Решение № 283 от 26.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Ямбол, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. К. И. действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Н. Г. Г. и от непълнолетната И. Г. Г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител В. К. И., подадена чрез пълномощник адв. С.Е., против Решение №106 от 10.03.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2923/2022г. по описа на този съд, в частта, с която предявените искове с правно основание чл.150 от СК против Г. И. Г. с са отхвърлени за разликата от 230.00 лева до предявения размер от 300.00 лева за детето Н. Г. Г. и за разликата от 250.00 лева до предявения размер от 300.00 лева за детето И. Г. Г., както и в частта за разноските.

Оплакването на въззивниците е за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Излага се, че съдът неправилно е установил релевантните факти по делото, неправилно е интерпретирал събраните доказателства и като е извел неправилни правни изводи е постановил незаконосъобразен, неправилен и необоснован съдебен акт. Сочи се, че присъдения размер на издръжката на двете ненавършили пълнолетие деца е несправедлив, тъй като не отговаря на нуждите на децата и не е съобразен с възможностите на ответника да заплаща издръжка. Изтъква се, че съдът е определил размера на издръжката за всяко едно от децата под прага на бедност за страната, предвид данните за 2023г. от НСИ, не е взел предвид това, че няколко месеца след постановяване на решението МРЗ ще бъде в размер на около 940.00 лева, при което 1 издръжката на детето Н. ще е под минимума, предвиден в закона, а на детето И. ще бъде на границата на този минимум. Като неправилен е оспорен извода на съда относно доходите на ответника, като е възприето, че същият получава възнаграждение в размер на 710.00 лева, като не е отчетено, че декларираният от него доход е под МРЗ за страната, както и това, че извършва дейност като треньор на футболен отбор, но по негови твърдения не получава доходи, регистриран е като земеделски производител. Сочи се, че при определяне на издръжката на двете деца съдът не е взел предвид възможностите на ответника и неговата квалификация, при които при наличие на воля за това е способен да реализира доходи, с които да осигурява адекватна издръжка на децата, приоритетно спрямо своите възможности, независимо от това дали е работоспособен, дали може да се издържа от имуществото си и дали това ще му представлява особено затруднение.

Въззивниците сочат, че при постановяване на решението съдът не е отчел рязкото намаляване на доходите на майката, считано от 10.01.2023г., от която дата е безработна и неправилно е приел, че считано от тази дата нейният доход ще се счита 780.00 лева.

При наличните по делото факти, според въззивниците законосъобразно и справедливо е да се приеме, че за всяко от децата доказания и обоснован размер на месечната издръжка е поне 500.00 лева, като 300.00 от тях следва да се осигурят от бащата, а разликата от 200.00 лева да бъде поета от майката.

Във връзка с оспорения размер на присъдената издръжка, се оспорва и размера на присъдените съдебни разноски.

По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззИ.емият Г. И. Г. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

В допълнителна молба от 08.06.2023г. въззивниците, чрез пълномощникът си, са оспорили съдебното решение и в частта относно постановения от съда начин на заплащане на присъдената издръжка на непълнолетното дете И. Г.- лично на непълнолетното дете, с твърдение, че такава претенция от ищците не е заявявана и не давано съгласие за заплащане на издръжката по този начин, като така съдът се е произнесъл по непредявено искане.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и постановяване на ново такова, с което въззивният съд да постанови заплащането на издръжката на двете деца да бъде извършвано чрез тяхната майка и законен представител.

В с.з. въззивниците И. Г. Г.- непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка В. К. И. и Н. Г. Г.- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител В.

К. И., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител- адв.

С.Е., който поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея, както и подадената допълнителна молба. Прави се възражение за прекомерност на претендираното като разноски от ответника адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

2

В с.з. въззИ.емият Г. И. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител- адв. П.С., която оспорва въззивната жалба и допълнителната молба на ищците, като поддържа заявеното в писмения отговор становище, заявява претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, като се представя списък на разноските. В представени по делото писмени бележки развИ. подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимарани страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

С подадената на 04.11.2022г. до ЯРС искова молба малолетната Н. Г. Г. от гр.****, представлявана от своята майка и законен представител В. К. И. и непълнолетната И. Г. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка В. К. И., са предявили против ответника Г. И. Г.- техен баща, искове с правно основание чл.150 от СК. Претенциите си за увеличение на даваната от бащата месечна издръжка- от 140.00 лв. на 250.00 лв. месечно за детето И. Г. и от 120.00 лв. на 250.00 лв. месечно за детето Н. Г., ищците са обосновали с изминалия дълъг период от време от определянето на издръжката- почти седем години, през който период нуждите им спрямо тези, при които през 2015г. е определен размера на издръжката, са нараснали. Твърденията са за преминаването на децата в друга възрастова група, предполагаща и по- висок размер на средствата за тяхната издръжка, увеличение на минималната работна заплата за страната, довело до повишаване доходите на ответника, като към настоящия момент заплащаната от бащата издръжка е под установения в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минимален размер. Нуждите на децата от достъп до технологии, компютър, интернет във връзка с учебния процес, желанието им да участват в различни извънкласни форми, спорт, изучаване на чужди езици, се твърди, че не могат да бъдат задоволени с досега заплащания размер на издръжката от ответника.

В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е направено и прието увеличение на размера на предявените искове на сумата от 300.00 лева за всяко от двете деца.

В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител адв. С., е оспорил предявените искове първо като недопустими, а на второ място и като неоснователни.

Във връзка с твърдяната недопустимост на исковете, ответникът се е позовал на постигнатата между родителите на децата съдебна спогодба по гр.д. 1414/2015г. по описа на ЯРС относно размера на дължимата издръжка, имаща значението на влязло в сила решение и ползваща се със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила, в какъвто смисъл е било и постановеното от състав на ЯРС Определение № 1478/2022г. по гр.д. №1364/2022г.

По отношение на възражението за неоснователност на предявените искове, доводите на ответника са в насока, че от 2015 г. и до момента на подаване на исковата молба 3 същият е полагал повече грижи за двете деца спрямо тези полагани от майката, като е непрекъснато е осигурявал допълнителни средства за издръжката на децата, включително и такИ. за тяхното обучение и извънкласни занимания, които е предоставял на майката.

Твърди, че е закупил за своя сметка лаптоп за всяко от децата, записал е децата на волейболна школа и е поел таксите за това, води и взема децата от тренировка, осигурява им облекло, както и средства за летните им занимания- летен лагер и курс по плуване. Сочи, че през лятото на 2021г. децата са живели при него, като през този период им е осигурил почивка на море. Поемал е разходи, свързани с рождените дни на децата, за подаръци на техни приятели, закупуване на лекарства при необходимост. Ответникът сочи, че не са настъпили промени във възможностите му да заплаща издръжка в по- висок размер, а заплащаната такава към момента съответства на неговите възможности и потребностите на децата. Счита, че определения в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минимален размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете, е дължима и следва да се осигурява и от двамата родители.

Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни, евентуално уважаването им в минимален размер, съобразен с възможностите на ответника.

От фактическа страна по делото е установено, че непълнолетната И. Г. Г. и малолетната Н. Г. Г. са родени от брака на В. К. Г. /сега с фамилия И./ и Г. И. Г., който брак е прекратен през 2013г. с решение на ЯРС по гр.д.№680/2013г., като с бракоразводното решение родителските права по отношение на двете деца са предоставени на майката.

Със сключена на 18.08.2015г. съдебна спогодба по гр.д.№1414/2015г. по описа на ЯРС, бащата Г. И. Г. се е задължил да заплаща чрез майката В. К. И., увеличена месечна издръжка за двете си деца- от 120.00 лв. на 140.00 лв. за И. Г. и от 100.00 лв. на 120.00 лв. за Н. Г.. Към момента на определяне на този размер на издръжките за детето И. Г. е била на 7 години, а детето Н. Г. е била на 4 години.

С Определение №1478 от 18.07.2022г. по гр.д. № 1364/2022г. по описа на ЯРС, образувано по предявени искове с правно основание чл.150 от СК за увеличение на размера на издръжката, която бащата заплаща на децата И. Г. и Н. Г., производството по делото е било прекратено на основание чл.229 от ГПК поради недопустимост на исковете, като е прието, че постигнатата по гр.д. №1414/2015г. по описа на ЯРС спогодба има значение на влязло в сила решение и се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила и последица от това е непререшимостта на разрешения вече спор.

Понастоящем детето И. Г. е на 15 навършени години, непълнолетна, ученичка в 8 клас, а детето Н. Г. е на 12 навършени години, ученичка в 4 клас.

По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на двама свидетели.

Разпитаната по делото свидетелка Н.К.- баба на ищците, е дала показания, че двете деца живеят заедно с майки си в гр. Ямбол, посещават училище, не боледуват. И. посещава училище „Европа“, за което майката заплаща месечна такса в размер на 120.00 лева. Свидетелката сочи, че децата нямат компютри, като уточнява, че закупените такИ. от 4 бащата са били „втора употреба“ и се повредили за кратко време. Свидетелката оказвала помощ на дъщеря си и децата най- вече с храна. Децата ползвали компютъра на своята майка, но тя също имала нужда от него. Свидетелката Колева сочи, че децата контактуват редовно с баща си, като през седмица ходят при него.

Свидетелката М.Г.- съжителстваща на семейни начала с ответника, в показанията си поддържа, че между бащата и двете деца се поддържат много добри отношения, като бащата осъществява непрекъснати контакти с децата. Сочи се, че бащата води и взема децата от училище, тренировки и други извънкласни занимания, а когато е ангажиран, това прави свидетелката, предоставя на децата джобни пари- по 5 до 10 лева на ден, заплаща изцяло или частично разходите за лагери, екскурзии, тренировки, разходи, свързани с отпразнуване на рождени дни на децата, разходи за тяхното лечение, обувки, дрехи и др.