Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 358 от 05.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 356/2026
Вид
Определение № 358
Подписан
05.06.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Бистра Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 634б, ал. 3 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. София, 05.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно търговско дело № 20261001000356 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 634б, ал. 3 ТЗ.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 3616/04.05.2026 г. по описа на Окръжен съд-Перник, подадена от „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК 130934546, чрез адвокат П. срещу определение № 67 от 30.03.2026 г., постановено по т.дело № 3/2024 г. по описа на Окръжен съд-Перник, в частта, с която е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 2194/19.03.2026 г. за отвод на съдията – докладчик по делото.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че производството се развива неоправдано продължително във времето, въпреки характера му на бързо производство, като забавянето се дължи както на процесуалното поведение на молителя, така и на действията на съдията-докладчик. Твърди, че съдът необосновано е възприел представените от молителя данни за образувани изпълнителни дела, по които страна е „Рос Паркет“ ЕООД, като приема, че взискателите по тях са кредитори на дружеството, без да отчита конкретното му процесуално качество по всяко от изпълнителните производства, тъй като по част от същите дружеството има качеството на взискател, а не на длъжник. Поддържа , че съдът необосновано приема за кредитори на дружеството и взискатели по изпълнителни дела, вземанията на които погасени по давност, като игнорира направените от него възражения в тази насока. Твърди, че съдът подхожда непоследователно при преценката и събирането на доказателствата, като едни доказателства допуска, а други оставя без уважение, преимуществено приемайки доказателствата на молителя и игнорирайки представените от длъжника. Сочи, че съдът не му предоставя възможност да докаже наличието на активна стопанска дейност на дружеството. Намира, че по отношение на това обстоятелство следва да бъде допуснато доказване с всички допустими доказателствени средства, но съдът ограничава установяването на релевантните факти единствено чрез назначаване на експертизи. Оспорва и предприетите от съда процесуални действия във връзка с откритото производство по чл.

193 ГПК, като сочи, че съдът неоправдано не е допуснал поисканите от него доказателства и не е уважил направените от нето доказателствени искания. Намира, че наличието на предпоставките за отвод на съдията-докладчик се установява и от факта, че същият вече се е отвел от разглеждането на друго дело срещу дружеството „Рос Инвестмънт“ ЕООД, представлявано от същото лице.

В жалбата се съдържат и оплаквания срещу назначеното по делото вещо лице. Твърди се, че то не разполага с необходимите специални знания и умения за изготвяне на заключение по поставените задачи, не е отговорило на съществени въпроси, поставени от дружеството, и е изготвяло заключения, които са неотносими към предмета на 1 производството и отговарят предимно на въпроси на молителя. Поддържа се, че въпреки това съдът продължава да възлага нови задачи на същото вещо лице, включително такива, които жалбоподателят счита за неотносими и ненужни. Жалбоподателят излага и твърдения относно действителната цел на молителя, като поддържа, че производството по несъстоятелност не се използва за реално събиране на вземане, а за увреждане и ликвидиране на търговското дружество. Намира това поведение за злоупотреба с процесуални права, като в допълнение сочи, че молителят е образувал множество дела за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружества, представлявани от едно и също лице. С оглед на горното счита, че съдията- докладчик неоснователно е отказал да се отведе от разглеждането на делото, както моли въззивния съд да извърши преценка дали с оглед наведените обстоятелства е налице някое от основанията по чл. 22 ГПК и при положителен извод обжалваното определение да бъде отменено.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на жалбата от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, с който се поддържа становище за нейната неоснователност и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С молба с вх. № 2194/19.03.2026 г., длъжникът в производството „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, е поискал съдът да ги прецени повторно направените от него доказателствени искания, и, след съобразяване с трайната практика на ВКС, да уважи същите. В молбата е обективирано и изричното му изявление, че при отказът да бъдат уважени доказателствените искания ще бъде приет като пристрастност на съда , насочена към подпомагане на защитната теза на насрещната страна, поради което и е навел искане за отвод на съдиятадокладчик.

С определение № 67 от 30.03.2026 г., постановено по т. д. № 3/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник, съдията-докладчик е разгледал молба вх. № 2194/19.03.2026 г. и е приел, че твърденията на ответника за пристрастно поведение са неоснователни. В мотивите е посочено, че значителна част от представените от ответника писмени доказателства са приети като допустими и относими към предмета на спора, а по недопуснатите доказателствени искания вече са изложени ясни и категорични съображения защо същите се явяват неоснователни, поради което е оставил и без уважение искането за отвод.

С искането за отвод и с жалбата срещу определението, с което същото е оставено без уважение, жалбоподателят излага оплаквания, които са свързани с преценката по направените доказателствени искания и приемането на представени от молителя писмени доказателства, както и с продължителността на производството. Всички наведени твърдения обаче имат отношение към преценката на правилността на постановения съдебен акт и евентуално допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.същите обаче могат да бъда разгледани и взети предвид единствено в рамките на въззивната проверка на постановения съдебния акт, но не и в рамките на настоящото производство. Отводът не е средство за контрол върху правилността на процесуалните действия на съда, а гаранция срещу участие на съдия, по отношение на когото са налице конкретни обективни данни за предубеденост или заинтересованост.

Никое от наведените от частния жалбоподател твърдения не обосновава наличие на основание за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК. В искането и в частната жалбата не е посочен нито един факт, от който да се установява участие на съдията в предходна фаза на същия спор в несъвместимо процесуално качество, наличие на родство, особени лични отношения, пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото, нито друга конкретна обвързаност със страна по производството. Не са ангажирани и доказателства, от които обективно да може да се изведе, че съдията има личен интерес от постановяването на определен съдебен резултат 2 или че между него и някоя от страните съществуват отношения, годни да породят основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Същият извод следва и по отношение на оплакванията, свързани с назначеното вещо лице и изготвените по делото експертни заключения. Доводите, че вещото лице не притежава необходимата компетентност, че не е отговорило на поставени от дружеството въпроси или че заключенията му са непълни, неотносими или необосновани, подлежат на разглеждане чрез процесуалните способи за оспорване на експертизата, включително чрез искане за допълнителна или повторна експертиза, а при наличие на предпоставките за това — и при проверката на крайния съдебен акт. Те не установяват лична заинтересованост на съдията-докладчик от изхода на делото.

Неоснователно е и твърдението, че продължителността на производството поражда съмнение в безпристрастността на съдията. Развитието на делото във времето може да бъде обусловено от различни процесуални фактори — характера и сложността на спора, обема на доказателствения материал, необходимостта от експертни заключения и процесуалното поведение на страните. Обстоятелството, че производството не се развива в срок, който страната счита за разумен, само по себе си не сочи на пристрастност или заинтересованост на съдията, ако не е свързано с конкретни факти, разкриващи предубеденост спрямо някоя от страните.

Наличие на пристрастност не може да се изведе и от обстоятелството, че са образувани други производства по молби на същия молител или във връзка със същото вземане. Твърденията в тази насока касаят процесуалното поведение на страна по делото, а не лични отношения, зависимост или обвързаност на съдията с нея. По същите съображения неотносимо към настоящата преценка е и обстоятелството, че съдията-докладчик си е направил отвод по друго търговско дело. Предпоставките за отвод по всяко производство се преценява с оглед конкретните факти по него и не поражда автоматично задължение същият съдия да се отведе по всяко друго дело, в което участва същият молител, свързано дружество или сходно вземане.

Твърденията относно поведението и целите на молителя, включително за злоупотреба с право, погасяване на вземания по давност, наличие или липса на кредитори, действителното икономическо състояние на дружеството, евентуални задължения на банката към него и целта на производствата по несъстоятелност, са относими към преценката по съществото на спора, съответно са релевантни към правилността на бъдещия съдебен акт и подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол. Сами по себе си те не установяват наличие на основание по чл. 22 ГПК спрямо съдията-докладчик.

От материалите по делото не се установява и съдията-докладчик да е изразил предварително становище по съществото на спора извън рамките на необходимата процесуална дейност по движението и подготовката на делото. Преценката по доказателствени искания, възлагането на задачи на вещо лице и обсъждането на факти, относими към допустимостта и относимостта на доказателствата, са част от правораздавателната функция на съда и не могат да се възприемат като предварително формирано вътрешно убеждение по спора.

Поради изложеното следва да се приеме, че в рамките на настоящето производство не се установява наличие на основание за отстраняване на съдията-докладчик от разглеждане на делото, предвид което обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 67 от 30.03.2026 г., постановено по т. дело № 3/2024 г. по описа на Окръжен съд-Перник, в частта, с която е оставено без уважение 3 искането на „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК 130934546 за отвод на съдията –докладчик по делото .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Апелативен съд - София: _______________________

4