Решение № 7358 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7358 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100500597 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 18131/08.10.2024г. по гр.д. № 51967/2021г. по описа на СРС, 148 състав, е че признато за установено, че К. М. Н., дължи на основание по чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Софийска вода“ АД сумата от 792,46 лв. – главница за периода от 03.01.2017 г. до 03.03.2019 г., представляваща незаплатени предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за обект, находящ се на адрес: гр. ****, клиентски номер 2800029304; сумата от 275,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 03.01.2017 г. до 03.03.2019 г., ведно със законна лихва от 08.01.2020 г. до окончателното плащане, като са е отхвърлен искът по чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ за разликата над сумата от 792,46 лв. до пълния предявен размер от 5154,45 лв. и за периода от 06.03.2012 г. до 02.01.2017 г., така е отхвърлен и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 275,07 лв. до пълния предявен размер от 1446,81 лв. и за периода от 06.03.2012 г. до 02.01.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 494/2020 г. по описа на СРС, 148 състав.

1

К. М. Н. е осъден да плати на „Софийска вода“ АД разноски по делото в размер на 153,62 лв., а „Софийска вода“ АД е осъдено да плати на К. М. Н. разноски по делото в размер на 804,75 лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на К. М. Н., с която се иска отмяна на постановеното решение в частта, в която са уважени исковете.

Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано.

Конкретните доводи са свързани с приетите от съда за доказани доставени ВиК услуги въз основа на заключението по СТЕ, без да съобрази липсата на надлежни доказателства за доставката на уведомително писмо от 18.11.2011г., с което въззивникът е уведомен, че е изтекла валидността на метрологичната проверка на водомера във водоснабдения обект, а при липсата на такива доказателства съдът е бил длъжен да приеме, че въззиваемият не е установил по несъмнен начин предпоставките за служебно начисляване на доставените ВиК услуги, поради което и исковете били недоказани за целия период, в който смисъл се позовава на решение по гр.д. № 11199/2020г. на СГС.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, в която са отхвърлени исковете, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба „Софийска вода“ АД твърди, че в периода от 06.03.2012г. до 03.03.2019г. между страните съществувало облигационно за имот в гр.София, ул. ****, до който доставил на ВиК услуги остойностени на 5154.45лв., съответно дължима била и мораторна лихва в размер на 1446.81лв.

С отговора на исковата молба К. М. Н. оспорва реалната доставка на претендираните ВиК услуги.

По делото е прието заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът кредитира, съгласно което процесният имот е водоснабден и в същия се ползват ВиК услуги. Отчитането на последните в процесния период е било „на база“ брой обитатели, като в системата на ищеца било отразено, че преди процесния период била изтекла метрологичната проверка на водомера (на ищеца било изпратено уведомително писмо № 1000127847/18.11.2011г.), 2 поради което бил приложен чл.25, ал.8 Наредба 4/14.09.2004г., като от 06.03.2012г. месечното количество изразходвана вода била определена на база трима обитатели, общо 18куб.м. за месец, като съгласно чл.25, ал.10 Наредба 4/14.09.2004г. отчетната вода се завишавала всяка тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател, като сборът на отчетените количества от показанията на индивидуалните водомери и водни количества изчислени по чл.25, ал.8 Наредба № 4 не можело да надвишава отчитането по общия водомер. Въз основа на тези данни вещото лице е определило изразходваните количества доставена вода. В отговор на въпроси при защита на заключението вещото лице изяснява, че уведомителното писмо било задължително, защото с него се уведомявали потребителите, че водомерите са с изтекъл срок и се дава 3м срок за смяна на водомерите, а при неизпълнение се пристъпвало към отчитане „на база“.

По делото е прието заключение на вещо лице по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че в периода от 08.01.2017г. до 02.01.2018г. предоставените ВиК услуги се остойностяват на 2 377,39лв.

При приемане на заключението на вещото лице по СТЕ в частта, в която е описало, че отчитането на процесния имот е било „на база“ въз основа на уведомително писмо № 1000127847/18.11.2011г. е направено искане от процесуалния представител на ответника по чл.190 ГПК за представяне на цитираното доказателство в оригинал. В изпълнение на указания е представено копие на същото с уточнение, че съгласно вътрешни процедурни правила на „Софийска вода“ АД оригиналите на документите се съхранявали за срок от 10г. В същото е описано, че водомерът бил с изтекла валидност на метрологичната проверка, така и в писмото фигурират имена и подпис за клиент. В първия процесуален момент процесуалният представител на ответника е оспорил документа с искане за представяне на оригинал и по твърдения, че подобно писмо не е получавано от ответника, което оспорване е оставено без уважение по съображения, че предвид че не се съхранява посочения документ в оригинал е безпредметно да бъде задължен да представи документа в оригинал. Изрично приемане на цитирания документ от страна на първоинстанционния съд липсва.

Софийският районен съд е приел, че по делото е доказано качеството 3 потребител на ответника в качеството му на собственик на водоснабдения имот, поради което е приел за установено, че страните са били обвързани от облигационна връзка по силата на публично известни общи условия.

Кредитирайки заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ приел, че ищецът е доказал доставени от имота на ответника ВиК услуги на стойност 5154.45лв., но доколкото отчетите били на база брой живущи (трима души), без да има доказателства за броя на живущите, поради което е приел ,че претенцията следва да се уважи за един брой живущ. Частично е уважено възражението за давност, поради което за периода необхванат от погасителната давност (08.01.2017г. до 01.02.2019г.) по чл.162 ГПК е приел, че искът за главница за ВиК услуги е основателен за 792.46лв., съответно е уважена мораторната лихва (дължима по чл.33, ал.2 от ОУ) определена по ССчЕ за един живущ в размер на 275.07лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма (каквито са нормите, уреждащи погасителната давност), 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество по доводът във въззивната жалба намира следното:

Съгласно чл.30 Наредба № 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост (каквато е процесната) - по общия водомер на водопроводното отклонение.

Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Съгласно чл.32, ал.10 Наредба № 4 - операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на 4 водопроводните отклонения (т.е. сградно водопроводно отклонение връзката от уличния водопровод до сградата и общия водомер), по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода. Съгласно чл.34, ал.1 Наредба № 4 водомерът подлежи на задължителен метрологичен контрол. Съгласно чл.34а, ал.1 и ал.2 Наредба № 4 - периодичните проверки на индивидуалните водомери (не се счита за „водопроводно отклонение“) като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради етажна собственост, се извършват през 10 години. Проверките са по искане и за сметка на потребителите. Съгласно ал.5 - когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца.

В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.

39, ал. 6. Съгласно чл.39 изразходваното количество вода се определя според показанията на водомерите с точност до 1 куб.м. При водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, разпределението на количеството вода се извършва и заплаща, като за потребителите, чиито индивидуални водомери се определят служебно данни, разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и служебно определените данни се разпределя пропорционално, като определените разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител. В обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя като се отчитат преминалите количества вода през общия водомер, отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери, за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6, разликата между данните и сбора от отчетените количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества и разликите и цената се записват на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител, а когато сумата от количествата е по-голяма от отчетеното от общия водомер количество, количествата се намаляват пропорционално. Съгласно чл.39, ал.5 и ал.6 - по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща (на база) - по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. До поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.

В този смисъл съдът не приема доводите на въззивника, че липсата на надлежни доказателства за получаване на неприетото по делото уведомително 5 писмо следва, че ищецът не е установил по несъмнен начин предпоставките за служебно начисляване на доставени ВиК услуги, доколкото подобно задължение не му е вменено с оглед нормативната уредба, вкл. с оглед приложимите към периода приети от СРС за общоизвестно общи условия (в чл.17 от същите е уредено, че при сгради-етажна собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери, които са елементи на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите, т.е. съответстват на правилата на Наредба № 4). ВиК операторът е задължен да поддържа общия водомер, съответно да го заяви и представи за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, не и индивидуалния водомер с оглед чл.34а, ал.2 Наредба № 4, т.е. отговорността по поддръжката на индивидуалния водомер е на потребителя. От кредитираното заключението по СТЕ, се установява, че количеството на доставена вода е на база и при отчитане на индивидуалното потребление от общото отчетено от общия водомер на водопроводното отклонение. В този смисъл, приемайки за доставени ВиК услуги въз основа на кредитираното заключение, Софийският районен съд е постановил правилно по основание решение, което с оглед чл.271, ал.1, изр.2 ГПК съдът следва да потвърди.