Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 25.09.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 319/2024
Вид
Решение № 170
Подписан
25.09.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Валентина Петрова Димитрова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Разград, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20243300500319 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Г. К. и В. И. С., чрез назначеният им особен представител адв.С. В. против решение № 410/06.07.2024г., постановено по гр.д. № 1898/2023г. по описа на РС-Разград, с което в производство по чл.422 ГПК е уважил иска за главница от 1633.40лв., ведно със законната лихва. Със същото решение претенциите за договорна лихва и обезщетение за забава са отхвърление, поради което не се обжалват.

Жалбоподателите излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част и молят въззивния съд да го отмени.

Според тях договорът за кредит е неясен и неразбираем. От него не става ясно, как банката е определила главницата от 1633,40лв., тъй като в нея е включена дължимата застрахователна премия. Въззивникът е бил принуден да сключи съответната застраховка- чл.9,ал.1,т.„д“ от Договора.

Застрахователната премия, като посочена в ГРП не е ясна като крайна сума, обективно оскъпяваща задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и влече неговата недействителност.

Разходите по договора за целия негов период при 14,51% ГПР са в размер на 2176,50лв. или малко над 72,54% от размера на отпуснатия кредит. Не е ясно какви по вид и по размер разходи са включени в тази сума. Според жалбоподателите реалният ГПР по заема е над 1

54,47%.

Определеният лихвен процент за целия срок на договора от 25,11% и надвишава двукратния размер на законната лихва при обезпечен кредит, поради което и тази клауза от договора е нищожна. Заобикаляне на закона е съблюдаването му на годишна база, при срок на договора - 5 години.

Според тях съда частично е разгледал възражението им за погасителна давност, като е приложил института само по отношение на акцесорните такива, но не и за главницата.

Правото на кредитора да търси съдебна защита по отношение на вземания-главници за периода 20.10.2017г.-20.04.2018г. е погасено по давност.Заявлението по чл.147ГПК е депозирано на 05.05.2023г.

Считат,че неправилно съдът е отказал да приложили разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД по отношение на съдлъжника В. И. С.. Отговорността на поръчителя е акцесорна, а солидарните задължения са винаги самостоятелни. Съдлъжникът отговаря за свой собствен дълг. Отговорността на В. И. С. е присъща като при поръчителството, поради което намира приложение разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД. Срокът по нея е преклузивен. Иск против длъжника М. Г. К. не е предявен, поради което отговорността на В. С. е отпаднала.

От Банка ДСК АД не е недозиран писмен отговор по жалбата.В съдебно заседание въззиваемият изтъква доводи за правилното приложение на материалния и процесуалния закони, обоснованост на съдебния акт.

Въз основа на така установените факти, изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: От изложените в жалбата доводи, съдът намира,че се иска отмяна на съдебното решение в установителната му част за главница от 1633,40лв. дължима главница и 500.76лв. законна лихва за периода 14.05.20г.14.05.23г. Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

По делото съдът е установил следните факти: С Договор за кредит Експресо № 397137 от 06.02.2015г. Сосиете Женерал Експресбанк АД в качеството на кредитор е предоставило на ответницата М. Г. К.- в качеството на кредитополучател и В. И. С.- в качеството на съдлъжник, кредит в размер на 3000лв. със срок на издължаване на кредита 60 месеца, с падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 20-то число на месеца, с краен падеж за плащане на кредита 20.02.2020 г., при ЛП 8,9 % и ГПР 14,51 %. В сумата са включени такса по кредита в размер на 128,25лв. и разходи за групова застраховка, изчислявани 2,78 % годишно върху остатъка от главницата по кредита. Сумата е преведена по сметка на Кредитопучателя. Последният/та се е задължил/а да върне предоставената сума в уговорените срокове ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот" към кредита на 60 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 66,25лв. и падеж - всяко 20-то число на всеки месец, считано от 20.03.2015г. съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит. Уговорена е и една непълна вноска с падеж 20.02.15г. от 13.62лв., от която 10.38лв. главница и 3.24лв. лихва. Кредитополучателят имал 2 задължение съгласно чл. 3 на част II от договора за кредит да погасява кредита при условията на сключения договор - на ежемесечни равни по размер погасителни вноски съгласно т. 7 на част I от договора. Съгласно чл.17 съдлъжникът безуславно е заявил, че встъпва в дълга на Кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора. Съдлъжникът се е задължил за същото, за което се е задължил и Кредитополучателят, и в същия обем.

Според заключението по назначената ССЧЕ всички средства по отпуснатия кредит били усвоени изцяло по кредитна сметка № 11/6126991060 с титуляр ответницата М. К.. Първата дължима вноска от 20.10.2017г. е частично неплатена за главницата /вместо 50.03лв. са платени 33.43лв./. Следващите 28 вноски до 20.02.2020г. са изцяло неплатени. Просрочени към 05.05.2023г. са 1633,40лв. /1616.80+16.60лв./, представляващи главница; 181,52лв., представляващи договорна лихва за периода 20.10.2017г. до 20.02.2020г.; начислено обезщетение за забава за периода 20.10.2017г. – 20.02.2020г. в размер на 295,23лв. и за периода 20.02.2020г. – 05.05.2023г. в размер на 510,20лв.

Въззивната инстанция споделя в по-голямата си част изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното: Договорът за кредит е четлив и ясен. В неговата първа част за изложени всички изискуеми реквизити по ЗПК, действал в редакцията му към датата на сключването му-06.02.2015г.

Дължимите 60 месечни вноски по договора за кредит са анюитетни и в размер на 66.25лв. плюс една първоначална непълна вноска от 13.62лв. Плащането на уговорената застрахователна премия е разсрочено, като същото е включено в дължимата месечната вноска от 66.25лв. Впоред заключението по назначената ССЕ и представения по делото погасителен план, който е неразделна част от договора вноски от по 72.76лв. не са уговаряни и не са правени. Претендираната сума от 1633.40лв. е чиста гланница и не включва месечните плащания по застрахователната премия. Тази сума е включена в общата сума дължима от Кредотополучателя, респ. в ГПР. Според вещото лице дължимото договорно възнаграждение е на лихвен процент 8.9%, съгласно договора,като за съда е неясно жалбоподателите са определили размера на ФЛП на 25.11%.,респ. ГПР на 54.47%. В чл.7 от договора е посочен начина на изчисляване на ГПР, който включва всички раходи по кредита /лихва, такси за обслужване на сметка, за одобрение, застраховка/. Сключената застраховка е задължинтелна, но уговорена индивидуално, включена е в ГПР, поради което не се явява неравноправна клауза, нито противоречаща на закона /ЗПК/.

Второто възражение на жалбоподателите,че съдът не е разгледал възражението им за давност по отношение на претендираната главница, формално е така, но като краен резултат съдебният акт не би бил по-различен с оглед неоснователността на това възражение.

Вземането за главница се погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от падежа на задължението-20.02.2020г. и изтича на 20.02.2025г., момент който още не е настъпил. В случая договорното парично задължение по своето естество е еднократно,като уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи не го прави периодично 3 плащане. В този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено от страна на кредитора съгласие за това. Задължението обаче продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочна изискуемост. Тъй като срокът на договора е изтекъл то падежът е 20.02.2020г. В този смисъл ТР№5/2019г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо възражението,че за главниците от периода 20.10.2017г.20.04.2018г. е изтекла петгодишна погасителна давност съдът намира за неоснователно.

Неоснователно е и последното възражение на жалбоподателите,че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.147 ЗЗД по отношение на солидарния длъжник. В жалбата се сочи,че отговорността на В. С. е присъща като при поръчителството. За да се определи вида на отговорността на В. С., като поръчител или съдлъжник следва да се изходи от уговореното между страните. Безспорно кредитополучател е М. К., по чиято сметка е преведена заемната сума и която е плащала погасителните вноски. Всички задължения по договора са единствено за кредитополучатиля. До тук отговорността на В. С. по-скоро прилича на поръчителство. В чл.17 от договора обаче страните са уговорили встъпване в дълга на М. К. от страна на В. С. за същия дълг,в пълен обем, което го прави солидарно отгонорен съдлъжник. Разпоредбата на чл.147 ЗЗД ползва само поръчителя и правилно районният съд не е приложил разпоредбата.

Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Въззиваемият не е претендирал за разноски.

Воден от гореизложеното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №410/06.07.2024г. постановено по гр.д.№1898/2023г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4