Решение № 6324 от 29.08.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

29.08.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-в състав в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.с. Боряна Петрова при секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 1 609 по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 228895 от 04.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 33 496/2016 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на „Д.з.“ АД, *** на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата 17 617,26 лева, предс-тавляваща платено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Бизнес Каско“ на л.а.„Мицубиши Паджеро“ с ДК № ******по щета № 178485/20.05. 2011 г., с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лих-ва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 5 379,00 лева, представляваща мо-раторна лихва за периода от 20.06.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и сумата 1 439,85 лева – разноски по чл.78, ал.1 ГПК, от които:

919,85 лева – държавна такса, 200,00 лева – депозит за вещо лице, 20,00 лева – депозит за разпит на свидетел и 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Агенция „П.И.“, гр.София. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда се оплаква-не за неправилност на изводите на съда, че пътно-транспортното произшествие /ПТП/ е настъ-пило в причинна връзка с неизпълнение на задълженията на служители на жалбоподателя за поддръжка на републиканските пътища, като в тази връзка се поддържа, че се касае за случай-но събитие, тъй като ПТП е реализирано по механизма на заобикаляне на парче пластмаса с форма на бордюр, при което е бил осъществен удар в мантинелата, за което жалбоподателят не следвало да отговаря, тъй като на служителите му не можело да се вмени задължението да почистват пътищата в страна от случайно попаднали по тях предмети. Релевират се доводи и че ПТП е настъпило в причинна връзка с поведението на водача на автомобила, евентуално – при съпричиняване от страна на последния, поради това, че не е изпълнил задълженията си по чл.8, ал.1 ЗДвП – да се движи в дясната половина на пътя за посоката на движението си, по чл. 23, ал.1 ЗДвП – да се движи на достатъчна дистанция от предния автомобил и по чл.20, ал.2 ЗДвП – при избиране скоростта на движението да се съобразява с пътната обстановка, като се твърди, че в нарушение на посочените норми водачът на повредения автомобил се в движил в лявата лента, извършвайки изпреварване, на дистанция, която не му е позволила да реагира адекватно при създалата се ситуация, и със скорост от 130 км/ч., която макар да е разрешена при движение на автомагистрала, не е била съобразена с пътната обстановка.

Моли въззивния съд да уважи жалбата му и след като отмени атакуваното решение, да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а при условията на евен-туалност – да намали присъдения размер на регресното вземане. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна по нея – ищецът „Д.з.“ АД, ***, в който жалбата се оспорва изцяло. Излагат се доводи, че по делото е установено по безспорен начин, че ПТП е настъпило в причинна връзка с неизпълнение на задълженията на ответника да поддържа пътния участ-ник в изправно състояние. В тази връзка се поддържа, че съгласно чл.30 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища, какъвто безспорно е процесният пътен участък, което обстоятелство се признава и във въззивната жалба, се осъществява от АПИ; че чл.167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възмож-но най-кратък срок; че според

§1, т.19 от ДР на ППЗДвП, „препятствия на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението; че в случая намиращото се на пътното платно голямо парче твърда пластмаса с формата на бордюр, станало причина за настъпване на процесното

ПТП, представлява препятствие на пътя, което е създало опасност за движение-то и за което не е било сигнализирано своевременно от отговорното да стори това лице съглас-но нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП; че неизпълнението на посоченото задължение по осигурява-не на условия за безопасно движение се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените вследствие на същото имуществени вреди на собственика на застрахованото при въззиваемия МПС, поради което за последния е налице основание за ангажиране на гаран-ционно-обезпечителната отговорност на ответника за бездействието на лицата, на които пос-ледният е възложил поддържането и ремонта на пътя. Инвокират се и доводи за неосновател-ност на възражението на ответника за съпричиняване по съображения, че по делото не се уста-новява водачът на автомобила да е нарушил правилата за движение и че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че водачът е допринесъл с поведе-нието си за настъпване на вредоносния резултат, каквито доказателства по делото не са анга-жирани.

Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакува-ното решение. Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на

ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В подадената исковата молба ищецът „Д.з.“

АД, *** твър-ди, че на 20.05.2011 г. на АМ „Хемус“, км.388,5 в посока гр.Шумен, е било реализирано ПТП с участието на л.а.„Мицубиши Паджеро“с ДК № ******, собственост на „Х.И.“ ЕООД, управлявано от Б.Г.Ц.-И., поради наличието на непредвидимо препятствие на пътното платно – парче пластмаса с формата на бордюр, в опит за заобикалянето на което автомобилът е поднесъл и се е ударил в мантинелата вляво за посоката на движение, при което МПС е било увредено. Сочи се, че за реализираното ПТП е бил съставен протокол за ПТП с № 859573/20.05.2011 г. от РУП-гр.Провадия при ОДМВР-гр. Варна и че във връзка с настъпилите от него вреди от страна на собственика на увреденото МПС при „Д.з.“ АД е била заведена щета № 178485/20.05.2011 г. по сила-та на сключен договор за имуществена застраховка „Бизнес Каско“ на МПС, както и че по застрахователна полица № 121410908249/20.12.2010 г., валидна от 04.02.2011 г. до 03.02.2012 г. застрахователят е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в общ размер на 17 602,26 лева, както следва: на 20.06.2011 г. – сумата 16 442,26 лева и на 27.06. 2011 г. – сумата 1 160,00 лева. Поддържа се и че ПТП е настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа, за поддръжката на която отговаря Агенция „П.И.“ съгласно чл.30, ал.1 ЗП, както и че с изплащане на обезщетението застраховате-лят е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането. Релевират се дово-ди и че с писмо с изх.№ 4174/28.12.2011 г., получено на 03.01.2012 г., застрахователят е пока-нил ответника да му заплати доброволно изплатеното застрахователно обезщетение и разнос-ките по определянето му, но плащане не е последвало.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната агенция да му заплати сумата 17 617,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обез-щетение и разноски за определянето му, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата 5 379,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и направе-ните по делото разноски.

Ответникът – Агенция „П.И.“, гр.София в подадения в срока по чл. 131, ал.1 ГПК писмен отговор е оспорил предявените срещу него искове по основание и раз-мер.

Инвокира съображения, че до размера на сумата

16 442,26 лева искът е недопустим пора-ди изтекла погасителна давност, тъй като сумата е била изплатена от застрахователя на 20.06. 2011 г., а исковата молба е била депозирана на 22.06.2016 г., а при условията на евентуалност – че е неоснователен, а за разликата до пълния предявен размер – счита претенцията за неос-нователна.

Излага доводи и че не е било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е изпълнено изискването съгласно Общите условия на застрахова-теля за уведомяване за настъпило застрахователно събитие. От представеното искане за оцен-ка на вреди от С.П.П.не ставало ясно в какво качество е депозирал последното и кой е управлявал процесния автомобил – той или лицето

Б.Г.Ц.-И., като твърди и че водачът на автомобила не е имал пълномощия да го управлява. Оспорва твърденията ПТП да е реализирано по отразения в протокола за ПТП начин и щетите по авто-мобила да са настъпили в резултат на процесното ПТП. Счита, че при така описания от ищеца механизъм на ПТП – заобикаляне на парче пластмаса с форма на бордюр, при което е бил реализиран удар в мантинелата, се касае за случайно събитие, за което ответникът не следва да отговаря, тъй като на служителите му не може да се вмени задължението да почистват пъ-тищата в страна от случайно попаднали по тях предмети.

Навежда аргументи, че ПТП е настъ-пило в причинна връзка с поведението на водача на автомобила, евентуално – при съпричи-няване от страна на последния, тъй като той не е изпълнил задълженията си по чл.8, ал.1 ЗДвП – да се движи в дясната половина на пътя за посоката на движението си и по чл.23, ал.1 ЗДвП – да се движи на достатъчна дистанция от предния автомобил. Моли съда да постанови реше-ние, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждането на разноски по производството.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни до-казателства, както и изслушаните АТЕ пред СРС и СГС, въззивната инстанция приема от фактическа страна следното:

Не се спори в процеса, че на

20.12.2010 г. между „Х.И.“ ЕООД - като застрахован и „Д.з.“ АД - като застраховател е подписана застрахо-вателна полица „Бизнес Каско“ на МПС с № 121410908249, по силата на която л.а.„Мицубиши Паджеро“с ДК № ******, година на производство: 2003 г. за периода от 00,00 ч. на 04.02. 2011 г. до 24,00 ч. на 03.02.2012 г. е бил застрахован при посоченото дружество за застрахова-телната сума 24 000,00 лева, при уговорена застрахователна премия от 996,00 лева, по застра-хователно покритие: „Пълно каско“, които обстоятелства се потвърждава и от приложеното по делото заверено копие от тази полица.

Разпечатката съдържа 36 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f0602fc-1848-4ae6-840b-47dc4945013a