Решение № 922 от 30.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20225300103089 по описа за 2022 година

Ищците С. М. Т. с ЕГН **********, и Г. М. М. с ЕГН **********, и двете с адрес - ****, представлявани от пълномощника им адвокат В. П. Н., твърдят, че „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД се е снабдило срещу тях в качеството им на солидарни длъжници по ч. гр. д. № 5694 по описа на Районен съд – ***, ХІІ гр. с. за 2012 г. със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните вземания : за сумата от 38 000 лева – главница по Договор за **** г. ведно със законната лихва от 17.04.2012 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 1722.66 лв. – просрочена лихва за периода 05.10.2011 г. – 22.01.2012 г.; за сумата от 2628.25 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 05.10.2011 г. – 11.03.2012 г. и за сумата от 847.02 лв. – разноски за държавна такса, за принудителното събиране на които на 18.06.2012 г. е образувано изп. д. № 20128190401236 по описа на ЧСИ рег. № *** – Л.М., за 2012 г., в хода на производството по което по молба от 16.06.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело по силата на сключен между него и „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД договор за цесия, като след 11.08.2017 г. по него не са извършвани действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността, поради което на 11.08.2019 г. по силата на закона то е прекратено и към датата на подаване на исковата молба в съда вземанията са погасени по давност.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и тъй като на 01.11.2022 г. ищците са отправили писмено искане до ответника процесните вземания да бъдат отписани като погасени по давност от информационните му масиви и да бъдат 1 заличени от Централния кредитен регистър, в отговор на което последното ги е уведомило, че липсва основание за отписване на вземанията като погасени по давност и ги е „приканило“ са сключване на споразумение за доброволното им погасяване, то те молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не ги дължат на ответника.

Пълномощникът на ищците претендира присъждане възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата. на адвокатско

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище в гр.

София и адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представляван от **** Р.И.М.-Т., а също и от пълномощника му адвокат Н. К., със съдебен адрес – ****, оспорва предявените искове, като твърди, че : за дружеството е възникнало задължение да подава информация за вземането в Централния кредитен регистър по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за състоянието на всеки активен кредит за периода до датата на окончателното му погасяване, като активен кредит по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата е кредитът, вземанията по който не са изцяло погасени и кредитът остава активен до окончателното му погасяване /чл. 10, ал. 1/ при осъществяване на някои от предвидените в ЗЗД способи – плащане, прихващане, опрощаване, новиране, сливане и пр., като изтичането на погасителната давност няма за последица автоматично погасяване на кредита. В случай на уважаване на иска ответникът моли съда да остави разноските в тежест на ищците, тъй като не е дал повод за завеждане на иска – след датата на цесията не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок и да накърнят правната сфера на ищците, като наред с това е налице и признание на иска. Направени са и възражение за прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение с оглед на правната и фактическа сложност на делото, а също и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, ако такова е платено, в минимален размер.

Съдът като обсъди твърденията, доводите и признанията на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Страните не спорят, а и се установява от приетите като доказателства заверени преписи на : изпълителен лист издаден на 19.04.2012 г. от Районен съд – ***, ХІІ гр. с. по ч. гр. д. № 5694/2012 г.; Молба за образуване на изпълнително дело вх. № 10201/18.06.2012 г. на ЧСИ рег. № *** – Л.М., с район на действие – Окръжен съд – ***; писмо от ищците до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и Известие за доставяне обр. 243 *** и писмо изх. № 02112/14.11.2022 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че : по ч. гр. д. № 5694 по описа на Районен съд – ***, ХІІ гр. с. за 2012 г. са издадени Заповед за 2 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3521/18.04.2012 г., с която е разпоредено длъжниците „ХАБИ“ ЕООД, ЕИК ***, Г. М.

М. с ЕГН **********, и С. М. М. с ЕГН **********, да заплатят солидарно на кредитора „Про Кредит банк /България/” ЕАД : сумата от 38 000 лева – просрочена главница, дължима по Договор за **** г.; сумата от 1722.66 лева – просрочена лихва за периода 05.10.2011 г. – 22.01.2012 г. включително; сумата от 2628.25 лева – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 05.10.2011 г. – 11.03.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 847.02 лева – разноски по производството за заплатена държавна такса, а също и изпълнителен лист, както и че за принудителното събиране на тези вземания по молба на третото лице „ПроКредит Банк /България/„ АД от 18.06.2012 г., видно от която на съдебния изпълнител са възложени правата по чл.

18, ал. 1 от Закон за частните съдебни изпълнители, е образувано изп. д. № 1236 по описа на ЧСИ рег. № *** – Л.М., за 2012 г., по време на висящността на което като взискател по него е конституирано „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в качеството му на цесионер с оглед на сключен на 18.04.2016 г. с „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД договор за цесия, посредством който банката е прехвърлила вземанията си по изпълнителното дело на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – обстоятелства, които се признават извънсъдебно в изпратеното от дружеството до ищците писмо изх. № 02112/14.11.2022 г.

В хода на производството ответникът не само не наведе твърдения, а и не ангажира каквито и да било доказателства за предприети срещу длъжниците изпълнителни действия по време на висящността на изпълнителното дело, като е налице признание на ищците, че след датата на образуването му, на 11.08.2017 г., съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до различни търговски банки.

Вземанията за обезщетения и лихви се погасяват с три-годишна давност съобразно чл. 110, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД, а вземанията за главницата по договора за кредит – с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

Съобразно чл. 116, б. „а” и „в” ЗЗД давността се прекъсва с : признаване на вземането от длъжника; предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.

Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че изп. д. № 1236 по описа на ЧСИ рег. № *** – Л.М., за 2012 г., имащо за предмет принудително събиране на вземанията, установяването на чиято недължимост се претендира в настоящото производство, е образувано на 18.06.2012 г., към който момент е в сила Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС по гр. д. № 3/80 г., постановяващо задължително за всички съдилища, че с образуването на изпълнителното дело давността се прекъсва, а по време на висящността му тя спира да тече. В хода на 3 производството по него - на 26.06.2015 г., бе прието Тълкувателно решение № 2/13 по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г., с което бе обявено за изгубило сила горното постановление и се дадоха коренно различни разрешения по въпросите относно спирането/прекъсването на давността по време на изпълнителния процес, задължителни за всички съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт, според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. ... В изпълнителния процес давността не спира … Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/ ...Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т.

14/

Посочените разяснения на Тълкувателно решение № 2/13 от 26.06.2015 г. по т. д.

№ 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. според постановеното на 28.03.2023 г.

Тълкувателно решение № 2/2020 по т. д. № 3 по описа на ВКС на РБ, ОСГТК за 2020 г., обаче, следва да се прилагат от момента на обявяването му – 26.06.2015 г., до който по силата на ППВС № 3/1980 г. следва се се приеме, че по време на изпълнителния процес погасителна давност не е текла.

Така въз основа на цитираната законодателна уредба и задължителна съдебна 4 практика съдът приема следното :

След 11.08.2017 г., когато са предприети действия по налагане на запор на вземания на ищците по банкови сметки и към която дата ППВС № 3/18.11.1980 г. не се прилага и по силата на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/13 от 26.06.2015 г. по т. д.

№ 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. следва да се приеме, че давностният срок тече, отвитникът нито твърди, нито установява да е предприел по изпълнителното дело действия, които да са прекъснали давностните срокове. А щом за периода 11.08.2017 г.

– 11.08.2019 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, в съответствие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът приема, че на 12.08.2019 г. изпълнителното производство е прекратено по право. Една година след 11.08.2019 г. на 11.08.2020 г., е изтекъл и 3-годишният давностен срок за вземанията на дружеството за законната и за наказателните лихви, а на 11.08.2022 г. е изтекъл и 5годишният давностен срок за вземанията на ответника за главницата по договора и за разноските по производството, поради което се е погасило и правото му на принудително изпълнение за същите.

Предвид гореизложеното предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване на недължимостта им като доказани следва да бъдат уважени.

На ищците разноски по производството не ще бъдат присъдени на основание чл.

Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f0c7e37-0214-4a54-90d2-66f5d2b19960