Решение № 198 от 07.10.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря П. М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20241450100297 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

РС Мездра е сезиран искова молба с вх. №1311/20.03. 2024г., депозирана от Б. Б. А., В. Т. П. и П. Т. Странджиева, чрез адв. В. Ч., против А. И. С., с искане да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците, като наследници на П.Н.Р. са собственици на 1/2 идеална част от УПИ, парцел IX пл. №148 , кв.28 по плана на с. Кунино, целият от 540 кв.м., ведно със западната половина на жилищната сграда при съседи на целия парцел : УПИ Парцел XVI пл.№ 530 кв.28 на Н.Т.. УПИ Парцел IV пл.№141 кв.28 на Л.В., УПИ Парцел X пл.№ 147 кв.28 на Р.Н. и улица.Претендират се разноски.

Ответницата с депозирания отговор е заявила становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. В проведеното на 05.09.2024г съдебно заседание процесуалния представител на ответницата изразява становище, че в нот.акт № 142 т. II н.д.

№ 750/1990 год. на МзРС е допусната очевидна техническа грешка, за която ответницата няма вина.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗС.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на П.Н.Л. / Р/ б.ж. на с.Кунино,общ.Роман, починал на 11.12.1987 год., видно от приложеното удостоверение за наследници изх.№ ККВХП-187-1/23.10.2023 год.. на Кметство с. Кунино. Наследодателят П.Н. заедно със своя брат Дл Нисторов Р б.ж. са били съсобственици на имот в с.Кунино. общ.Роман, а именно : УПИ парцел IX пл.№ 148.кв.28 по плана на селото, целият от 540 кв.м..ведно с построената в имота жилищна сграда при съседи: УПИ Парцел XVI пл.№ 530 кв.28 на Н.Т. УПИ Парцел IV пл.№141 кв.28 на Л.В.. УИ Парцел X пл.№ 147 кв.28 на Радослав Негов и улица..Всеки от двамата братя е владял но 1/2 ид.ч. от парцелата и по 1/2 ид.ч. от жилищната сграда.

До смъртта си наследодателят П. Р, заедно със своята съпруга са живели и владели своите ид.части от парцелата и западната половина от жилищната сграда, а след тяхната 1 смърт неговите наследници продължават да владеят и ползват имота без някой да им оспорва собствеността.

Тъй като ищците не успели да открият документ за собствеността на наследодателя П. Р б.ж. се обърнали към нотариус, какви документи са необходими за да си извадят акт за собственост.От него разбрали, че те не са собственици на 1/2 ид.ч. от имота и на западната половина от жилищната сграда, останала в наследство от П. Р б.ж.,а като собственик е записана ответницата А. И..

При направена справка в Служба по вписванията при МзРС установили, че Дл Р б.ж. брат на наследодателя на ищците П. Р б.ж. през 1975 год. се е снабдил е нотариален акт за собственост по наследство и давност на 1 /2 ид.ч. от УПИ парцел, ведно с източната половина от къщата- нот.акт № 55 т.II, н.д.№278/1975 год. на Мездренски районен съдия.

Същата година с нот.акт № 76 т. II н.д.№ 415/1975 год. Дл Р е дарил на дъщеря си Л.Д.В. своята 1 / 2 ид.ч. от парцелата, заедно с източната половина от къщата. С нот.акт № 142 т. II н.д. № 750/1990 год. на МзРС Л.Д. продала на Доля Димитрова С. цялата парцела, ведно с масивна жилищна сграда, която от своя страна с нот.акт № 41 т.1 н.д.№ 82/92 год. на МзРС е продала на дъщеря си А. И..В последствие А. И. се е разпоредила е 1/ 2 ид.ч. от парцелата и източната половина от къщата близнак. Останалата 1/2 ид.ч. от имота и западната половина от жилищната сграда се водят на нея.

Твърди се в исковата молба, че ответницата А. И. С. не е могла да стане собственик на наследствената част на ищците от имота,тъй като прехвърлителите не са били собственици на целия имот.Продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но предвид правилото, че никой не може да прехвърля повече права, отколкото сам притежава, не може да бъде противопоставена на действителния собственик, защото същата не поражда вещно транслативно действие.

С депозирания отговор на първо място се твърди, че иска е недопустим.

Смята, че предявяването на иск с посочените правни основания- чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС при хипотезата на липса на документ за собственост легитимиращ ищците като такива са взаимно изключващи се, както и разпоредбата на чл.108 ЗС, представляваща част от правното основание на иска кумулативно с липсата на нотариален акт или друг документ, удостоверяващ правото на собственост на ищците води единствено и само до липса на активна правна легитимация на същите по този иск, което е и едно от основанията за прекратяване на висящото съдебно производство.

Твърди, че липсва и пасивна легитимация по иска, поради обстоятелството, че още към датата на предявяване на същия ответницата не е собственик на процесния имот, поради обстоятелството, че далеч назад в годините същият е предмет на сделка, както е видно и от представената по делото скица имота, където същия е записан на името на трето лице, което смята, че следва да бъде конституирано като ответник по иска.

Ответницата е собственик от 1992 година по силата на нотариален акт № 41, том 1, дело № 82/1992 година по описа на Мездренски районен съд, като не само тя, но и нейните праводатели винаги постоянно, непрекъснато и необезпокоявано са владяли имота, като той се владее и днес от трето лице.

Освен на посоченото по горе правно основание, а именно сделка покупко продажба се позовава и наред със същата на правно основание за собственост на процесния имот и на разпоредбата на чл.79, ат. 1 ЗС и прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ИЗТЕКЛА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ в нейна полза, по късно и на купувачите, включително на основание чл.83, ал.1 ЗС присъединена към владението на праводателите й, което е продължило десетки, а не само десет години владение.

В отговора се сочи, че от горното се извлича извод, че така предявен иска е погасен по давност и твърди още, че ищците лично или чрез другиго не са владяли имота, за който претендират с този иск.

Не споделя изложеното в исковата молба за наличие на нищожност на сделките.

2

Не на последно място с оглед наличието на разпоредителна сделка през 2013 година с процесния имот, видно от приложената скица, ответницата счита, че лицето следва да бъде конституирано като ответник в процеса.

Счита, че от така изложеното в ИМ е в невъзможност да направи една правилна преценка какво точно иска от нея, поради и което счита, че производството следва да бъде прекратено или най-малко ответника по иска да уточни петитума и изясни фактологията в мотивите.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответницата застъпва становище, че очевидно в нот.акт № 142 т. II н.д. № 750/1990 год. на МзРС е допусната техническа грешка, но ответницата няма вина за това, тъй като по това време е била непълнолетна.

С исковата молба са представени следните доказателства:. Удостоверение за наследници на П. Р б.ж..; Декларация за идентичност на име;Удостоверение за данъчна оценка; Скица на имота; Удостоверение за търпимост № 107/27.10.2023 год. на Община Роман; Удостоверение с рег. №9400-2150/1/27.10.2023г.;, издадено от нот.акт № акт № 55 т.II н.д.№ 278/1975 год. на Мездренски районен съдия; нот.акт № 76 т.II н.д.№ 415/1975 год. на МзРС, нот.акт № 142 т.II н.д. № 750/1990 год. на МзРС и нот.акт № 41 т.1 н.д.№ 82/92 год. на МзРС.

От ответницата са представени незаверени копия от нот.акт № 17 т.I, н.д.№ 53/1995 год. на МРС, нот.акт № 83 т.I, н.д.№ 197/2000 год. на МРС и нот.акт № 145 т.IV, рег. №4270, н.д.№ 566/2013 год. на нотариус Христина Ангелова.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за наследници с изх. №ККВХП-487-1 от 23.10.2023г ищците са законни наследници на П. Н. Л. с ЕГН **********, б.ж. на с. Кунино, общ. Роман починал на 11.12.1987г.

По делото е представена Декларация за идентичност на имена, с която е декларирано, че П. Н. Л. с ЕГН ********** и П. Н. Р са имена на едно и също лице.

В представената скица е посочено, че процесния имот е част от УПИ, парцел IX пл.

№148 , кв.28 по плана на с. Кунино, одобрен със Заповед №3014/21.081959 на ОНС Враца, находящ на административен адрес в с. Кунино, целият с площ от 540 кв.м. Имота е с жилищно предназначение и като собственици са вписани П. Н. Р, А. И. С. - нот.акт № 41 т.1 н.д.№ 82/92 год. и А Минчев - нот.акт № 145 т.IV, рег. №4270, н.д.№ 566/2013 год.

От Удостоверението за данъчна оценка се установява, че ищците са декларирали имота и са заплащали съответните задължения към Община Роман за него.

Съгласно представеното Удостоверение за търпимост № 107/27.10.2023 год. на Община Роман в имот УПИ, парцел IX пл. №148 , кв.28 по плана на с. Кунино, съществува жилищна сграда със ЗП 56 кв.м., етажност 2, РЗП 112кв.м. – построена през 1933г. сградите построен преди 07.04.1987г. са били допустими по действащите градоустройствени правила и нормативите действали по време на изграждането им съгласно ЗУТ Посочено е още, че в съответствие с §16 от Преходните разпоредби на ЗУТ, сградите в имота представляват 3 търпими строежи и не подлежат на премахване.

От общинска администрация Роман е издадено и Удостоверение с рег. №94002150/1/27.10.2023г. в уверение на това, че УПИ IX , пл.№ 148 в кв.28 по сега действащия план на с.Кунино с одобрена дворищна и улична регулация със Заповед № 3014 / 21.08.1959 год. е идентичен с УПИ VI, пл.№ 262 в кв.50 по кадастрален и регулационен план на с.Кунино, одобрен със Заповед № 3304 / 28.10.1920год.

От представения нот.акт № 55 т.II, н.д.№278/1975 год. на Мездренски районен съдия е видно, че Дл Р б.ж. през 1975 год. се е снабдил с нотариален акт за собственост по наследство и давност на 1 /2 ид.ч. от от УПИ, парцел IX пл. №148 , кв.28 по плана на с.

Кунино, целият от 540 кв.м., ведно с източната половина от къщата.

С представения нот.акт № 76 т. II н.д.№ 415/1975 год. Дл Р е дарил на дъщеря си Л.Д.В. своята 1 / 2 ид.ч. от парцелата, заедно с източната половина от къщата.

Видно от нот.акт № 142 т. II н.д. № 750/1990 год. на МзРС Л.Д. продала на Доля Димитрова С. цялата парцела, ведно е масивна жилищна сграда. Последната с нот.акт № 41 т.1 н.д.№ 82/92 год. на МзРС продала този имот на дъщеря си А. И..

Видно от представения нот.акт № 17 т.I, н.д.№ 53/1995 год. на МРС, ответницата чрез нейната майка, като пълномощник е продала на Т.И.Т. 1 / 2 ид.ч. от парцелата, заедно с източната половина от къщата.

В последствие Т.И.Т. е продал тази част от имота на Г.п.В. с нот.акт № 83 т.I, н.д.№ 197/2000 год. на МРС, която от своя страна с нот.акт № 145 т.IV, рег. №4270, н.д.№ 566/2013 год. на нотариус Христина Ангелова, е дарила имота на сина си А.М.В.

По искане на ищците са допуснати и изслушани трима свидетели Р.к.Н., К.А.в. и Е.Д.Н.. И тримата свидетели нямат роднински връзки със страните и заявяват, че не познават ответницата.

Свидетелят Н. твърди, че по принцип живее в гр. София, но има къща в с. Кунино, която е в съседство с къщата на Б.. На другата част от къщата собственик е К.. Доколкото знае от дете къщата е била на дядо П. и на баба Гана, а после на В. и П., дядо Тошко и майка му и баща му на Б. – Ваня и Здравко. Дядо П. и брат му Дл са първите собственици на имота. След смъртта на дядо П. западната част се стопанисва от Б., П. и Вита и дядо Тошко, който се пада чичо. Никой никога не е оспорвал собствеността им. В другата част на имота живее К.. Къщите са близнаци, като в двора по средата има каменна ограда, с два входа.

Свидетелката К.В.а знае, че Анка е била собственик на тяхната част от къщата – източната, която е продадена на свекърва й, а тя в последствие го прехвърля на сина си, който е съпруг на свидетелката. От 2000година те живеят в източната част на имота, а западната част от имота е била на П. Л. /Р/, после на Ваня - майката на Б.. Този имот е ползван и от Ваня - майката на Б., от мъжа на сестрата на Ваня - Тошко и сега от децата на Ваня. Никога не е чувала някой да е оспорвал собствеността им. Къщата в западната част е с четири стаи - 2 стаи горе, 2 стаи долу, двора е някъде около 270 кв.м. и навътре в едната част има една постройка, която са ползвали за строителни материали. Между имота на ищците и техния има ограда - около 80 см зид, а нагоре мрежа. Въпреки, че се води като един имот той е разделен още някога от двамата дядовци.