Решение № 23 от 13.01.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. гр. Димитровград, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20245610200071 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателят „ФИДЛЪР“ ООД, ЕИК 202649295, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“******, представлявано от управителя М. С. Ч., е депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия Г, № 0055548, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложена „имуществен санкция“ в размер 2000 (две хиляди) лева.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, липса на описан състав на административно нарушение, нарушение на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС, пледира за отмяна на електронния фиш и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н., който поддържа жалбата и моли съда да отмени атакувания ЕФ. Претендира и разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР-Хасково, редовно призовани, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, подадената жалба се оспорва и се излага становище направените в нея оплаквания и изложените обстоятелства да не се вземат предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на 1 направените от другата страна разноски.

Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.06.2023г. в 11:08 часа в гр. Димитровград по ул. „Хасковска“ до бензиностанция „Зара“ в посока към гр. Хасково, при ограничение за населено място 50 km/h, заснет с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1- 120 ccd9, насочен към гр. Димитровград и приспаднат толеранс -3 km/h . С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Г.О. МПС Рено Канго, т.а., с рег. № Х ****.

При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установило, че той е собственост на „ФИДЛЪР“ ООД, ЕИК 202649295, със седалище и адрес на управление гр. Хасково – настоящият жалбоподател.

Установено било също, че за автомобила нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВРХасково е издала Електронен фиш серия Г № 0055548, издаден от ОДМВРХасково, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложена „имуществена санкция” в размер 2000 (две хиляди) лева.

Електронният фиш е съставен на описаното дружество, като не е представена съответната декларация в насока, че на горепосочената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице или представена надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип с техническо средство ARH CAM S1- 120 ccd9.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, пред компетентния да я разгледа орган – РСДимитровград. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Няма възражения в насока, че заснетият автомобил не е собственост на жалбоподателя. От приложената по адм.-наказателната преписка снимка от видеоклип, се различава ясно четлив регистрационен номер на заснетия автомобил, а именно Х ****. Налице е и Снимка към ЕФ Серия Г, № 55548/16.06.2023г. (Снимка № 120ccd9/0026109), в която са описани датата на извършеното нарушение, часът, ясно се вижда заснет регистрационния номер на автомобила, мястото на нарушението, номера на техническото средство и 2 това, че автомобила е разпознат от АТСС. Представена е и справка за това, че посоченият лек автомобил е собственост на „ФИДЛЪР“ ООД. Законният представител на жалбоподателя излага оплаквания, че на процесната дата и място, автомобилът, който е собственост на жалбоподателя, е бил управляван от друго лице, но не е представена съответната декларация в насока, че на горепосочената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице, поради което това възражение се явява неоснователно.

В издадения електронен фиш са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В ел. фиш не се съдържат реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление, като в случая следва да се поясни, че такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.

По отношение описанието на нарушението може да се отбележи, че същото е ясно и недвусмислено.

Съобразно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. Притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.“. В процесния електронен фиш ясно е описано текстово извършеното нарушение, като текста на описаното административно нарушение е достатъчно ясен и конкретен и съдържа всички елементи от състава на описаното нарушение, ведно с конкретизацията на дата и място на извършването. Правното основание за издаване на електронния фиш и отговорността на собственика е регламентирано в разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществената санкция по ал.1, съгласно която "на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1.глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец".

В случая безспорно е установено, че нарушението е констатирано с 3 автоматизирано техническо средство, автомобилът е собственост на юридическо лице, поради което е наложено наказанието по ал.1, т.2 на посочената норма и в съответствие с нормата на чл.647, ал.3 от КЗ.

По делото няма спор, че дружеството- жалбоподател е собственик на процесното МПС. В електронния фиш е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което жалбоподателят в качеството си на собственик на МПС не е изпълнил.

Задължителната застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. В § 1, т.33 от КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. С разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е регламентирано задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поради това съдът намира, че правната квалификация на нарушението е правилна.

В случая, установената фактическа обстановка – заснето управление на МПС, за което няма сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в издадения електронен фиш, но не се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че в електронния фиш са допуснати нарушения при описанието на нарушението. Както вече бе посочено, жалбоподателят е собственик на МПС, който факт е описан в ЕФ.

Посочено е техническото средство, с което е установено нарушението, мястото на което същото е извършено, факта на управление и липсата на сключена задължителна застраховка. Наред с това е видно от представените снимка към ел.фиш и справка към нея, че превозното средство е заснето, движещо се по път, без да е налице възможност за спирането или паркирането му на посоченото място. Още повече, обстоятелството, че нарушението е установено с техническо средство, което може да бъде използвано само по отношение на превозни средства, които са в процес на движение, води до извода, че лекият автомобил е управляван по пътната мрежа. Няма съмнение и по отношение на субекта на нарушението така, както е определен с електронния фиш. Имуществената санкция е наложена на юридическото лице, собственик на автомобила. Представени са надлежни доказателства за изправност на използваното техническо средство- удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, Протокол № 88-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол.

Налице е протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, според който обаче техническото средство е било позиционирано на 12.06.2023 г., а не на 14.06.2023 г. – датата на установяване и заснемане на нарушението, описано в 4 процесния ЕФ, поради което следва да бъде направен извод, че обжалваният ЕФ не е скрепен със задължителния в тези случаи протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.. Последният е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, и др. изисквания по наредбата.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест е следвало именно издателят на електронния фиш да установи спазването на нормативните изисквания, действащи към момента на деянието за установяването на нарушението по реда, предвиден в закона /в широк смисъл/, като при установено спазване на тези изисквания, следва да се приеме, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразно издаден, при допуснато съществено процесуално нарушение на процедурата по издаването му.

Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш e незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.