Решение № 78 от 25.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Хасково, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20255640200136 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 7946435 на ОДМВР-Хасково, с който за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на Я.

Х. Г. с ЕГН ********** от гр.***********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Поддържа незаконосъобразност и необоснованост на ЕФ, както и допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. В писмено становище по делото се развиват подробни доводи в тази насока.

Поддържа недоказаност на административното нарушение. Поддържа, че нарушението не е установено по надлежния ред. Административното нарушение не било съставомерно.

Квалификацията била непълна. Накърнявало се правото на защита.

Иска от съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш и да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. К.-А. за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът по жалбата – ОД-МВР-Хасково изразява становище в съпроводителното писмо към АНП. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2023г., в 13,32 часа, в населено място, на ул.“Асен Златаров“ до дом 12, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство и система тип TFR1-М №656 на преминал лек автомобил марка „**********” с регистрационен номер ***********. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 76 км/ч, в населено място – при разрешена максимална скорост от 50 км/ч.

Установено е, че лекият автомобил е собственост на „********“ ЕООД – клон Стара Загора, а негов ползвател е жалбоподателят Я. Х. Г..

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш серия К №7946435, с който на жалбоподателя Я. Х. Г. е наложена глоба в размер на 100 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.

Електронният фиш е относително нов инструмент в административнонаказателните производства. С измененията в ЗАНН законодателят приравни същия на наказателно постановление. Това приравняване на наказателно постановление не е откъм реквизити, а откъм правни последици – иначе казано, с електронен фиш могат да се налагат наказания за нарушения по ЗДвП, установени и заснети с техническо средство, така както такива могат да се налагат с наказателно постановление.

Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл.57 от ЗАНН, в това число такъв по чл. 57 ал.1 т.13 от ЗАНН /ред. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, а именно - дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

Напротив, реквизитите на електронния фиш са уредени в специалния закон – ЗДвП – в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – в случая е посочена – ОДМВР-Хасково, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението – в случая са посочени, регистрационния номер на моторното превозно средство – в случая е посочен, собственика, на когото е регистрирано превозното средство – в случая е посочено лице, описание на нарушението – направено е, нарушените разпоредби – в случая са посочени, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане – в случая са 2 посочени.

Иначе казано, атакуваният електронен фиш формално съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Нещо повече – предвидено е, образецът на електронния фиш да се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Такъв образец е утвърден със Заповед 1з-305 от 04.02.2011г. и атакуваният електронен фиш е именно по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи.

Използваното в конкретния случай техническото средство е от одобрен тип и е калибровано.

В административната преписка са представени Удостоверение №17.09.5126 за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология – именно за техническото средство, използвано за измерване на скоростта и Протокол за извършена проверка №011-СГ-ИСИС/15.02.2024г. – от които става ясно, че използваното техническо средство е одобрено за употреба от БИМ и е извършено последващо калиброване в гр.София на мобилната система за видеоконтрол.

Детайлната уредба на работата със система за автоматизиран технически контрол от месец май 2015г. се съдържа в Наредба 8121з-532 от 19.05.2015г. с последно изменение от 2018г.

Видно от представения Протокол за използване на техническо средство или система е, че е било изпълнено изискването на чл.10 ал.1 от Наредбата и е попълнен Протокола по приложението по чл.10 ал.1.

Релевираната от жалбоподателя липса на реквизит в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., касаеща непосочване на номер на първото и последното статично изображение/видеозапис, в случая макар и да представлява процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като не води до невъзможност за надлежна проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия интервал на работа на процесното АТСС. В такава насока е и константната практика на Адм. съд Хасково /напр. Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 184/2022 г./ Това е така, тъй като в протокола са посочени часовете за начало и край на работа на АТСС и от същия може да се установи надлежно дали АТСС, с което е заснето процесното МПС е използвано именно в този интервал.

Съобразен е и чл.8 от Наредбата, където е предвидено, че мястото на разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта – т.е както е направено и в случая – документираното с фотоснимка.

Видео клип е бил направен от автоматизираната система. Видно от Протокола по чл.10 от Наредбата е, че системата е работила от 13,50 часа – до 15:50 часа. Заснетият 3 автомобил е бил засечен в 13,32 часа – вътре в интервала на работа на системата.

Точното местоположение на заснетото МПС се съдържа в направената фотоснимка – в преписката, където са посочени точни GPS координати на мястото на заснемане 41.931100 и 25.597700

В ЕФ е посочено, че МПС се е движело в вътре в населено място – като са посочени 2 населени места – Хасково и Свиленград /от там се извежда допустимата максимална скорост от 50 км.ч/

В ЕФ е посочено превишение на скоростта от 26 км.ч. Отчетената от АТСС скорост е намалена с 3 км.ч в полза на жалбоподателя, тъй като това е възможното отклонение при използваното измервателно средство и такива указания изрично са дадени – видно от писмо до Директорите на СДВР и ОД-МВР.

На следващо място, съобразно разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП и чл. 188, ал.1 от ЗДвП електронният фиш може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено.

Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация, която е предоставена по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП и в която собственикът е декларирал изрично кое е лицето, на което в съответния ден и час е бил предоставил собственото си МПС.

В случая обжалваният ЕФ е издаден спрямо жалбоподателя Я. Х. Г., но от приетата като доказателство справка за собственици на ПС, представена като част от АНП, се установява, че жалбоподателят е вписан не като собственик, а като ползвател на процесното МПС.

Собственик на процесното МПС е юридическо лице – „********“ ЕООД-клон Стара Загора.

Лизингът нито купува, нито продава.

Той изобщо няма транслативен ефект, защото е особен договор за наем.

Лизингополучателят – в случая Я. Г., не е собственик на автомобила, а негов ползвател.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.), когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

При извършена служебна справка в ТР не се установява Я. Х. Г. да е негов законен представител към датата на нарушението. Няма и данни по делото Г. да е лице, посочено от законния представител на юридическото лице, на което е предоставено от собственика управлението на моторното превозно средство.

В настоящия случай, в представената от административнонаказващия орган 4 преписка липсват доказателства, но и не се твърди, че преди издаването на електронния фиш е била предприета процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДП и от собственика, който е юридическо лице, да са изискани данни за това кое е лицето, управлявало МПС, както и да е подадена декларация от законния представител на собственика, че именно на Г. е предоставен за управление към съответния момент автомобила.

Така, в крайна сметка не се доказва по безспорен начин, че именно жалбоподателят Я. Х. Г. е нарушил задължението по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Въпреки, че е посочен като ползвател в справката, жалбоподателят не може да бъде адресат на електронния фиш на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Не може да се приеме също, че е налице идентичност между лицето, вписано като ползвател и лицето, на когото е предоставено моторното превозно средство, тъй като нарушителят подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.

В настоящото производство не се установява по предвидения в закона ред, че на посочените в електронния фиш дата и място именно жалбоподателят е управлявал описаното в санкционният акт моторно превозно средство, както и не се установява от представената от наказващият орган справка за собственост да е собственик на процесния автомобил.

С оглед на това, с ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик, не е законен представител на юридическо лице – собственик, нито лице, посочено от последния, по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на касационната инстанция по аналогични случаи, в т.ч. със същия жалбоподател – Напр. Решение № 92/08.02.2023 г. по к. а. н. д. № 1060/2022 г., Решение № 750/12.10.2023 г. по к. а. н. д. № 743/2023 г., Решение от 25.10.2021 г. по к. а.н. д. № 894/2021 г., Решение от 28.06.2019 г. по к. а. н. д. № 506/2019 г. - всички по описа на Административен съд – Хасково.

При неправилно възприемане на жалбоподателя за субект на нарушението, то издаденият спрямо него санкционен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Налице е и още едно основание за отмяна на ЕФ – мястото на нарушението.

Всъщност в ЕФ са посочени 2 различни места на нарушението – Хасково и Свиленград. Нарушението не може да бъде извършено на 2 различни места едновременно.

То е било извършено или в гр.Хасково или в гр.Свиленград – и двата града имат ул.“Асен Златаров“. Тъй като мястото на нарушението е един от 3-те съществени признака на всяко нарушение, неправилното му посочване е всякога съществено нарушение, което накърнява правото на защита на жалбоподателя.