Решение № 1400 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100509687 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата М. Т. П. срещу решение № 10828 от 09.06.2025 г., постановено по гр. дело № 58571/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Фьоникс Фарма“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над уважения размер от 1500 лв. до пълния предявен размер от 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие настъпила на 04.07.2024 г. трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението не отговаря на критериите за справедливост и е силно занижен, като първоинстанционният съд не е съобразил събраните доказателства относно характера на травмата, продължителността на възстановителния период и отраженията върху емоционалното състояние на ищцата, включително свързани с прекратяване на трудовото правоотношение с ответника след злополуката. Въззивницата поддържа, че по делото не се доказва наведеното от ответника възражение за съпричиняване и не е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение, като същата не е 1 проявила груба небрежност. Счита, че по делото не се доказва от кое ниво на стелажа е паднала ищцата, поради което не може да се приеме, че същата е нарушила основни правила за безопасност и е пренебрегнала инструкциите за използване на стълба, които са приложими само при достъп до високите етажи на ролковия стелаж. Поддържа, че от свидетелските показания се установява утвърдена практика в предприятието работниците да се катерят по стелажа за достъп до по-високите нива с оглед бързина, като това се е извършвало със знанието и одобрението на работодателя, поради което служителят не може да бъде санкциониран за подобно поведение. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в цялост.

Въззиваемият „Фьоникс Фарма“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищцата част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно в обжалваната част поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпени от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 % или над 50 % или смърт, 3) вреди – имуществени или неимуществени, и 4) причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.

2

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която предявеният от М. Т. П. срещу „Фьоникс Фарма“ ЕООД осъдителен иск е уважен за сумата от 1500 лв., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от процесната злополука. Следователно, към настоящия момент между страните е налице сила на пресъдено нещо относно основанието на предявената претенция – че в рамките на съществувалото между страните трудово правоотношение ищцата е претърпяла трудова злополука (призната за такава по съответния ред от НОИ), причинила временна неработоспособност и свързаните с нея неимуществени вреди – болки и страдания, за обезщетяване на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. На етапа на въззивното производство спорни остават единствено обстоятелствата какъв е справедливият размер на обезщетението съобразно действително установените претърпени вреди от ищцата и дали същата е съпричинила за настъпване на вредоносния резултат с проявена от нея груба небрежност.

По делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява несъмнено, че в деня на инцидента на 04.07.2024 г. М. Т. П. е изпълнявала трудовите си функции на длъжност „манипулант“ в ответното предприятие, като във връзка с извършваната работа същата се е качила на стелаж, за да избута заседнал кашон със стока, без да използва стълба. При слизане от стелажа ищцата е паднала и се е подпряла на лявата си ръка, вследствие на което е получила физически увреждания на горния си крайник.

Безспорно е, а и от заключението на СМЕ се установява, че в причинна връзка с претърпяната трудова злополука на работника са причинени следните травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост на лява предмишница, довели до затруднение на движението на крайника и временна неработоспособност. Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблА.риятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост, като ищцата счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението не отговаря на посочения критерий.

В настоящия случай при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се вземе предвид начинът на извършване на деянието и характерът на претърпените телесни увреждания – счупване на китката на лявата ръка (средна телесна повреда), в следствие на падане от висок стелаж. Съдът отчита преживяните от ищцата физически болки и страдания и неудобства, свързани с ограничената възможност за движение на крайника поради поставена гипсова имобилизация на лява гривнена става за период от четири седмици и свързаната с това необходимост от домашно лечение и от помощ в битовото обслужване на лицето. От заключението на СМЕ се установява, че след сваляне на имобилизацията ищцата е провела курс по физиотерапия и рехабилитация, като лечението е продължило общо около 4 месеца, което съвпада с общоприетите срокове на възстановяване при подобен вид увреждане и проведено лечение.

3

Вещото лице уточнява, че ищцата е търпяла болки и страдания, които са били найинтензивни през първите две седмици след инцидента и през първите две седмици след сваляне на гипсовата имобилизация, като понастоящем не се установяват трайни последици от увреждането, макар при извършения от експерта преглед ищцата да се е оплакала от болки в мястото на счупването при натоварване и влажно време, което е обичайна последица при подобно травматично увреждане.

При определяне справедливия размер на обезщетението съдът следва да отчете обичайния обем на неимуществените вреди в подобни случаи на трудова злополука, доколкото в тази насока е прието единствено заключение на СМЕ, установяващо нормален ход на възстановяване от травмата, а ищцата не е провела доказване на конкретно претърпените от нея морални страдания и ежедневни неудобства. Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищцата за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди, но същият не е бил доведен в откритото съдебно заседание пред СРС, като М. П. се е отказала от събирането на тези доказателства. Следователно, противно на доводите във въззивната жалба, съдът не може да съобрази как травмата се е отразила на конкретното емоционално състояние на ищцата, тъй като доказателства в тази насока въобще не са събрани. Неотносимо в случая е и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, тъй като по делото не се установява това да се е случило в причинна връзка с претърпения инцидент – видно е, че правоотношението е прекратено поради подадено от служителката писмено заявление в този смисъл, като липсват данни тя да е била мотивирана за това от последиците от претърпяната трудова злополука.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано, че в причинна връзка с трудовата злополука ищцата е претърпяла описаните травматични увреждания, които обективно са й причинили неимуществени вреди за период от около 4 месеца, като възстановителният период е протекъл с обичайния си ход и не се установяват трайни последици от увреждането, което към настоящия момент е напълно преодоляно. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, при отчитане на конкретните физически увреждания, претърпени от ищцата (счупване на ръката единствено в областта на китката), техния интензитет и проявление във времето, характера и тежестта на причинените травматични увреждания и последиците от тях, възрастта на ищцата към датата на инцидента, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на трудовата злополука (04.07.2024 г.), настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди е 6000 лв.

Във връзка с наведеното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване, както и с оглед доводите във въззивната жалба, спорно в настоящото производство е и обстоятелството налице ли е поведение на пострадалата, което да е допринесло за настъпване на вредите.

Според разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се 4 намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. За да има основание за прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на трудовата злополука и на вредите, като поведението на пострадалия следва да е противоправно и осъществено при условията на груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.