Определение № 2443 от 20.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2443 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. А. като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. А. Гражданско дело №

20251110150957 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ А. като разгледа докладваното от съдия Васил А. гр. д. № 50957/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от О. А. А. срещу ЗАД „Алианц България“ АД, като се твърди, че на 25.03.2025 г. в гр. София, с. Бистрица, в района на ул. „Никола Крушкин“ било настъпило ПТП с участието на МПС „Форд“, модел „........“, рег. № ..........., с водач Р.Г. и МПС „Дачия“, модел „.........“, рег. № ........., с водач И.Ц., за което бил съставен констативен протокол за ПТП. Поддържа, че инцидентът е настъпил поради виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Форд“, модел „........“, рег. № ..........., който поради несъобразена скорост и релеф на мястото бил навлязъл в лентата за насрещно движение, където бил настъпил удара. Навежда доводи, че в следствие на удара за него били настъпили имуществени и неимуществени вреди – изразяващои се в болки по тялото и свързаните с това страдания, както и получено мозъчно сътресение, както и причинен страх и стрес.

Излага съображения, че към датата на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица № BG/01/124001064491/09.04.2025 г. Твърди, че е отправил писмена претенция до ответника за заплащането на застрахователно обезщетение, като било определено такова в размер на 2000,00 лева, което било недостатъчно, за да репарира претърпените болки и страдания. Поддържа, че в следствие на ПТП-то бил получил множество травми от които търпял болки и страдания, като му било предписано и медикаментозно лечение и бил прекарал 3 дни в болнично лечение. Освен това травмите били нарушили начина на живот на ищеца, като същият не 1 можел да работи и спортува за период около 3-месеца, като в рамките на първите 30-дни били затруднени и елементарните му битови потребности. Инвокира доводи, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 15000,00 лева, като едва 2000,00 лева били заплатени доброволно от застрахователя. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключението на СМЕ по задачи формулирани в исковата молба, както и допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелства свързани с това как са се отразили и продължават да се отразяват травмите на ищеца върху живота, поведението и психиката му, както и по отношение на претърпените болки и страдания. Твърди, че застрахователят бил изпаднал в забава от 19.06.2025 г. от която датата се дължала и мораторна лихва. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 13000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и дължимата мораторна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като твърди, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. Поддържа, че ищеца общо и декларативно е формулирал твърдените от него болки и страдания, като не е конретизирал времевият им обхват. Навежда доводи, че със заплатената сума по застрахователната претенция в размер на 2000,00 лева са спазени обичайните случаи и критерии за справедливост. Излага съображения, че от представените от ищеца доказателства няма данни за претърпени болки и страдания повече от стандартното, както и няма продължителна хоспитализация, съответно оперативно лечение или извършвани доплънителни прегледи след инцидента. Също така липсвало данни за наличието на усложнения или трайно и постоянно функционално ограничаване или влошаване на здравословното състояние. Инвокира доводи, че по делото липсват доказателства за претърпян страх и стрес. Твърди, че не е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени неимуществени вреди с процесното ПТП. Поддържа, че претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди е в завишен размер, като прави подробна обосновка на обстоятелства, които следва да се вземат при определянето на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове се правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съобразно правилата на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира, че същата е нередовна, поради което на ищеца следва да се предостави възможност за отстраняването на нередовностите, като в срок до о. с. з. с писмена молба с препис за ищеца, следва изрично да посочи периода за който твърди, че е претърпял неимуществените вреди.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно2 следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

С оглед на горното, съдът намира, че ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно – очертаните материални предпоставки за възникването на твърдяното от него право, както и размера на претърпените имуществени вреди, а ответника носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е заплати претендираното обезщетение. По отношение на възражението за съпричиняване (т. нар. компенсация на вини – compensatio culpae) – ответникът следва да установи пълно и главно обстоятелствата на които основава възражението си.

Между страните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) на 25.03.2025 г. в гр. София, с. Бистрица, в района на ул. „Никола Крушкин“ било настъпило ПТП с участието на МПС „Форд“, модел „........“, рег. № ..........., с водач Р.Г. и МПС „Дачия“, модел „.........“, рег. № ........., с водач И.Ц., за което бил съставен констативен протокол за ПТП; 2) че инцидентът е настъпил поради виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Форд“, модел „........“, рег. № ..........., който поради несъобразена скорост и релеф на мястото бил навлязъл в лентата за насрещно движение, където бил настъпил удара; 3) че ищецът е поканил ответника да заплати застрахователно обезщетение, като последният бил заплатил сумата от 2000,00 лева.

Съдът счита, че следва да допусне представените искова молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне поисканото заключение на СМЕ по задачите формулирани в исковата. Доказателственото искане е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, а с оглед предмета на правния спор и разпределената доказателствена тежест се явява и относимо и необходимо.

По отношение на доказателствените искания на ищеца за допускането събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че същите са направени своевременно, поради което са процесуално допустими, като не попадат в абсолютните или относителни забрани по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК. В тази връзка с оглед разпределената доказателствена тежест, настоящият съдебен състав намира, че искането на ищеца за допускането събирането на гласни доказателствени средства се явява и относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено, но при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с това как са се отразили и продължават да се отразяват травмите на ищеца върху живота, поведението и психиката му, както и по отношение на претърпените болки и страдания.

На следващо място, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което на ответника следва да се укаже, предвид разпределената доказателствена тежест, че не сочи доказателства по отношение направеното възражение за съпричиняване.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.02.2026 г. от 09:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в срок до о. с. з. с писмена молба с препис за ищеца, следва изрично да посочи периода за който твърди, че е претърпял неимуществените вреди.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството ще бъде прекратено.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 25.03.2025 г. в гр. София, с. Бистрица, в района на ул. „Никола Крушкин“ било настъпило ПТП с участието на МПС „Форд“, модел „........“, рег. № ..........., с водач Р.Г. и МПС „Дачия“, модел „.........“, рег. № ........., с водач И.Ц., за което бил съставен констативен протокол за ПТП; 2) че инцидентът е настъпил поради виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Форд“, модел „........“, рег. № ..........., който поради несъобразена скорост и релеф на мястото бил навлязъл в лентата за насрещно движение, където бил настъпил удара; 3) че ищецът е поканил ответника да заплати застрахователно обезщетение, като последният бил заплатил сумата от 2000,00 лева.

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението СМЕ по въпросите поставени от ищеца в исковата молба – при депозит, вносим по сметка на СРС, в размер на 310,00 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р А.М., който да бъде уведомен.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца, чрез разпит на един свидетел, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, при режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с това как са се отразили и продължават да се отразяват травмите на ищеца върху живота, поведението и психиката му, както и по отношение на претърпените болки и страдания.