Решение № 78 от 23.08.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Монтана, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

О. Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600095 по описа за 2024 година

Производството е по чл.327 от НПК.

С присъда,постановена на 15.ІІ.2024 г. по НОХД №1405 по описа му за 2023 г.

Районен съд-гр.Монтана е признал М. В. Т. за невинен по предявеното му с обвинителен акт обвинение в извършване на престъпление по чл.198,ал.1,предл.І-о във вр. с чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК-в това,че на 14.ІІ.2023 г. вечерта след 20 ч.в с. Л. в жилището на Р.Б. чрез използване на сила и заплашване отнел от владението на последния парична сума с неконкретизирана /неустановена стойност.

Така постановената присъда е протестирана от Районна прокуратура-гр. Монтана с оплакване,че е неправилна и незаконосъобразна,следва като такава да бъде отменена във въззивното производство,като вместо това бъде признат М. В. Т. за виновен по възведеното му обвинение или по други такива,въпреки че не са предявени.

При проведеното ОСЗ пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста и заявява искане да бъде уважен съобразно изразеното с него такова.

В същото заседание пред въззивния съд подсъдимият в първоинстанционното производство,въззиваем в настоящото чрез упълномощения си защитник оспорва протеста съобразно изложените в него доводи,а лично в последната си дума пред съда изявява подкрепа на тезата,като твърди,че не е извършил деянието в което е обвинен,съответно да бъде потвърдена обжалваната присъда.

Във въззивното производство не са представени или приети нови доказателства,поради което се разглеждат само предсавените в първоинстанционното производство пред решаващия съд, като при техния анализ в цялост и логическото им единство,както и във връзка със становищата на страните,съставът на въззивния съд установи,че протестът е депозиран в законовия срок и от надлежен орган,оторизиран и с правен интерес от внасянето му,а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН поради следните съображения:

1

Споменатите доказателства са обсъдени надлежно и задълбочено от първия съд,като правилна и законосъобразна е неговата преценка да не могат да установят по изискуемия от закона безпротиворечив и несъмнен начин възведеното чрез обвинителния акт обвинение в извършване от М. В. Т. на престъпление по чл.198,ал.1,предл.І-о във вр. с чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК-в това, на 14.ІІ.2023 г. вечерта след 20 ч.в с. Л. в жилището на Р.Б. чрез използване на сила и заплашване да е отнел от владението на последния парична сума с неконкретизирана /неустановена стойност. От установените чрез приоритетно гласни доказателства,но и други такива (писмени и експертни заключения) факти се очертава като изяснена фактическа обстановка от която е видно,че доколкото лицата обвинен и твърдяно пострадал са се срещали на процесната дата ,то дори първият действително да е упражнил насилие над втория,което също не е категорично установено,то по никакъв начин не може да се установи това деяние да е било мотивирано с намерение за сломяване съпротивата на Б. да предаде във владение на нападателя вещи негова собственост,в конкретния случай твърдяната парична сума,находяща се в портфейла му,а доколкото между двете деяния-използване на сила или заплашване,конкретно първото-и отнемане на вещи негова собственост липсва причинна връзка,то деянието несъмнено не може да бъде квалифицирано като престъпление грабеж,в каквато насока е и константната практика на ВКС.

Несъстоятелни са доводите в протеста,че решаващият съд е мотивирал становището си за недоказаност на така възведеното обвинение единствено въз основа на едната група гласни доказателства,а именно тези,произтичащи от лица,приближени до обвинения М. Т., което твърдение категорично не се подкрепя от останалите доказателства,които са надлежно комплексно разгледани, като установените от тях факти не са в насока да подкрепят обвинението, като например гласно доказателство-показанията на пострадалия свидетел Б.,който е заинтересован от другия вид,а и очевидец на случилото се,не сочи освен нанесеният твърдян побой да са вземали лицата нещо от дома му,преди да си тръгнат,така че застъпената в протеста теза,решаващият съд да е мотивирал протестираната присъда на едностранно т.е. субективно подбрани гласни доказателства е несъстоятелна.

Също такава ,неоснователна е тезата, заявяваща искане лицето М. В. Т. да бъде признато за виновен в извършване на престъпления,за които дори не са му повдигнати обвинения,което искане е в грубо противопоставяне със законовата презумпция за невиновност,като и в тази насока протеста е несъстоятелен.

Па постановеният от първия съд акт е обоснован на установените чрез надлежни доказателства факти,което го определя като правилен и законосъобразен,поради което и следва да бъде потвърден.

С оглед горното протестът се явява неоснователен като такъв следва да бъде оставен без уважение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр. с чл.334,т.6 от НПК Окръжен съд-Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районен съд-Монтана, постановена на 15.ІІ.2024 г. по НОХД №1405 по описа му за 2023 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3