Решение № 1021 от 17.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500910 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна и частна жалби против два съдебни актарешение № 5166/20.12.23г.и определение № 1515/06.02.2024г.,постановени по гр.д.№ 10182/23г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.

Жалбоподателят „А 1 България”ЕАД,ЕИК-131468980,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.”Кукуш” № 1 атакува решение № 5166/20.12.23г.,с което е признато за установено в отношенията между К. Д.

Д.,ЕГН-********** и „А 1 България” ЕАД,че клаузата на чл.8 от Договор за мобилни услуги № ****.,чийто срок на действие е удължен с Анекс от 14.04.2022г.,която клауза е включена и в т.23.2.от Общите условия за мобилни услуги на мобилния оператор,като индексацията на месечния абонамент е извършена съгласно уведомления за изменение от 23.12.2021г. и от 02.02.2023г.,е нищожна на основание чл.143,ал.1 и ал.2,т.13 и т.19 от ЗЗП и е осъдено дружеството „А 1 България”ЕАД да заплати на К. Д. Д. сумата от 6,24 лв.,представляваща 12 месечни вноски по 0,52лв.за всяка една от тях разликата между заплатената месечна сума 16,51лв.и договорения месечен абонамент в размер на 15,99лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.07.2023г.до окончателното изплащане на същата,която сума ищецът е заплатил на ответника без основание,във връзка с приложена неравноправна клауза за индексация на месечната абонаментна такса за периода от месец март 2022г.до месец февруари 2023г.,включително и 1 сумата от 12,22 лв.,представляваща 4 месечни вноски по 3,05лв.за всяка една от тях - разликата между заплатената сума 19,04лв.и договорения месечен абонамент в размер на 15,99лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2023г.до окончателното изплащане на същата, която сума ищецът е заплатил на ответника без основание, във връзка с приложена неравноправна клауза за индексация на месечната абонаментна такса за периода от месец март 2023г. до месец юни 2023г., включително.

С жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението.Твърдят се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие на решението с материалния закон.Излагат се доводи за неверност на извода на съда,че клаузата по чл.8 от договора за мобилни услуги № 502081046/02.07.2020г.,включена и в чл.23.2 от ОУ за мобилни услуги е нищожна на осн.чл.143,ал.1 от ЗЗП и на осн.чл.143,ал.2,т.13 от ЗЗП.Първоинстанционният съд неправилно тълкувал и приложил към конкретния случай цитираното от него решение на СЕС,както и неправилно тълкувал заповедта на КЗП за нелоялна търговска практика по отношение индексиране на месечните такси през 2022г.Иска се отмяна на атакуваното решение.Претендират се разноски за двете производства.Не се ангажират доказателства.

Въззиваемата по жалбата страна-К. Д. Д.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Т. А. е изразил становище за неоснователност на същата по подробни съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски за адв.възнаграждение във въззивното производство на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.

„А 1 България”ЕАД,ЕИК-131468980 е атакувало с частна жалба и определение № 1515/06.02.2024г.,постановено в производство по чл.248 от ГПК,с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на адв.Т. А. по реда на чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата,съдържащо се във въззивна жалба с вх.

№5849/17.01.2024 г. по описа на ПРС.Излага съображения за неправилност на обжалвания акт в смисъл,че районният съд не извършил правилна преценка на представения по делото договор за правна защита и съдействие и дали същият удостоверява посочване на основанието на чл.38,ал.2,т.3,предл.първо,второ или трето от ЗАдв.Счита,че не е установено законово основание съдът да определи възнаграждение за пълномощника на другата страна по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.В случай,че въззивниятсъд приеме,че се дължи адв.възнаграждение за адв.А.,то неговият размер следвало да бъде определен на 100лв.Иска отмяната на определението,като вместо това съдът да измени решение № 5166/20.12.23г.в частта за разноските,като се отмени в частта,с която „А 1 България”ЕАД е осъдено да заплати на адв.А. сумата от 800лв.адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,евентуално да намали присъдения с решението размер от 800лв.на 100лв.

В постъпилия от ответника по частната жалба отговор се поддържа,че същата е допустима,но по същество изцяло неоснователна по подробни 2 съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,съдът приема за установено следното:

Двете жалби-въззивната и частната,са подадени против обжалваеми съдебни актове в законоустановените срокове от процесуално легитимирано лице,което има интерес от обжалването,поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

1.По отношение на въззивната жалба:

Като съобрази доводите на страните,съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК,и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Предявени са от К. Д. Д. против „А 1 България”ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1,пр.1 – во от ЗЗД във вр.с чл.143,ал.1 и ал.2,т.2,т.13 и т.19 от ЗЗП и чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД.

Ищецът твърди,че е сключил с ответника договор за мобилни услуги № ***и Анекс към него от 14.04.2022г.за срок от две години,впоследствие удължен с анекса до 14.04.2024г.В така сключения договор за мобилни услуги била уговорена месечна абонаментна такса в размер на 15,99лв.с включен ДДС за целия срок на ползване на услугата. С подписания на 14.04.2022г.Анекс към Договора за мобилна услуга условията по договора оставали същите,единствено се увеличавал срока на действие на договора с още 2 години — до 14.04.2024г.По време на действие на договора, на 23.12.2021г.,ищецът получил SMS от оператора,който го уведомявал за предстоящо през първото тримесечие на 2022г.индексиране на месечните абонаменти такси за ползваните услуги с посочен линк за допълнителна информация.В линка бил посочен начина на индексиране,като се предвиждала промяна на месечните такси със средногодишния индекс на потребителските цени за предходната (2021г.) и тази година (прогнозно около 4,1 %).В резултат на това,с фактура № ***,получена на 01.04.2022г. месечната такса на ищеца била увеличена от 15,99лв. на 16,51лв.с включен ДДС,която той започнал да заплаща от този момент нататък.

На 02.02.2023г.ищецът получил нов SMS от оператора,който го информирал за ново индексиране на месечните такси.Посочвало се,че част от клиентите,потребители на социални планове и с такси до 7лв.няма да получат увеличение на цените,абонатите с такси от 7лв. до 25лв. ще бъдат индексирани с 15,3 % (средногодишен индекс на потребителските цени за 2022г. на НСИ), а с такси над 25лв.- с 2лв. за всяка услуга,като цените са с ДДС.Отново е посочен линк за повече информация,в който операторът отговаря защо се налага да индексира цените.Ищецът не приема изложеното от мобилния оператор обяснение,като посочва,че не настъпва никаква друга промяна в договорите и условията на ползване на услугата,освен увеличената месечна абонаментна такса и той като потребител е получил единствено 3 увеличение на цената с още 15,3%.На 04.04.2023г.му била издадена Фактура № ***,съгласно която месечната му абонаментна такса била увеличена с въпросните 15,3% и достигнала сумата от 19,04лв.с включен ДДС.Така увеличената месечна абонаментна такса ищецът продължавал да заплаща и към настоящият момент.

Ищецът твърди,че ответното дружество извършва описаните индексации в цената на месечната абонаментна такса на основание своите общи условия, както и на основание на включената във всички договори за мобилни услуги неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП на чл.8 от Договора –ДРУГИ,според която А1 има право да променя месечната абонаментна такса (МАТ) веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на Договора по отношение на Услугите в това приложение),като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1%.Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през следваща година.

Според ищеца клаузата на чл.8 от Договора за мобилни услуги,на която се позовава ответника за обосноваване на промяната в размера на месечната абонаментна такса,е неравноправна,тъй като не е индивидуално договорена и предвижда единствено увеличение на цената при инфлация,но не и нейното намаляване,като по този начин не брани интересите на потребителите. Счита, че така уговорената клауза следва да попадне в приложното поле на чл.143,ал.1 от ЗЗП,като бъде приета за такава,водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Процесната клауза не предвиждала равностойност на престациите,а нейната функция била единствено да увреди интересите на потребителя за сметка на търговеца.

На второ място ищецът намира клаузата за неравноправна и на основание чл.143,ал.2,т.3 от ЗЗП,доколкото приложението е поставено единствено под контрола на оператора,а за потребителя няма уредено реципрочно право,нито има възможност да повлияе или да предотврати настъпването на съответните правни последици,които са неизгодни за него.

На следващо място се поддържа,че процесната клауза е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.13 от ЗЗП,тъй като същата дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената,без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора.В процесния случай увеличението от 15,3 % се явявало значително в сравнение с цената,уговорена при сключването на договора.Въпреки това с извършената индексация,операторът не предоставил право на потребителя да се откаже от договора,без да плаща неустойка,което го поставяло в неравностойно положение спрямо оператора,съответно водело до нищожност на посочената клауза.

На последно място се твърди неравноправност на същата клауза и на основание чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП.Към момента на сключването на договора за мобилна услуга,потребителят не бил в състояние да разбере какъв е 4 икономическия ефект на договора,който сключва.Конкретно,потребителят не можел да знае каква абонаментна такса би му се определила като дължима с настъпването на следващата календарна година,още повече,че самият той не би могъл да повлияе на настъпването на това изменение в договора.Това поставяло потребителя в очевидно неизгодна и неравностойна позиция,тъй като той е сключил договор при определени условия,които по независещи от него причини биха могли да се променят.

Твърди се относно първата индексация,че операторът е пропуснал срока да индексира цената за 2020г.в началото на 2021г.,поради което нямал право да приложи индексацията заедно с тази за 2021г. и същата се явявала изцяло незаконосъобразна и не можела да породи правно действие.

По отношение на втората гореописана индексация на месечната абонаментна такса ищецът счита,че начинът,по който са индексирани цените е напълно дискриминационен.Операторът решил да увеличи цените на потребителите с месечна такса в диапазона от 7 до 25лв.с 15,3%,а на потребителите с месечни такси над 25лв. с 2лв. за всяка услуга,което ги поставяло в по–неизгодно положение спрямо останалите.

Отделно се твърди и наличие на нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.