Определение № 234 от 17.03.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Частно наказателно дело № 20255330201402 по описа за 2025 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 28402/12.03.2025 г. по описа на ПРС, депозирана от Д. С. И., с ЕГН: **********, чрез адв. И. Ч., срещу Постановление от 05.06.2024 г. на РП-Пловдив, с което производството по ДП № 184/2021 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР, гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, е било прекратено.

С жалбата се оспорва правилността и обосноваността на постановения прокурорски акт, с който е сложен край на воденото наказателно производство и се иска отмяната му, като делото бъде върнато на РП за продължаване на разследването.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелите Д. С. И. и М. Й. И.-И. притежавали недвижим имот - къща с РЗП 310,37 кв.м., ведно с 500,11/4345 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***** с административен адрес гр. Пловдив, „Парк отдих и култура“, местност Прослав. Посоченият недвижим имот бил ипотекиран във връзка с отпускане на банков кредит от Райфайзенбанк България, ЕАД.

Поради неплащане на отпуснатия кредит банковата институция насочила претенцията си към недвижимия имот, послужил за обезпечение на вземането й към свидетелите. Било образувано изпълнително дело № 20188210400912 1 по описа на ЧСИ *****, с район на действие ОС Пловдив. В хода на същото на извършена публична продан имотът бил закупен от свидетелката Е. В. К. В тази връзка било издадено от ЧСИ Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2019г., което влязло в сила на 13.10.2020г. и било вписано в имотния регистър на Служба по вписванията гр. Пловдив под акт № 75, том 81 от дата 28.10.2020г. След влизане в сила на постановлението за възлагане от кантората на ЧСИ ****** бил насрочен въвод във владение, който се извършил на 13.11.2020г. и продължил на 16.11.2020г. До осъществяването на посоченото действие свидетелят Д. С. И. бил уведомен, че следва да изнесе всичките си движими вещи от сградата. Той обаче не успял да се справи с местенето на всички вещи, въпреки полученото съдействие от наети от него работници.

С Разпореждане от 16.11.2020г. на ЧСИ ****** свидетелката Е. К. била определена за пазач на вещите на свидетеля Д. И., които останали в къщата й чаши, чинии, друга обикновена посуда за ежедневно потребление, пердета и завеси, като бил определен срок до 30.11.2020 г. собственикът им да си ги прибере след предварителна уговорка с новата собственичка на имота.

Свидетелката Е. К. събрала чуждите вещи в найлонови чували и ги приготвила за изнасяне, като ги оставила в коридора на къщата. След което възложила на адвокат С. В. С. да се уговори с адвоката на свидетеля Д. И. за удобното време, в което ще се изнесат останалите вещи. Това така и не се случило. Свидетелят Д. С. И. се дезинтересирал от вещите си, но пък сигнализирал РП - Пловдив, че новата собственичка на къщата му, е обсебила личните му движими вещи. Видно е от материалите по делото, че свидетелят Д. И. или негов упълномощен адвокат не е звънял на новия собственик, за да си получи вещите. Отделно от това имал и претенции за вещите, които били трайно прикрепени към постройката и представлявали неделима част от инсталациите й - ВиК, електрическа и отоплителната, които били възложени на свидетелката Е. В. К.. Предвид липсата на разбирателство между страните, жалбоподателят И. депозирал жалба срещу РП-Пловдив с твърдение, че свид.

К. отказва да осигури достъп и да предаде вещите, за които И. претендирал.

В хода на образуваното и проведено ДП са били разпитани като свидетели жалбоподателят и неговата съпруга, свид. К. и съпругът й, както и полицейски служители, ПЧСИ, извършвал действия по въвода и съседи от имота. Били изискани и всички относими документи от изпълнителното дело.

2

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от страна на прокурора е било преценено, че липсва състав на извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, тъй като липсва както обективна, така и субективна на същото. Прокурорът е приел с категоричност, че свидетелката К. е определена за пазач на движими вещи, собственост на свидетеля Д. И., за срок до 30.11.2020г., че такива са били оставени в собствения й недвижим имот след получаване на владението му, както и че същите не са били потърсени от страна на собственика им.

При така установената фактическа обстановка, представителят на РП е достигнал до извод, че в конкретния случай не може да се обоснове извод за извършено престъпление, поради което е прекратил производството.

Недоволен от този резултат е останал Д. С. И., който иска атакуваното прокурорско постановление, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено.

Правни изводи:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На първо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав изцяло споделя установената и възприета от страна на предствителя на РППловдив фактическа обстановка, доколкото същата изцяло кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Споделя се изводът за липса на извършен състав на престъпление от общ характер.

По делото е установено, че въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2019 г. на ЧСИ ******, влязло в сила на 13.10.2020 г. и вписано в имотния регистър на Служба по вписванията гр. Пловдив под акт № 75, том 81 от дата 28.10.2020 г., е извършен въвод във владение на свид. К. на 13.11.2020 г. и на 16.11.2020 г. Видно е също така пак от събраните по делото писмени доказателства – преписи от изпълнително дело № 20188210400912 по описа на ЧСИ ******, на свидетелят Д. С. И. е предоставен срок и възможност да изнесе всичките си движими вещи от сградата. По делото няма спор, че последният не е успял да изнесе всички движими вещи, поради което с Разпореждане от 16.11.2020г. на ЧСИ ****** свидетелката Е. К. била определена за пазач на вещите на свидетеля Д. И., 3 които останали в къщата й - чаши, чинии, друга обикновена посуда за ежедневно потребление, пердета и завеси, като бил определен срок до 30.11.2020 г. собственикът им да си ги прибере след предварителна уговорка с новата собственичка на имота. Няма спор и че и към днешна дата тези вещи не са били прибрани от техния собственик, но по делото липсват доказатлства, от които да се формира извод, че причината за това може да се вмени във вина на свид. К., тоно обратното. Видно е от показанията на свид. И., че две години след изтичане на срока, в който е можел да прибере вещите си, същият не е сторил това, като сам заявява, че не е търсил свид. К. за съдействие в тази насока, а очаква тя да се свърже с него. От друга страна видно от показанията на свид. К., дадени през 2023 г., същата е продължавала да пази вечите на свид. И., въпреки че задължението й за това е изтекло три години преди това.

Последното от своя страна формира у съда извод по-скоро за недобросъвестно поведение от страна на свид. И., от колкото на свид. К.. Що се касае до останалите вещи, извън визираната от ЧСИ посуда, която К. е следвало да зази за свид. И., част от тях се установява, че са станали собственост на свид. К. по силата на Възлагателното постановление на придобития от нея имот, доколкото същите са трайно прикрепени към имота и представляват неразделна част от него – част от ВиК, отоплителна и електрическа инсталация. В тази връзка претенцията на свид. И. се явява в противоречие с обективни доказателствени източници. По делото са събрани данни, че свид.

И. е отнесъл претенцията си в това отношение, досежно изпълнителните действия на ЧСИ пред съд, който спор е бил разрешен окончателно с акт на Окръжен съд-Пловдив. Що се касае до вещи, за които се твърди да се намират в стопанска постройка в двора на имота, същите не са били предмет на изпълнителните действия на ЧСИ от една страна, а от друга – от страна на свид. К. е заявена готовност да окаже съдействие на свид. И. за прибирането им. Няма спор, че същият не е търсил такова. Всъщност за вещите в стопанската постройка следва да се посочи от една страна, че липсва каквато и да е конкретна индивидуализация, в това число доказателства за собственост, а от друга по отношение на тях не се установява да са връчени на К. на валидно правно основание, респ. същата да се е е разпоредила с тях или да ги е присвоила по какъвто и да е начин. Изобщо от всички събрани по делото доказателства се установява единствено и само добросъвестно поведение от страна на свид. К., свързано с упражняването на правата й на собственик, 4 нещо повече. Въпреки че същата е имала задължение да пази вещите, разпоредени й от ЧСИ само месец, същата продължила да ги пази за техния собственик години след това, който по неустановени по делото причини така и не е потърсил нормално съдействие от нея, за да ги получи (следва да се посочи, че самоволното влизане в имота в тъмната част на денонощиято, след като имотът е вече възложен на свид. К. не може да се нарече нормален способ за съдействие). В този смисъл от наличните по делото доказателства не дават основание да се направи извод, че свид. К. е присвоила вещи, които същата е владеела на валидно правно основание, нито пък се установява свид.

И. да е извършил правомерни активни действия по получаването им като собственик.

Съдът констатира, че по делото са извършени множество действия по разследването, разпитани са всички възможни свидетели, които биха могли да допринесат за изясняването на обективната истина, извършени са проверки, приобщени са писмени доказателства, изобщо от страна на прокуратурата са били положени значителни усилия, целящи установяването на извършено престъпление, които обаче не са довели до обосноваването на подобен извод.

Поради всичко гореизложено, обжалваното постановление следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Ето защо, Пловдивски районен съд, IV наказателен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.06.2024 г. на РП-Пловдив, с което производството по ДП № 184/2021 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР, гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, е било прекратено.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5