Решение № 191 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600613 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.34, вр. чл.20 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

С решение № 321 от 29.04.2026 г., по ЧНД № 2757/2026 г., Софийски градски съд, Н.О., 3-ти състав, е признал, на основание чл.30, ал.2, т.1 вр. ал.3 вр. чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) Решение от 15.10.2025 г., издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 26.11.2025 г. за налагане на финансова санкция на Н. С. В., българин, български гражданин, несемеен, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с което на Н. С. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 120 евро за деяние, извършено на 03.10.2025 г. в 16:08 ч., изразяващо се в неспазване на знак „забранено влизането за всички МПС“: знак С12/20, при управление на МПС в Амстердам, Sloterweg, съставляващо нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по пътищата.

Съдът е постановил компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на 1

Министерството на правосъдието на Република България.

Срещу постановеното решение е постъпила жалба от служебния защитник на засегнатото лице Н. С. В., в която се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

По същество служебният защитник навежда доводи за липса на мотиви в обжалвания съдебен акт и липса на отговор на изложените възражения. Защитникът сочи, че видно от приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции, органът постановил решението за плащане на финансови санкции бил в Нидерландия и производството било проведено на нидерландски език, а доказателства, че българският гражданин Н. В. владее нидерландски език, не били приложени. Засегнатото лице В. не бил разбрал, че му е била наложена финансова санкция и за какво нарушение. Защитникът възразява и срещу това, че при определяне размера на финансовата санкция не било взето предвид материалното и финансово положение на В..

В заключение моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на жалбата.

Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Пред въззивният съд жалбоподателят Н. С. В. не се явява. Представлява се от назначеният му служебен защитник- адв.Ю. С. – САК, която пледира за отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата, които преповтаря и в съдебно заседание.

Представителят на Софийска А. намира жалбата за неоснователна, а решението на Софийски градски съд, за правилно и законосъобразно. Намира изложените в жалбата твърдения за несъстоятелни, поради това, че издаденото, от несъдебен орган, решение за налагане на финансова санкция било влязло в сила. Не били налице нито една от предпоставките на чл.35, ал.1 от относимия закон. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на решението, по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено.

Кралство Нидерландия е държава - членка на Европейския съюз. Като такава се явява издаваща държава по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.

Видно от приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, несъдебен орган на издаващата държава Нидерландия е постановил решение за плащане на финансова санкция от 15.10.2025 г., в сила от 26.11.2025 г., с което съгласно Нидерландското законодателство – за извършено административно нарушение, е наложил на жалбоподателя Н. В. финансова санкция – „глоба“ в размер на 120 евро.

2

Засегнатото лице е наказано за това, че като водач на МПС, на 03.10.2025 г. в 16:08 часа, в гр. Амстердам, Sloterweg, при управление на МПС, не е спазил знак С12/20, „забранено влизането за всички МПС“, с което е нарушил чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по пътищата.

Въз основа на това решение, е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).

С изложеното се обосновава годен за признаване акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Налице са и всички останали формални изисквания на закона за признаване на решението.

На първо място то е придружено от изискуемото по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС удостоверение, съдържащо необходимите реквизити.

На следващо място, налице е съответствие между удостоверението и приложеното, и преведено на български език по надлежния ред, решение на издаващата държава за налагане на глоба.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато решението, чието признаване се иска, се отнася до деяние, съставляващо нарушение на правилата за движение по пътищата, двойна наказуемост не се изисква. Ето защо, не е налице хипотезата на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, към която препраща нормата на чл.35, т.7 от същия закон и която може да е основание да се откаже признаване на решението.

Засегнатото лице Н. С. В. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът, издал удостоверението е отразил обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото нарушение, следователно не е налице основание за отказ от признаване на решението по чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС.

Неоснователни са оплакванията на служебния защитник, че санкционираното лице В., поради незнанието му на нидерландски език, не бил разбрал за наложената му финансова санкция и за какво нарушение, както и, че тази финансова санкция не била съобразена с финансовото му и материално положение. Тези оплаквания са били изложени и пред първоинстанционният съд, на които последният е дал изчерпателни отговори в мотивите към постановения от СГС съдебен акт и които настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са налице доказателства, сочещи че лицето, независимо, че е български гражданин не владее чужд език, респективно, че не е разбрало във връзка с какво нарушение му е наложена финансовата санкция, съответно какви са му правата да обжалва решението, с което му е наложена. В тази връзка не следва да се игнорира факта, че Н. В., независимо, че е има адрес на живеене на територията на Република България /чл.30, ал.3, пр.3-то от ЗПИИРКОРНФС/, 3 по делото не е установено, че той фактически живее на този адрес и то повече от 7 години, което предполага, установеността му в Кралство Нидерландия, а от там и знанието му за правилата за движение на МПС в тази държава – членка на ЕС. Освен това, удостоверението в достатъчна степен дава гаранция, че са спазени всички правила и че лицето е имало възможност да разбере за какво е наказано и какви са му правата в тази връзка. Правилна е и констатацията на СГС, че извън компетентността на българския съд е да преценява размера на наложената финансова санкция, начина на нейното определяне и дали е била съобразена или не с финансовото и материално състояние на лицето. Възраженията на защитника в тази връзка са абсолютно неоснователни. Освен това, по делото не са налице доказателства, сочещи че засегнатото лице В., независимо, че е български гражданин не владее чужд /нидерландски или английски/ език, респективно, че не е разбрал във връзка с какво нарушение му е наложена санкцията, съответно какви са му правата да обжалва решението, с което му е наложена санкцията. САС се съгласява с извода на СГС, че твърденията на служебния защитник по този въпрос са голословни, а удостоверението в достатъчна степен дава гаранция, че са спазени всички правила и че лицето е имало възможност да разбере за какво е наказано и какви са му правата в тази връзка.

Видно от приложената по делото справка - извлечение от регистъра на Националната база данни, засегнатото лице отговаря на едно от алтернативно изброените условия, а именно - постоянно местожителство на територията на Република България.

Данните за последната актуална за засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган данни за последен известен адрес на лицето, съобразно изискванията на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, а именно: ***.

Деянието е извършено на 03.10.2025 г., следователно не е изтекла предвидената по българското законодателство давност съгласно чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС и чл.82 ЗАНН - три години. Освен това, за да се приложи тази възможност, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд.

Процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл.4 от ЗАНН.

Доколкото не се установяват никое от основанията на чл.35 ЗПИИРКОРНФС, обуславящи отказ от признаване изпълнението на процесното решение, то напълно обоснована и законосъобразна се явява преценката на първата инстанция за наличие на всички основания за признаване на това решение.

Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява изводът на СГС, че решението за налагане на финансова санкция – глоба, следва да бъде признато. Жалбата в този смисъл е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на Софийски градски съд потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.34, ал.1, вр. чл.20, ал.1, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, Софийски апелативен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 321 от 29.04.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 3 – ти състав, постановено по НЧД № 2757/2026 г., по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5