Решение № 255 от 29.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. П., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101981 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба (поправена такава), подадена от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на С. И. П., ЕГН: **********, с адрес с. Б., общ. П., ул. „М.“ № 20, и съдебен адресат гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, против „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“, сграда 6, с представители М.С., Д.К.К. и Л.К. и е с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК.

Сочи се в исковата молба, че срещу ищцата е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 14.03.2018 г., въз основа на която е изваден Изпълнителен лист от 14.03.2018 г. по описа на Районен съд - П. по ч.гр.д. № 148/2018 г. Посочва се още, че на 10.12.2025 г. ищцата получила съобщение от ЧСИ Борис Велинов с рег. № 890, район на действие ОС - Благоевград, че срещу нея е образувано изпълнително дело № 242/2018 г. по опис на ЧСИ Борис Велинов, с което е уведомена, че въз основа на изпълнителен лист от 14.03.2018 г. по описа на Районен съд - П. по ч.гр.д. № 148/2018 г., е осъдена да заплати в полза на „Йеттел България“ ЕАД, сумата от 2219,77 лева просрочена главница, със законна лихва, считано от 01.02.2018 г., в размер на 2000,37 лева, както и сумите разноски по делото в размер на 491,88 лева.

Навежда се, че ищцата разбрала за образуваното срещу нея изпълнително дело, образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист, едва на 10.12.2025 г., при което останала крайно изненадана поради дългия период на бездействие от страна на кредитора, а именно от 2018 г. до 2025 г.

Твърди се, че е налице основание за недължимост на процесните суми, претендирани чрез изпълнителен лист от 14.03.2018 г., по изпълнително дело № 242/2018 г. по опис на ЧСИ Борис Велинов с рег. № 890, район на действие ОС - Благоевград, в размер на 2219,77 лева - просрочена главница, със законна лихва, считано от 01.02.2018 г., в размер на 2000,37 лева, както и сумите 1 разноски по делото: 491,88 лева, поради тяхното погасяване по давност.

Релевира се, че процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение от 14.03.2018 г., издадена от РС - П. и Изпълнителен лист от 14.03.2018 г. и като такива се погасяват по давност с изтичането на тригодишния период от време, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Поддържа се, че началният момент, от който започва да тече давността на търсените вземания, е 14.03.2018 г. - датата на издаване на изпълнителния лист, като следващото валидно изпълнително действие е на 10.12.2025 г. - когато ищцата е уведомена за образуваното изпълнително дело. В тази връзка се твърди, че за периода от 14.03.2018 г. до 10.12.2025 г. няма извършвани валидни действия, които да водят до прекъсване на петгодишната, предвидена в чл. 110 от ЗЗД, давност, поради което и претендираното от взискателя (ответното дружество) принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, е погасено по давност.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че ищецът С. И.

П. не дължи вземанията произтичащи от Заповед за незабавно изпълнение от 14.03.2018 г. и Изпълнителен лист от 14.03.2018 г. по ч.гр.д. № 148/2018 г. по описа на РС П., по силата на които е образувано Изпълнително дело № 242/2018 г. по описа на ЧСИ Борис Велинов с рег. № 890, район на действие ОС – Благоевград, в размер на 2219,77 лева – просрочена главница, 44,40 лева – заплатена държавна такса и 369,23 лева – адвокатско възнаграждение, поради погасяването им по давност.

Претендират се сторените по делото разноски.

След провеждане на процедурата по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Посредством писмения отговор на исковата молба се оспорват всички твърдения, изложени в исковата молба, като се прави уточнението, че образуваното срещу ищцата С. И. П. изпълнително дело пред ЧСИ Борис Велинов с peг. № 890 е с номер 242/2019, а не както многократно и погрешно е посочено в исковата молба - 242/2018, както и че заповедта за изпълнение е с № 209 и същата е от дата 02.02.2018 г., а не както е посочено в исковата молба - 14.03.2018 г., която дата съвпада с датата на издаване на съответния изпълнителен лист. В отговора се оспорва твърдението, че ответникът е бездействал в периода от 2018 г. до 2025 г., като невярно, неоснователно, необосновано и несъстоятелно. Посочва се, че макар ищцата да твърди, че не е била уведомена за изпълнителното дело до м. декември 2025 г., същата, чрез пълномощника си - адв. Д. М., е подала молба до ЧСИ Борис Велинов, с вх. № 19893/23.12.2024 г. по описа на ЧСИ Велинов, с която е поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди се в отговора, че не само не е настъпила давността на процесните вземания по цитирания изпълнителен лист, но не са настъпили и предпоставките за перемпция по образуваното изпълнително дело № 242/2019 г., като подробно се посочват поисканите от страна на ответното дружество, в качеството му на взискател по изпълнителното дело, изпълнителни действия, като се поддържа, че на ответното дружество не могат да му бъдат вменени законовите последици, предвидени за пасивното поведение на кредитора.

Релевира се в отговора, че в изпълнителното производство взискателят е длъжен да поддържа висящността му с поведението си, като предприема изпълнителни действия, които да изграждат някой от предвидените в ГПК изпълнителни способи, както и че ключово за настъпването на преклузивния срок на перемпцията в рамките на изпълнителното производство е действието или бездействието на взискателя, а не резултата от активността му. Навежда се, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е 2 прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. В тази връзка се посочва, че съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Сочи се още, че в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството поради настъпила перемпция / погасителна давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

В отговора са посочени и конкретно предприетите от взискателя изпълнителни действия и съответните резултати, в периода от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент, като се твърди, че от тях е видно, че в производството по изпълнително дело № 242/2019 г. по описа на ЧСИ Борис Велинов не е изтекъл двегодишен период, в който взискателят да е бездействал. В тази връзка е посочено, че: изпълнителното дело е образувано на 22.03.2019 г. посредством Молба за образуване на изпълнително производство с вх. № 2827/22.03.2019 г., като в нея взискателят е поискал да бъде извършена справка в регистъра на трудовите договори за регистриран трудов договор на името на длъжника, както и да бъде извършена справка в Българска народна банка за банкови сметки със същия титуляр, като при наличие на такива да бъде наложен запор върху същите. От извършените от съдебния изпълнител справки е установено, че длъжникът не притежава недвижими имоти, движима собственост и активни трудови договори, открита е банкова сметка в „Общинска банка“ АД, с оглед на което на 12.04.2019 г. от кантората на ЧСИ е изходирано запорно съобщение до визираната банка; на 18.10.2019 г. има отправено искане за извършване в НОИ и налагане на запор върху пенсията на длъжника посредством Молба с вх. № 9534/18.10.2019 г. От извършената от съдебния изпълнител справка е установено, че длъжникът не получава парично обезщетение за безработица и парично обезщетение за временна неработоспособност; на 18.02.2021 г. отново има отправено искане за извършване в БНБ и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника с Молба с вх. № 2082/18.02.2021 г. От извършената от съдебния изпълнител справка е установено, че длъжникът е титуляр единствено по горепосочената банкова сметка в „Общинска банка“ АД; на 28.03.2022 г. има отправено ново искане за извършване в НОИ и налагане на запор върху пенсията на длъжника с Молба с вх. № 4953/28.03.2022 г. От извършените от съдебния изпълнител справки е установено, че длъжникът няма активни трудови договори, като и не получава пенсия; на 28.03.2023 г. отново има отправено искане за извършване в БНБ и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника с Молба с вх. № 4199/28.03.2023 г. От извършената от съдебния изпълнител справка е установено, че длъжникът е титуляр единствено по горепосочената банкова сметка в „Общинска банка“ АД; на 28.03.2024 г. има отправено искане за извършване на опис на движимите вещи в жилището на длъжника с Молба с вх. № 5066/28.03.2024 г.; на 09.05.2025 г. отново има отправено искане за извършване в БНБ и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и за извършване в НАП и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с Молба с вх. № 6232/09.05.2025 г. От извършените от съдебния изпълнител справки е установено, че длъжникът има сключен трудов договор с работодател „Кико 95“ ЕООД, както и са открити банкови сметки в 3

„Българо-американска кредитна банка“ АД и в „Изипей“ АД, с оглед на което от кантората на ЧСИ са изходирани запорни съобщения до горепосочения работодател, както и до „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Изипей“ АД.

Предвид изложеното в отговора на исковата молба се отправя искане до съда за постановяване на съдебен акт, с който да отхвърли изцяло исковата претенция на ищцата, като неоснователна, поради което и не следва да бъдат присъждани съдебни и деловодни разноски на ищеца.

В съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от процесуалните представители са получени становища, с които молят съда да уважи, респ. да отхвърли предявения иск.

Приобщено към доказателствения материал по делото е ИД № 242/2019 г. по описа на ЧСИ Борис Велинов.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения в заверен препис изпълнителен лист от 14.03.2018 г., издаден по Ч.Гр.д.№ 148/2018 г. по описа на РС-П., че С. И. П. е осъдена да заплати на „Теленор България“ ЕАД, сумата от 2 219,77 лева, представляващо незаплатено задължение по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359896290884 от 30.05.2015 г. и по Допълнително споразумение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359896114162 от същата дата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /01.02.2018 г./ до изплащане на вземането, както сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 44,40 лева и 369,23 лева, адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на ответника от 22.03.2019 г. е било образувано изп. дело № 242/2019 г. по описа на ЧСИ Борис Велинов.