Решение № 100 от 03.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. В., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320201584 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. “Ш.“ № 7, общ. Г., обл. В. чрез адв. Р. К.

А. - АК В., против Наказателно постановление № 25-1786-001042 на Началник на РУ - В. при ОДМВР В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 511.29 евро, левова равностойност 1000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал.

3, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Последният по същество моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на същото. Релевират се още съображения за нарушаване правото на зашита на жалбоподателя, изразяващо се в липса на надлежно връчване на постановлението за прекратяване на образуваното ДП.

Моли за присъждане направените по делото разноски за адвокат.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован не се явява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 27.10.2025 г. в 02:55 ч. в гр. В., Южна промишлена зона, пред паркинга на фирма „Класик 2000“ , с посока на движение от ж.к. „З.С.“ към бензиностанция „Ш.“, служители на РУ В. установили, че жалбоподателят С.

Н. С. управлява лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. номер ВН ****** 1

ВТ, лична собственост, след употреба на алкохол, което било установено с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPM 0779, проба № 1248, извършена в 03:00 ч., която отчела 1.32 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Бил връчен талон за медицинско изследване № 280336, като жалбоподателят С. дал кръвна проба. В тази връзка било образувано ДП № ЗМ – 721/2025 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което било прекратено с Постановление № 3880/18.11.2025 г. на РП – В..

Видно от заключението на протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №107/29.10.2025 г. се установило наличие на етилов алкохол в количество 1.01 промила.

Междувременно, поради наличието на образувано ДП и преди прекратяването на същото, с мотивирана резолюция от 27.10.2025г. на началника на РУ-В., производството по издадения АУАН било прекратено В последствие въз основа на прекратеното ДП били издадено и процесното НП, във връзка с констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, като на основание чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 511.29 евро, левова равностойност - 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства

– административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към доказателствения материал по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и цитираната заповед на Началниците на РУ в ОД на МВР са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН № 4684558/27.10.2025 г., съставен съгласно императивното изискване на чл. 37, ал. 1 б. "а" от ЗАНН, във връзка с чл. 189, ал. 1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по чл. 165 от ЗДвП – към РУ В. и отговаря на всички изисквания по чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. От така посочените писмени доказателства по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява компетентността на актосъставителя и наказващия орган, поради което наведените съображения от страна на зашитата за липса на компетентност при съставяне на АУАН, Съдът намира за 2 неоснователни.

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл.

43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, Съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

Съдът не споделя доводите на защитата, че при издаване на наказателното постановление са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 2 и чл.

36, ал. 2 от ЗАНН.

Административно наказателното производство срещу жалбоподателя правилно е било образувано въз основа на съставения му редовен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4684558 от 27.10.2025 г. за нарушение описано към момента на установяването, че управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация 1. 32 на хиляда установена с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен ARPM 0779.

Въз основа на същия акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4684558 от 27.10.2025 г. срещу жалбоподателя на 27.10.2025 г. е било образувано и наказателно производство – досъдебно производство № 721/2025 г. по описа на Районна прокуратура В..

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор, а съгласно чл. 54, ал. 1 т. 9 от ЗАНН, наказващият орган прекратява административно наказателното производство с мотивирана резолюция в случаите по чл. 33, ал. 2. В този смисъл правилно и при спазване разпоредбите на ЗАНН, след образуване от Районна прокуратура В. на досъдебно производство № 721/2025 г. срещу жалбоподателя за същото нарушение, съставляващо престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК (предвид първоначално установената концентрация на алкохол, с която той управлявал автомобила над 1. 32 на хиляда), наказващият орган с мотивирана резолюция № 22-1786-М000055 от 27.10.2025 г. е прекратил административно наказателното производство. Правилно след прекратяване на образуваното срещу жалбоподателя С. досъдебно производство с постановление от 18.11.2025 г. на прокурор от РП В. и препращане на преписката на наказващия орган и след като първоначално образуваното административно - наказателно производство вече е било прекратено от наказващия орган с мотивирана 3 резолюция по реда на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН отново е образувана административнонаказателна преписка срещу жалбоподателя и срещу него е издадено обжалваното наказателно производство, с което е наказан за нарушение на правилата за движение по пътищата по административен ред.

В тази връзка и по повод направеното възражение от защитата за липса на възобновяване на административно-наказателното производство Съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение, а възражението не може да бъде споделено. Преди всичко следва да се изясни, че възобновяване е възможно или при спиране на производството, или в изричните случаи на глава Трета, раздел VIII от ЗАНН. В конкретния случай нито една от тези хипотези не е настъпила. Няма спиране на производството по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Налице е всъщност прекратяване на производството по реда на чл. 54, ал. 1, т. 9 вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, когато е констатиран признак на извършено престъпление, т. е. по естеството си тези хипотези представляват два коренно различни по правните си последици акта.

Действително при прекратяване на производството вече е възможно възобновяване на изрично посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗАНН актове. В т. 4 от същата разпоредба са изчерпателно изброени резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство, но само тези, които са издадени на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 – 8 от ЗАНН. Изрично изключен от хипотезите на възобновяване е актът по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН – този, с който производството се прекратява на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН поради констатиран признак на извършено престъпление. Въз основа на всичко изложено закономерно е да се приеме, че в конкретната хипотеза не е необходимо административнонаказателното производство да се възобновява и такъв ред не е предвиден в закона. Затова и възражението в тази връзка следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният да не е имал възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС след употребата на алкохол, което е установено с химическа експертиза. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП водачът на пътнопревозно средство е длъжен да не управлява пътното-превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач на МПС, който управлява такова с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 8 на хиляда до 1. 2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишвания въздух и чрез медицинско изследване. По делото по несъмнен и категоричен начин се доказа, че жалбоподателят С. е извършил административното нарушение, за което му е било издадено 4 обжалваното наказателно постановление, тъй като на 27.10.2025 г. около 02.

55 часа е управлявал МПС, след употреба и въздействие на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 8 на хиляда до 1. 2 на хиляда включително, установена чрез медицинско изследване, идентифициращо крайната концентрация от 1. 01. Доказаните по делото факти за вида на управляваното от жалбоподателя МПС и количеството алкохол в кръвта му при управлението на същото превозно средство сочат, че жалбоподателят е извършил посоченото деяние виновно. Законодателят изисква количеството алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от Министъра на здравеопазването, от Министъра на вътрешните работи и от Министъра на правосъдието, като в тази насока е разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В случая това е редът, установен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обнародвана в ДВ бр. 61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от посочената Наредба употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява, чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химикотоксикологични лабораторни изследвания.