Решение № 526 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000503464 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. дело 3464/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на Б. Р. Л., представлявана от баща си Р. Р. Л. чрез адв. Н. Д. и адв. П. Д. и въззивнa жалбa на ЗД „Бул инс“ АД чрез адв.

Александър И. срещу решение № 5910 от 30.09.2025 г. по гр.д. 2482/2025 г. на СГС, Първо ГО, 22 състав, с което ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да плати на Б. Р. Л. 21 000 (двадесет и една хиляди) лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 10.12.2024 г. – делинквент Т. Д. А., ЕГН **********, управлявал л.а., peг.

№ ******** (щета № 2510001013), ведно със законната лихва, считано от 10.01.2025 г. до окончателното ù изплащане, като е отхвърлена претенцията за горницата до пълН. предявен размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева.

ОплакваН.та на ищцата са за занижено обезщетение – не е съобразен възстановителН.т период, продължаващата и към момента физиотерапия и рехабилитация, психическите негативи, социално-икономическите условия, огромната инфлация.

Подаден е отговор от ответника, според който принципът на справедливостта е приложен правилно, но не се установява деликт. ОплакваН.та на ответника са, че липсва противоправно поведение, тъй като не е осъществен контакт между ищцата и автомобила, управляван от застраховаН. при ответника водач. Евентуално се твърди, че е налице принос, тъй като пешеходката е тичала и е навлязла внезапно на пътното платно.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата, в който се твърди неоснователност на оплакваН. за завишен размер на обезщетението, каквито в жалбата на ответника не се съдържат. Претендиран е адвокатски хонорар за изготвяне на отговора и представителство по него.

Адв. Н. Д. и адв. П. Д. са подали и частна жалба срещу определение 21635 от 04.11.2025 г., с което е отказано изменение на разноските, присъдени на ищцата и нейН.

1 процесуален представител.

От въззивната инстанция е приет като доказателство протокол от 15.12.2025 г. по НОХД 16606/2025 г. на СРС, 116 състав, съдържащ споразумение между Прокуратурата и Т.

Д. А. за инцидента, предмет на настоящото дело.

В съдебно заседание процесуалните представители на ищцата с молба, а процесуалН.т представител на ответника лично поддържат жалбите на съответната страна.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваН.т съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентН. съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на Т. Д. А..

Спорни са въпросите налице ли е деликт и ако е налице, какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата и има ли неин принос за инцидента.

Предвид обвързването на гражданския съд от споразумението, одобрено от наказателН. съд, за безспорно следва да се приеме, че на 10.12.2024 г., около 07:42 часа, в гр. София, при управляване на лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х-3“, с peг. № ********, по бул.

„Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Христо Силянов“ към ул. „Хан Кубрат“ и на пешеходна пътека в района на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ с ул. „Илинденско въстание“, обозначена с пътна маркировка „М8.1“ и пътен знак „Д17“ от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), Т. Д. А. е нарушил правила за движението по пътищата в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, чл. 117 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, „Чл. 117. при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.“, „Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: „да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“ не бил внимателен и предпазлив към пешеходката Б. Р. Л., ЕГН ********** (на 12 години), не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Б. Р. Л., ЕГН **********, не намалил скоростта и не спрял преди пешеходната пътека, ударил с предната част на автомобила пешеходката и по непредпазливост причинил на Б. Р. Л., ЕГН ********** средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, изразяваща се в „закрито счупване на тялото на дясната тибия (голям пищял)“, реализирало медико-биологичН. признак „трайно затрудняване на движеН.та на десН. долен крайник” за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, пр. 2, вр. ал.

1,6. „б”, пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.

Ето защо въззивните доводи на ответника за липса на деликт са неоснователни.

Правилно е прието от СГС, независимо от липсата на ангажирани годни доказателства от страна на представителите на ищцата, че е имало удар между МПС, управлявано от Т. Д. А. и Б. Л.. Правилно е приета противоправност поради нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, според която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

По повод пледоарията на адв. И. в с.з. пред САС следва да се съобрази следното. Съдът оценява уважението към интересите на пострадалото дете, заявено от адв. И. и разбира аргументите относно несъответствията в показаН.та на водача и съпругата му, както и за споразумението с прокуратурата, включително пропуснатото наказание за напускане на 2 мястото на произшествието. Тези обстоятелства наистина създават сериозни съмнеН. за добросъвестността на поведението им и потенциално за възможни "пазарлъци" в наказателното производство, които засягат интересите на застрахователя. От друга страна, без съмнение искът по чл. 432 КЗ има за цел да обезщети пострадалия за претърпените от него вреди и свидетелските показаН. на водача и съпругата му по настоящото дело е безпредметно да бъдат преценявани във връзка с наличието или липсата на противоправно поведение на водача съответно имало ли е съприкосновение между автомобила и детето предвид одобреното от наказателН. съд споразумение.

За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид установеното със споразумението по НОХД увреждане, представените медицински документи , изслушаните от СГС заключение на СМЕ и СПЕ и свидетелски показаН..

Съгласно споразумението на ищцата е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, изразяваща се в закрито счупване на тялото на дясната тибия (голям пищял), реализирало медико-биологичН. признак „трайно затрудняване на движеН.та на десН. долен крайник” за срок повече от 30 дни. Според заключението на СМЕ на д-р С. П.

Д., общопрактикуващ лекар и документите от УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ ЕАД охлузване, болка, оток и счупване на тялото (диафиза) на тибията, закрито. Счупването на тялото на тибията е сериозно ортопедично увреждане, като счупването прекъсва целостта на костната тъкан, нарушавайки механичната стабилност на крайника. Често е съпроводено с увреждане на меките тъкани, кръвоносни съдове и понякога - нерви. Относно физиологичН. отговор, организмът стартира възпалителен отговор, следван от регенеративни процеси: образуване на хематом, калус и ремоделиране на костта. При този вид закрита фрактура на тибията, се извършва локална анестезия и под рентгенов контрол се прилага репозиция на увредата.

Крайникът се имобилизира в добре моделиран гипсов крачол/ботуш. Извършена е оперативна интервенция при в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където Б. е била на лечение от 10-13.12.2024 г. за наместване без вътрешна фиксация на фрактурата на тибията на десН. крак. ВъзстановителН.т период се изразява в общо 100 дни - гипсов крачол за 60 дни с последващ гипсов ботуш за 40 дни. По-трудН.т възстановителен период е траел около 2 месеца. ЛечебН.т период е необходим и се провежда и до момента на прегледа от вещото лице (08.05.2025 г.) чрез рехабилитация и физиотерапия. Към момента остатъчните последици са леко накуцване при ходене, лека болезненост в десН. крак при слизане по стълби. Продължителността на времето е строго индивидуално в зависимост от физическите натоварваН. на травмираН. участък. По време на болничното лечение, ищцата е търпяла умерено-силна болка в дясна тибия, което е наложило придвижване с патерици. През първите два месеца момичето е имало нужда от помощ от близките си. Към момента на прегледа може да се придвижва сама в пълен обем на движеН.та с тялото си. Не е необходимо използването на помощни средства. Необходимо и препоръчително е извършването на рехабилитация и физиотерапия няколко месеца за възстановяването на мускулН. тонус и предотвратяване на последващи усложнеН. (напр. неправилно срастване, контрактури, мускулна атрофия). При прегледа вещото лице е установило, че детето е в добро общо физическо състояние. Липсва палпаторна болезненост по хода на дясна тибия и/или оток и зачервяване (възпаление). Видим е остатъчен еритем (зачервяване) с размери 10 см на 1 см.

В заключението на СПЕ, изготвено от Е. М. М., са описани биопатографски данни:

Родена и израснала в гр. София. Има по-малка сестра на 7г. Живее с родителите си и сестра си. Ученичка в 101 СУ „ Бачо Киро“. в 6 клас. Поддържа добър успех. Най- силни предмети са езиковите. Има среда в училище - след училище се виждат с приятели. По време на изследването се наблюдават актуални леки колебаН. в емоционалните регулации, остатъчни актуални страхове от преживеН. инцидент и периода на възстановяването, който продължава и понастоящем. Половин година след инцидента се наблюдават симптоми на нарушени адаптационни ресурси, които са изводими от негативните преживяваН., страховете, които преживява когато е навън и й се налага да пресича улично платно. КолебаН.та в 3 емоционалните резултати са характерни за развитийната възраст, в която навлиза Б. – наситена с бурна емоционалност и желание за автономност, признаване и зачитане като отделна личност. В случая установените от изследването симптоми и поведение са: зависимост и нуждата от подкрепа на семейството, рационални страхове, леки емоционални колебаН., тревожност, несигурност.Тези негативни изживяваН. са изводими от нормата за психична дейност и не са довели до клинична динамика и до степен на психопатология.

На въпроса налице ли са нарушение на съня, шок, нарушение на други ежедневни дейности при ищцата след процесното ПТП и в какво се изразяват те вещото лице е отговорило, че изследването не установява нарушеН. от типа на остри стресови състояН.. Не се установяват данни от психопатологично естество, от които да са били засегнати психичните ресурси до степен за невъзможност за справяне с ежедневните дейности подходящи за възрастта и развитието. Ежедневните дейности са били засегнати от претърпените физически травми. Б. е имала нужда от помощ и подкрепа относно битовите, хигиенните, ежедневните, учебни грижи и ангажименти.

Св. Л. П. М., майка на Б., разказва, че сутринта около 7,40 ч. на 10.12.2024 г. се обадила дъщеря ù Помолила да отиде при нея, защото била изплашена. Когато майката я видяла за първи път, била седнала на една кашпа, не можела да се движи, изпитвала силни болки, които били видими от изражението ù. Било проведено лечение в „Пирогов“, което продължило 4 дни. Междувременно почти не била спала, тъй като изпитвала силни болки.