Решение № 1668 от 15.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1668 гр. Пловдив, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330203036 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 14/03.05.2022г. на ** на РИОСВ-Пловдив, с което на В. Н. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.

38, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗБР и са отнети в полза на държавата общо 8 бр. диви пойни птици – 3 бр. щиглец (Carduelis carduelis), 2 бр. обикновено конопарче (Carduelis cannabina) и 3 бр. елхова скатия ( Carduelis spinus) и 2 бр. метални клетки, като на основание чл. 129а от ЗБР вр. чл. 1 от Тарифата за обезщетения при нанесени щети на растителни и животински видове от Приложение № 3 на ЗБР, за щета, нанесена на горепосочения животински вид по смисъла на пар. 1, ал. 1 на Тарифата, било посочено, че В. следва да заплати обезщетение в размер на 40 лв. за брой отнета от природата защитена птица, а именно за 8 бр. защитени диви пойни птици – общо 320 лв.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, 1 като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

На 28.01.2022г. служители на РИОСВ-Пловдив, съвместно със служители на РУ-Стамболийски, извършили проверка в частен дом, находящ се в ** във връзка със сигнал за незаконно отглеждане на птици. В хода на проверката на място установили жалбоподателя В., който отглеждал пред жилищната сграда в 2 бр. метални клетки общо 8 бр. диви пойни птици – 3 бр. щиглец, 2 бр. обикновено конопарче и 3 бр. елхова скатия.

За така извършеното бил издаден от свидетелката М. АУАН № 5/28.01.2022г. в присъствието на жалбоподателя В., който го подписал без възражения. В АУАН било посочено, че се изземват осемте броя пойни птици, както и 2 бр. метални клетки. Бил издаден и констативен протокол № 0011204/28.01.2022г., в който било описано, че дивите пойни птици са във видимо добро общо състояние и на осн. чл. 39, ал. 2, т. 1 от ЗБР същите били пуснати на свобода в околностите на **.

За така констатираното била образувана предварителна проверка и била сезирана РП-Пловдив за преценка за извършено престъпление по чл. 287г, ал.

1 от НК. В хода на предварителната проверка били снети обяснения от жалбоподателя, който посочил, че е закупил птиците месец преди проверката на РИОСВ-Пловдив от непознат за него мъж от „Руския пазар“ в Пловдив за сумата от 160 лв., след което ги откарал в дома му, където ги хранел и поил.

Посоченото от него било потвърдено и от полицейските служители от РУСтамболийски и от експертите от РИОСВ-Пловдив. С Постановление от 2

22.02.2022г. РП-Пловдив отказала да образува ДП за престъпление по чл.

287г, ал. 1 от НК и изпратила преписката по компетентност на РИОСВ за продължаване на административно-наказателното производство.

За така описаното било издадено обжалваното Наказателно постановление № 14/03.05.2022г.

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на св. М., които съдът кредитира напълно като последователни, убедителни, достоверни и съответстващи с приложените по делото писмени документи – Констативен протокол № 0011204/28.01.2022г., справка за постъпил сигнал на „зелен телефон“, Постановление за отказ да се образува ДП и изпращане на преписката по компетентност, събраните в хода на извършената предварителна проверка по преписка рег. № 333 ЗМ – 27/28.01.2022г.: Докладни записки от **. Ш., Обяснения от **. Ш., Обяснения от **. Н., Обяснения от Д.Д., Обяснения от М.М., Обяснения от В.В., Характеристична справка на жалб. В., Справка за съдимост, Писмо изх. № 0552-1/11.02.2022г., Писмо изх. № 0-550-1/11.02.2022г., Уведомително писмо рег. № 333020-836/31.01.2022г. от ** К., приложени снимки.

В гореописаните доказателства не се съдържат противоречия, същите обективно и безпротиворечиво фактическата обстановка, приета за установена от съда. съществени пресъздават

По отношение на твърдението в жалбата, че птиците са били на покойния баща на жалбоподателя, съдът намира, че същото представлява защитна теза, доколкото противоречи както на посоченото от жалбоподателя пред св. М., така и на всички останали събрани по делото в хода на предварителната проверка доказателства, включително и от обясненията на В., дадени пред органите на реда, в които той изрично посочва, че именно той е закупил птиците предмет на производството, при това месец преди процесното деяние, и ги е отглеждал в дома си. Поради това и в случай че същите са били действително на починалия баща на жалбоподателя, то и той неминуемо е щял да посочи това преди съставянето на АУАН или в срока за възражение срещу същия, което обаче не е било сторено. Отделно от това, дори да се приеме, че птиците изначално са били на бащата на жалбоподателя, то дори и след смъртта му, жалбоподателят, който се явява и 3 наследник на баща си по закон, е продължил да държи същите пред дома си и да ги отглежда.

Във връзка с възражението, че птиците не са от тези видове и породи, съдът съобрази посоченото от св. М., която е експерт-биолог и има съответната квалификация и която е установила птиците по вид и род.

Посоченото от свидетелката напълно съответства на посоченото и от останалите присъствали на проверката лица, от които са били снети обяснения в хода на предварителната проверка, включително и на другия експерт Д.Д., който е и свидетел по акта. От друга страна жалбоподателят не е възразил за вида на птиците преди пускането им в природата. Поради това и възражението беше счетено за неоснователно.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Не се оспорва компетентността на актосъставителя и на административнинаказващия орган, като същите се установяват от Заповед № РД-100/24.01.2022г. и от Заповед № РД-688/30.06.2021г. във връзка с чл.

130, ал. 1 от ЗБР.

При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 28.01.2022г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 03.05.2022г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.

34 ЗАНН. Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят В. е осъществил нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗБР.

Посочената норма въвежда забрана за отглеждане на взети от природата екземпляри на животински видове от приложение № 3 на ЗБР. Посочените породи птици – щиглец ( Carduelis carduelis), обикновено конопарче (Carduelis cannabina) и елхова скатия (Carduelis spinus), са включени в приложението в разред „врабчоподобни“. За съставомерността на административното нарушение е без значение дали извършителят е осъществил директно вземането им от природата, или то е било извършено от трето лице, от което 4 впоследствие ги е закупил – в този смисъл е и Решение № 158 от 23.06.2020 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 166/2020 г. , съгласно което законът „обявява за противоправни и всички действия по придобиване и притежаване на тези защитени видове без да прави разграничение дали те са взети от нарушителя директно от природата – уловени, намерени от него или нарушителят ги е закупил от нерегламентирани тържища с цел да ги отглежда и развъжда.“

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗБР, за нарушение на чл. 38 от ЗБР на физическите лица се налага глоба в размер от 100 до 5000 лв. В случая наказанието е правилно индивидуализирано в размер малко над минималния предвиден такъв, а именно глоба в размер на 200 лв. доколкото се установява, че жалбоподателят е отглеждал немалък брой защитени животни – 8 броя.

Същевременно в случая с оглед броя на защитените обекти, предмет на нарушението, не са налице условията да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните деяния от същия вид.

Правилно е приложен и чл. 129, ал. 1 от ЗАНН, като правилно вещите, предмет на нарушението - 8 бр. диви пойни птици – 3 бр. щиглец (Carduelis carduelis), 2 бр. обикновено конопарче ( Carduelis cannabina) и 3 бр. елхова скатия (Carduelis spinus) и вещите, послужили за извършването на нарушението – 2 бр. метални клетки, са били отнети в полза на държавата.

Правилно е бил приложен и чл. 129а от ЗБР и законосъобразно е било определено за нарушителя да заплати за нанесени щети обезщетение в размер на 40 лв. на брой отнета от природата защитена птица или общо сума в размер на 320 лв. Съгласно § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Тарифата за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение № 3 на ЗБР, "Щета" по смисъла на тарифата е нараняването, осакатяването или убиването на екземпляри или отнемането им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на гнезда - за животинските видове, посочени в приложение № 1. В случая намерените в двора на жалбоподателя птици са били затворени в клетки, поради което и на практика в резултат на извършеното от страна на В. административно нарушение е имало нанесена от него щета по смисъла на закона, изразяваща се в отнемането на животните от природата и 5 отглеждането им в условия, несъответстващи на закона, а именно - затворени в клетки и отделени от естествената им среда. Изложеното води до извод, че в случая чл. 129а от ЗБР е бил приложим, поради което и с наказателното постановление правилно е било определено обезщетение по този ред – в този изричен смисъл е и Решение № 545 от 27.04.2018 г. на РС - Бургас по а. н. д.

№ 329/2018 г., по сходен казус при отнемане на птици от природата и затварянето им в клетки. Обезщетението в размер на по 40 лева на птица е в съответствие с т. 74.1., т. 74.2. и т.74.6 от приложение 1 на тарифата, поради което в тази част постановлението също следва да се потвърди.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.

Предвид горното, Пловдивският районен съд, Х н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14/03.05.2022г. на ** на РИОСВ-Пловдив, с което на В. Н. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.

38, ал. 1, т. 6, пр. 2 от ЗБР и са отнети в полза на държавата общо 8 бр. диви пойни птици – 3 бр. щиглец (Carduelis carduelis), 2 бр. обикновено конопарче (Carduelis cannabina) и 3 бр. елхова скатия ( Carduelis spinus) и 2 бр. метални клетки, и на основание чл. 129а от ЗБР вр. чл. 1 от Тарифата за обезщетения при нанесени щети на растителни и животински видове от Приложение № 3 на ЗБР, за щета, нанесена на горепосочения животински вид по смисъла на пар. 1, ал. 1 на Тарифата, е определено В. да заплати обезщетение в размер на 40 лв. за брой отнета от природата защитена птица, а именно за 8 бр. защитени диви пойни птици – общо 320 лв.

Разпечатката съдържа 44 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f046b06-0f61-429d-a399-457c8dc98d19