамата бил прекратен с развод.

По силата на това решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две деца било предоставено на майката К.Р.Х..

Със същото решение нпдсъдимият С. бил осъден да заплаща за децата си, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева за всяко едно от тях.

След влизане в сила на Решение № 565845 от 19.12.2018 г., постановено по гр. д. № 45772/2018 г. по описа на СРС, подсъдимият започнал да заплаща редовно дължимата издръжка за двете си деца.

Това надлежно изпълнение на решението продължило до месец август 2021 година, когато С. заплатил само една непълна месечна вноска за издръжка на детето С. Х.в С. в размер на 25 (двадесет и пет) лева, като така останало задължение за заплащане на издръжка за този месец в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева, както и платил идентична непълна месечна вноска в размер на 25 (двадесет и пет) лева за издръжка на детето И. Х.в С., като така 3 за това дете също останало задължение за заплащане на издръжка за този месец в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева.

След този месец август, т.е. от месец септември 2021 година подсъдимият напълно преустановил плащанията за издръжка и на двете си деца.

Това неплащане продължило до месец октомври 2023 година, включително, който е крайния срок, попадащ в инкриминирания период.

Това са фактите, лаконично предадени в хронологичен порядък, но те са и достатъчните за нуждите на това производство.

Тези факти се установяват при анализа на доказателствата.

Първата група от описаните по-горе факти е отразена във влязлото в сила съдебно Решение № 565845 от 19.12.2018 г., постановено по гр. д. № 45772/2018 г. по описа на СРС, както и е видна от официалните документи – акт за граждански брак и удостоверения за раждане на двете деца.

Останалите, значими за това производство обстоятелства, породени след прекратяване на брака и след възникване на задълженията за заплащане на издръжка се установяват чрез гласни доказателства, чрез извлечения от банкови сметки и чрез съдебно-икономическо заключение.

От разпита на свидетелите С. С. и К.Х. разбираме от кой момент подсъдимия е престанал да заплаща издръжка и за двете деца. Показанията на тези свидетели съвпадат и с данните, видими от първичните финансови документи, извлечение от банковите сметки, показващи извършените целеви банкови преводи.

Не се установява подсъдимият да е заплащал сумите по издръжката по начин, различен от първоначално възприетия между страните. Свидетелката Х. добросъвестно потвърди, че е имало случаи, когато подсъдимият е давал някакви пари на сина си, но това е било крайно спорадично и може да се възприеме като инцидентен „подарък“ от баща към син не и като периодично заплащане на издръжка.

От изготвената съдебно-икономическа експертиза е видно, че подсъдимият на практика не изпълнил задължението си по заплащане на издръжка на сина си С. Х.в С., равняващо се на 26 (двадесет и шест) пълни месечни вноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева в периода от месец септември 2021 г. до месец октомври 2023 г. включително, както и една непълна месечна вноска в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева за месец август 2021 г., като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на обща стойност от 4025 (четири хиляди и двадесет и пет) лева. Подобна е и ситуацията, касаеща задължението му да издържа сина си И. Х.в С. – незаплатени от подсъдимия С. 26 (двадесет и шест) пълни месечни вноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева в периода от месец септември 2021 г. до месец октомври 2023 г. включително, както и една непълна месечна вноска в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева за месец август 2021 г., като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на обща стойност от 4025 (четири хиляди и двадесет и пет) лева.

4

От изисканата справка от Национална агенция за приходите се установява, че през целия период, съвпадащ с инкриминирания подсъдимият не е имал сключени трудови договори, но е получавал възнаграждение в размер на МРЗ за страната. Липсват доказателства С. да е реализирал доходи, извън посочените в официалната справка на НАП.

На базата на описаните факти могат да бъдат направени и следните изводи „по правото“, които за въззивната инстанция отново съвпадат с тези, структурирани от районния съд.

Въззивната инстанция ще се опита да не повтаря изводите, макар и да е съгласна с тях, а да постави един по-различен ракурс на разбирането за престъплението по чл.183,ал.1 НК, който обаче разкрива картина, водеща към същото разбиране за виновност на подсъдимия.

За да е съставомерно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време и това дали неплащането е за срок от два месеца, или е за далеч по-дълъг срок, както е в случая има значение единствено при прецизиране на нивото на наказателна отговорност.

Началото на престъплението по чл. 183 НК настъпва след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.

И по тези въпроси спор между страните не е възникнал. Обективната страна на това престъпление е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимия, изразяващо се в неплащане не на две, а на двадесет и шест, почти двадесет и седем месечни вноски за всяко от децата, с което е реализиран и престъпният резултат – неплащане на издръжка, с която е бил натоварен.