Решение № 137 от 23.09.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Златоград, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100250 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от С. Е. О., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.“ ****, чрез адв. З. Д., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № * срещу наследниците на Р. А. Б., бивш жител на гр. Н., а именно: С. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр.

С., ул. „Е.“ № **; А. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Л. К.“ № **; А.

Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Й. Й.“ № *, З. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ** и ОБЩИНА Н., ЕИК 000615043, с адрес: гр.

Н., обл. С., представлявана от Б. Р. К..

Ищцата посочва, че е собственик, по силата на давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор *** в гр. Н., обл. С. с площ около 280 кв.м, със съседи имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***.

Адв. З. Д. сочи, че поземления имот е записан в кадастралната карта на Р. А. Б. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Н.. Община Н. е съставила Акт за частна общинска собственост № 139, том II, рег. № 540/06.10.2017 г.

Ответниците никога не са ползвали и владели посочения имот.

Ищцата, считано от 2005 г., повече от двадесет години и до настоящия момент, владее и ползва необезпокоявано от никого тази реална част. Ищцата има имота по наследство от майка си М. Т. Б.

При изработване на кадастралната карта на общ. Н. е допусната грешка, като реалната част в западната част е заснет на починалата Р. А. Б. и Община Н..

Адв. З. Д. сочи, че ищцата осъществява фактическа власт, като коси 1 имота като ливада.

Ищцата, чрез своя процесуален представител адв. З. Д., моли съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответниците, наследници на Р. А. Б., бивш жител на гр. Н., а именно: С. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Е.“ № **; А. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Л. К.“ № **; А. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Й. Й.“ № *, З. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ** и Община Н., ЕИК 000615043, с адрес: гр. Н., обл. С., представлявана от Б. Р. К., че тя - С. Е. О., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.“ **** е собственик по силата на давностно владение на реална част, заснета в западната част на поземления имот с идентификатор *** в гр. Н., обл. С., с площ около 280 кв.м, целия с площ 298 кв.м, при съседи имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***.

С допълнителна молба адв. З. Д. пояснява, че претендираната реална част се намира в западната част на поземления имот, като целия имот е с обща площ 298 кв.м.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея е постъпил отговор от ответника Община Н., чрез юрк. И. Д., с който заявява, че не претендира собственост.

Прави възражение, че общината не е дала повод за завеждане на иска, тъй като не е упражнявала фактическа власт, поради това моли да не бъдат присъждани разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, а се представлява от адв. З.

Д., който поддържа предявения иск.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от ответниците се явява единствено представител на Община Н., а именно юрк. И. Д., която не оспорва, че ищцата е тази, която е владяла имота.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Ответниците по делото са законни наследници на Р. А. Б.. Това се установява от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 94-00-721/19.08.2025 г.

По делото е представено Решение № 1265/06.04.1999 г., с което Поземлена комисия гр. Н. е възстановила правото на собственост на Р. А. Б. в съществуващи стари реални граници на поземлени имоти, включително този на ищцата, а именно под номер 4 – нива, 0.298 кв.м, местност ,,А.“, стар номер 001040.

От представената скица на АГКК е видно, че като собственици са записани Община Н. и Р. А. Б., като в скицата е отбелязано, че става въпрос за ПИ с идентификатор *** с площ 298 кв.м, местност ,,А.“, стар номер 001040, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за складова база.

Като свидетели по делото са разпитани Б. В. О. и А. Т. Х.. Съдът дава 2 вяра на показанията на свидетелите, тъй като те не влизат в противоречие помежду си и със събраните по делото писмените доказателства, а също и с заключението на вещото лице. От същите съдът приема за установено, че ищцата има имот накрая на града. Свидетелят Х. сочи, че имота е около 300 квадрата. И двамата посочват, че същия е заграден с мрежа и бетонови колове.

Имотът се владее от С. О. от над 30 г. Свидетелите О. и Х. не са виждали наследници на Р. Б.а да влизат в имота, нито пък служители на община Н..

Нямали са и спорове между тях. Свидетелят О. сочи, че имот на наследниците на Р. Б.а граничи с този на С.. В момента С. засявала имота със зеленчуци. А.

Х. посочва съседи на имота, а именно улица, имот на К., негов имот и имот на Б.и.

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза, с посочени въпроси от ищеца, като съдът е допуснал и назначил такава с Определение № 406/01.12.2025 г., като за вещо лице е определен А. И. С., който е изготвил възложената му експертиза.

Съдът приема заключението на вещото като обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в присъствие на ищеца инж.

С. заснел показания от ищеца имот, заграден с бетонни колове и оградна мрежа така, както се ползва от него - Снимка - Приложение 2А Изготвил Комбинирана скица М 1:250 - Приложение №1, на която в кафяв цвят на линиите отразил, заснетия от вещото лице имот, показан от ищеца с площ от 262,00 кв.м., от които: 134 кв.м попадат в П.И.К.№ ***, които оцветил в зелен цвят на Комбинирана скица М 1:250-Приложение №1; 111 кв.м, попадат в П.И.К.№ ***, които оцветил в оранжев цвят на Комбинирана скица М 1:250 - ПРИЛОЖЕНИЕ №1; 12 кв.м, попадат в П.И.К.

№ ***, които оцветил в жълт цвят на Комбинирана скица М 1:250ПРИЛОЖЕНИЕ № 1; 5 кв.м, попадат в П.И.К.№ ***, които оцветил в син цвят на Комбинирана скица М 1:250 - ПРИЛОЖЕНИЕ №1.

За П.И.К.№ ***, П.И.К.№ *** и П.И.К.№

*** в кадастралния регистър към КККР на гр.Н. е вписан АЧОС от Служба по вписванията, № 139/06.10.2017 г., Том II, Peг. 540.

От направената справка в Община Н. вещото лице не открива да са съставяни отчуждителни преписки от Община Н. за претендираните реални части от П.И.К.№ ***, П.И.К.№ *** и П.И.К.№

***, които ищеца е заградил и ползва на място.

В съдебно заседание на 06.04.2026г., вещото лице поддържа изготвеното заключение. Съпругът на ищцата бил на място при огледа и заснемане на материализираните граници, които той показал на място и видно от приложенията са материализирани с ограда от бетонни колове и мрежа.

Тоест, всичко това, което е повдигнато в цветове – зелен, жълт, син и оранжев, е заградено с мрежа и представлява претендирания имот с площ 280 кв.м, като изчислена графически от вещото лице е 262 кв.м., повдигнатото в зелено е част от претедираната площ, която попада в ПИ с кратък номер 501.667.

Адв. З. Д. сочи, че той приема заключението на вещото лице, като обективно, но ищцата не е съгласна с него, тъй като й се струвала малко 3 площта в зелено. Адв. З. Д. моли да бъде допуснато изменение на иска, на осн. чл. 214 от ГПК, във връзка с депозираното от вещото лице заключение, като площта се счита предявена за 262 кв.м, вместо първоначално посочената 280 кв.м.

Съдът е допуснал изменение на предявения иск, тъй като същото е направено в срока до приключване на съдебното дирене и от правоимаща страна.

След като съдът е обявил делото за решаване с Определение № 153/05.05.2026 г. е насрочил ново заседание, като е поставил допълнителна задача на вещото лице.

Вещото лице е изпълнил същата, като е посочил в своето заключение, че по ЗРП на гр. Н. от 1974 г. процесния имот попада в П.И.К. № 1 – ДЗС и представлява земеделска територия; по ЗРП на гр. Н. имота попада в УПИ I – складова база на АПК, кв. 10 и представлява урбанизирана територия. Към настоящия момент при нанасянето му в КККР на Н. – 2021г., процесния имот – реална част от имот К № *** по КККР е урбанизирана територия и вече се намира в границите на населеното място – Комбинирана скица – Приложение № 3.

Съдът приема и допълнителното заключение на вещото лице като обективно, компетентно и пълно.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в случая е предявен установителен иск по чл. 124, ал.

1 от ГПК, а не по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, тъй като и след оставяне на исковата молба без движение адв. Д. не е формулирал прецизен диспозитив по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, а освен това, на база на наведените фактически твърдения, съдът намира, че става въпрос за установителен иск по чл. 124 от ГПК. Няма твърдение от ищцата, че тя е собственик на съседен имот и процесната част е част от нейния съседен имот, като тази част неправилно е заснета към имот на ответника. Този установителен иск за собственост, съобразно практиката на ВКС, поглъща иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и при това положение, съдът намира, че ищцата получава правна защита и с по общия иск – Решение № 73/06.10.2020 г. по гр.д. № 3789/2019 г., първо г.о. на ВКС.

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, но за площ в размер на 134 кв.м, тъй като според вещото лице, показаният и претендиран от ищеца имот, попада със 134 кв.м в ПИ с идентификатор ***. Останалата част от общо замерената от вещото лице и претендирана от ищеца площ до 262 кв.м попада в съвсем други имоти, чийто собственици не са били ответници по делото, не са получили възможност да дадат отговор на исковата молба и съответно предявения иск следва да бъде отхвърлен за разликата над 134 кв.м до 262 кв.м, а не до 280 кв.м, тъй като в съдебно заседание адв. Д. прави изменение на иска, респективно намаля същия до площ от 262 кв.м. По сходен случай с отхвърляне на предявен иск има произнасяне на РС Златоград с Решение № 4

50/04.07.2023 г. по гр.д. № 33/2023 г., потвърдено с Решение № 238/13.10.2023 г. по гр.д. № 370/2023 г. на ОС С..

Ако ищцата има претенции и за останалите части от претендирания от нея имот, които попадат в други ПИ, различни от кратък номер 667, то би могла да удовлетвори правото си на собственост, доказвайки претенцията си в отделни искови производства.

На първо място, следва да се посочи, че ищцата С. О. има правен интерес да предяви настоящия иск, с оглед обстоятелството, че претендирания от нея имот с идентификатор *** – част от имота, е записан като собственост на Р. Б.а и община Н., въз основа на Решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ на Р. Б.а и въз основа на АЧОС на Община Н.. По този начин правото й на собственост е оспорено и е логично тя да търси защита на своето право на собственост – това е отбелязано в скицата на поземления имот, издадена от АГКК.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на над 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 20-годишна придобивна давност, тъй като целия имот е възстановен на Р. Б.а с решение, което е влязло в сила на 11.06.2004 г. и придобивна давност може да започне да тече след влизане в сила на решението на ПК Н.. Владението й е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и необезпокоявано, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за да бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о. Няма доказателства по делото за прекъсване на давността и за завладяване на процесния имот от друго лице и или други подобни действия.