Решение № 169 от 04.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Кърджали, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500150 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.

N 5101/02.05.2025 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от "Е." *** гр.

П., чрез представител по пълномощие, против решение N 156/07.04.2025 г. по гр.д. N 1527/2023 г. по описа на РС – Кърджали, поправено с решение N 157/07.04.2025 г. по гр.д. N 1527/2023 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението на РС – Кърджали, с което частично са уважени предявените по чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за главница за консумирана ел. енергия за периода от 01.02.2023г. до 28.02.2023г./при преустановен достъп на 20.03.2023г./ и достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. по партида с клиентски N **********, отнасяща се за обект на потребление: м., ИТН ********* и обезщетение за забавата й до 10.07.2023г. в размерите им съответно от 613.40 лв. и 12.72 лв. и с което частично са отхвърлени тези искове над така уважените размери и до пълните им предявени размери, за разликите, възлизащи на 736.56 лв., представляваща стойността на начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. по партида с клиентски N *********, отнасяща се за обект на потребление: м., ИТН *********** и на 23.30 лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с N 282/12.07.2023 г. по ч.гр.д. N 870/2023г. на РС1 Кърджали се обжалва в отхвърлителните му части, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявените искове да се уважат изцяло и на въззивника да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции и за заповедното производство. В жалбата се излагат оплаквания, че услугата “достъп до разпределителната мрежа” представлява предоставяне на правото на ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до обект на клиент, при условията, определени в договора за присъединяване на обекта към съответната електроразпределителна мрежа и цената на тази услуга отразява постоянните разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки един клиент и същите са посочени отделно във фактурите, като за процесния период от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. във фактурите, издадени на “Я.” **** гр.К. е калкулирана единствено цена за достъп, защото достъпът се предоставя докато обектът е присъединен към мрежата. Изложени са съображения, че цените за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа са две различни цени, които се определят и регулират с решения на КЕВР и съгласно действащата към процесния период разпоредба на чл.29, ал.3 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция събира от крайните си клиенти всички суми за мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано количество електрическа енергия и ги заплаща на оператора, към чиято мрежа са присъединени съответните крайни клиенти, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по същите правила по утвърдените от КЕВРР цени. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа се формира като предоставената мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп до процесния период, поради което тази цена е независима от нивото на напрежение, на което става измерването на електроенергията за обекта, както и от мястото на измерване на тази енергия. С оглед на това се настоява за прилагане на ЗЕ и решението на КЕВР, съгласно които „цената за достъп и пренос до разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа“, противно на посоченото от районния съд в обжалваното решение, че е налице зависимост между доставката на електрическа енергия и дължимостта на цената за достъп и пренос.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба чрез представител по пълномощие.

Въззиваемият “Я.” **** гр.К. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

2

В съдебно заседание въззиваeмият оспорва въззивната жалба чрез представител по пълномощие, моли решението на първоинстационния съд да се потвърди и претендира разноски по делото.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищеца „Е.“ *** ЕИК *********, гр.П. против “Я.” ****, ЕИК ***********, гр.К. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 343.96 лв. главница, представляваща стойност на начислената цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. по партида с клиентски N **********, отнасяща се за обект на потребление: м., ИТН **********, както и сумата 36.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.07.2023г. - дата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с N 282/12.07.2023г. по ч.гр.д. N 870/2023г. на Районен съд Кърджали.

Ищецът основава исковете на следните обстоятелства: Ищецът в качеството си на доставчик от последна инстанция/ДПИ/ съгласно чл.95а от ЗЕ и издадената му лицензия Л-********г. продава електрическа енергия по цени по утвърдена от КЕВР методика /чл.15, ал.4 от ПТЕЕ/ на крайни клиенти по смисъла на чл.94а, ал.1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не може да извършва доставка по независещи от крайния клиент причини, като цените, по които продава, се определят от утвърдена от КЕВР методика съгласно чл.15, ал.4 от Правилата за търговия с ел. енергия/ПТЕЕ/ и снабдяването с електрическа енергия се извършва на основание договор при общи условия и индивидуален писмен договор, уговарящ допълнителните условия по него. Съгласно чл. 104а от ЗЕ потребителите използват разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им, като за обект на ответника „Я.“ ****** е открит клиентски номер ********* и поради липса на избран друг доставчик за процесния период от 01.02.2023г. до 31.05.2023г., преди който ответникът е ползвал различни доставчици на свободния пазар и поради искане за възстановяване на захранването като обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.“ ***, за този период от ищеца са му доставени 3 мрежови услуги на обща стойност от 1 343.96 лв., които не са заплатени на падежите по издадените и описани в исковата молба фактури, поради което дължи както цената им, така и законна лихва за забава в периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г.. Изложени са съображения в исковата молба, че потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп на доставчика от последна инстанция съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, в който смисъл е и чл. 31, ал.

1 от общите условия на „Е.“ ***, одобрени с Решение на ДКЕВР N *********., които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл.

104а, ал. 4 от ЗЕ. Ищецът сочи, че съгласно чл. 29, ал. 1 и ал.3 от ПТЕЕ, одобрени от ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната електрическа енергия и/или предоставената мощност и заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Посочено е, че цените за мрежови услуги се определят и заплащат на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, като същите не подлежат на договорна свобода. Посочените услуги се заплащат от всички потребители, чиито обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата няма разграничение според това чия собственост са присъединителните съоръжения собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност, за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, има качеството на небитов клиент, тъй като ползвана от същия електрическа енергия е за небитови нужди с оглед вида на клиента /търговско дружество/ и вида на обекта на потребление - м., представляващ стопански обект. Същият е присъединен на ниво ниско напрежение съгласно представените по делото фактури. По силата на чл. 9, ал. 1 от общите условия на ищеца и след като ответното дружество е останало без доставчик и по силата на чл.

11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества са се задължили съответно да снабдяват с електрическа енергия и предоставят мрежови услуги на обекта на ответника с ИТН *******, находящ се в гр. К. - м., представляващ стопански обект, съгласно сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия с N **********г. и три броя искания за възстановяване на захранването от 10.09.2020г., 28.02.2022г. и 20.08.2018г.. Ищецът твърди, че едва на 07.09.2023г. е входирано искане за преустановяване на договорните взаимоотношения и преустановяване на ползване на мрежови услуги за ИТН *********, с възражение за недължимост на суми по фактури поради продажба на процесния имот през 2017г.. Сочи, че ответникът от своя 4 страна, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 17, ал. 3 и съгласно действащи общи условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода от 01.02.2023r. до 31.05.2023г. ищецът е предоставил мрежови услуги на стойност 1 343.96 лв., представляваща начислена цена за достъп до разпределителната мрежа, които не са заплатени в срок и поради забавата дължи законна лихва в общ размер от 36.02 лв. за периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г.

Ответникът “Я.” *****, ЕИК *********, гр.К., с отговор на исковата молба оспорва иска по основание и размер, при възражение, че със Заповед N 442 от 20.02.2023 г. е преустановено захранването на ИТН ******** от „Е.” **** България и след тази дата липсва реално потребление на енергия. Сочи, че до 31.01.2023 г., съгласно разпореждане на PC-Кърджали по гр. д. N 20235140100328 „Я.“ *** е изплатила сумата от 446.41 лв., представляваща стойността на изразходваната електроенергия до 31.01.2023 г., като до момента на подаване на отговора не е получавана фактура за потребление на електроенергия за периода от 31.01.2023 г. до 28.02.2023 г., когато е преустановено електрозахранването.