Определение № 1621 от 17.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1621 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502942 по описа за 2021 година Производството е по реда на 274 във вр. с 410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, чрез юрк. Х.А., против Разпореждане № 19661/30.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 15304/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, VI гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление, подадено от дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови връщане на делото за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН: **********, за следните суми: 447,40 лв.

– главница, дължима по Договор за паричен заем № 3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена от „Файненшъл 1

България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от 04.02.2019 г., като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е прехвърлило вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. – 02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. – 23.07.2021 г.; 218,16 лв.

– възнаграждение по договора за поръчителство; и 45 лв. – разноски за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2021 г. до окончателното й погасяване.

С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД се възразява срещу направените правни изводи.

Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е частично основателна.

Районният съд, за да постанови атакуваното разпореждане, с което е отхвърлил заявлението за сумите 447,40 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № 3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от 04.02.2019 г., като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е прехвърлило вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. – 02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. – 23.07.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2021 г. до окончателното й погасяване, излага основни съображения, че доколкото по делото били налице данни за извършени плащания от страна на длъжника, то не може в случая да се присъди и чистата стойност на кредита, тъй като съдът в настоящото производство не разполагал с възможността да изследва какъв е дължимия остатък по договора.

Въззивната инстанция намира, че неправилно е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК само на това основание, тъй като заявителят е изложил твърдения за неплащане на определени суми от длъжника и целта на това производство е единствено да установи дали вземането е спорно или безспорно. В случай, че длъжникът подаде възражение по чл.414 от ГПК и вземането се окаже спорно откъм размер, то тогава в едно бъдещо исково 2 производство по чл.422 от ГПК ищецът ще разполага с процесуална възможност да докаже претенцията си, респективно ответникът ще може да въведе съответни правопогасяващи възражения, в случай, че са налице такива.

Ето защо, обжалваното разпореждане ще бъде отменено в частта, с което е отхвърлено заявление, подадено от дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********, за сумите 447,40 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № 3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от 04.02.2019 г., като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е прехвърлило вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. – 02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. – 23.07.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2021 г. до окончателното й погасяване, и вместо това ще се постанови друго за връщане на делото на Районния съд за издаване на заповед за изпълнение за тези описани.

По отношение на възраженията с частната жалба относно сумите 218,16 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство; и 45 лв. – разноски за извънсъдебно събиране на вземането, въззивната инстанция намира, че следва да ги остави без уважение. В тази част разпореждането се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. Районният съд е посочил обосновано, че в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същия се ползва и със законоустановената потребителска закрила. В тази насока е аргументирал, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил 1 включен, като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. С процесния договор за паричен заем /чл. 4/ длъжникът е задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, поради което и предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Районният съд е наложил правилен извод, че разходите по обезпечението е трябвало да 3 се включат в ГПР по кредита, тъй като процесния договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор.

Констатирал е нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, които водят до недействителност и на самия договор за заем по силата на чл. 22 от ЗПК, а от това следва и че сключването на договора за поръчителство би се явявало без основание. Относно сумата от 45 лв., представляващи разходи и такси, дължими за извънсъдебно събиране на вземането, Районният съд налага и следващия правилен извод, че е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и клаузата има неустоечен характер, предполагайки заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане № 19661/30.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 15304/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, VI гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявление, подадено от дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********, за сумите 447,40 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № 3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от 04.02.2019 г., като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е прехвърлило вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. – 02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. – 23.07.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2021 г. до окончателното й погасяване.

Връща делото на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********, за сумите 447,40 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № 3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена 4 от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от 04.02.2019 г., като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е прехвърлило вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. – 02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. – 23.07.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2021 г. до окончателното й погасяване.

Потвърждава Разпореждане № 19661/30.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 15304/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, VI гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявление, подадено от дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********, за сумите 218,16 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство; и 45 лв.

– разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5