Определение № 11580 от 24.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11580 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110114460 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от **********, Булстат: ***********, с адрес на управление: **********, представлявана от кмета, чрез юрисконсулт **********, срещу ********, ЕГН **********, с адрес: ******, положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 10 516,93 евро (20 569,32 лв.), представляваща сторени от ищеца разходи за засипване на съществуващ изкоп в Поземлени имот № **** от кв. 34 по плана на ******, за който е отреден УПИ -***-****, кв. 34, м. *******, който е бил застрашен от самосрутване, създава условия застрашаващи живота и здравето на гражданите и не може да се поправи или заздрави, като се изпълнят съответните дейности, ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ********* по ч. гр. д. № **********

С определение № ********* производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по адм. дело № *******, ** отдл., **** по описа на ******** с влязъл в сила съдебен акт. По делото е постъпило писмо от ********, ** отдл., ****, видно от което производството по адм. дело № ******* е приключило, като е представен и крайният съдебен акт по делото.

Освен посоченото, ответникът е депозирал молба с вх. № ******** с искане за възобновяване на производството. Поради изложеното на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството следва да бъде възобновено и насрочено за разглеждане в о.с.з.

С оглед приемането на еврото като официална валута на Република България, то на ищеца следва да се дадат указания в срок до датата на първото по делото заседание да потвърди посочените от съда суми, предмет на предявените искове в евро.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Следва да се приложи ч.гр.д. № *********.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза, е относимо, допустимо и необходимо, като на ищеца следва да се предостави възможност да формулира въпроси към експертизата.

1

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 14460/2025 по описа на СРС, 157ми състав.

УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да потвърди посочените от съда суми, предмет на предявените искове в евро, като ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в указания срок съдът ще приеме, че сумите в евро съответстват на претенцията на ищеца в лева.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № *********

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да формулира въпроси към съдебно-техническата експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.05.2026 г. от 09,30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца препис от отговора на ответника.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че със заповед № ******** на ********** е наредено на ******** като собственик на ПИ № **** от кв. 34 по плана на ***********, за който е отреден УПИ ****-****, кв.

34, м. ****“ да засипе съществуващия в УПИ изкоп, който е застрашен от самосрутване, създава условия застрашаващи живота и здравето на гражданите и не може да се поправи или заздрави, като изпълни съответните дейности. Сочи, че поради неизпълнение на посочената заповед, с Договор № ******** е възложил на ********* принудителното изпълнение на заповедта. Излага, че съгласно чл. 196, ал. 5 ЗУТ, когато заповедта не е изпълнена доброволно, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Твърди, че в съответствие с разпоредбите на Наредбата за принудителното изпълнение на Заповеди по чл. 195, ал. 4 и 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на **********, приета с Решение № *** по Протокол № ********, както и при спазване на други нормативни изисквания, са предприети поредица от действия по принудително изпълнение на Заповед № ******** Сочи, че съгласно чл. 14 от цитирана Наредба за извършените разходи по принудително изпълнение, се съставя протокол (приложение 5), въз основа на който се възстановяват 2 разходите. Поддържа, че с Протокол от 28.09.2018 г. е отчетено извършването на изпълнените работи по договора, както и че сторените разходи възлизат на сумата от 20 569,32 лв., за които дружеството ********* издало фактура № **********//**** Посочената сума се твърди, че е заплатена от **** с платежно нареждане от 20.11.2018 г. Излага, че в издадената фактура (от /****) е извършено приспадане на авансово платена сума на 04.07.2018 г., за която била издадена фактура № ******** При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че наредбата на която се позовава ищецът касае незаконни строежи, а не изкопи. Посочва, че издадената през 2017 г. заповед касае именно изкоп. С оглед изложеното оспорва сключения от общината договор с дружеството *********. Твърди, че е изпълнил издадената заповед. Сочи, че заповедта от 2017 г. е издадена на основание друга заповед № ********** С оглед изтеклия период от време между двете заповеди – 9 години, прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага, че не е ясно на коя дата ищецът е сключил договор с дружеството *********, т.к. в самия договор били посочени две дати - 29.03.2018 г. и 20.06.2018 г., но и в двата случая счита и подробно аргументира, че давността е изтекла. Във връзка с последното излага, че меродавна за началото на давностния срок е датата на сключване на договора, а не датата на плащането. Развива подробни съображения в насока, че протоколът от 28.09.2018 г. не отразява реално извършените дейности по засипването на изкопа. Твърди, че съгласно нормативната уредба, собственикът на терена и извършителя на строежа, когато са различни лица, отговарят солидарно, поради което счита, че производство следва да се образува и срещу дружеството ******** Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, вр. 59 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответницата е собственик на ПИ № **** от кв. 34 по плана на ***********, за който е отреден УПИ ****-****, кв. 34, м. „********; че със заповед № ******** на ********** е наредено на ********, в качеството на собственик да засипе съществуващия в УПИ ****-****, кв. 34, м. „******** изкоп.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения иск правно основание чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, вр. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на влязла в сила заповед за засипване на съществуващия в УПИ ****-****, кв. 34, м. „********, изкоп, издадена от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице; че процесната заповед е редовно връчена на ответника; отправянето на покана за доброволно изпълнение, която да е достигнала до своя адресат – ответника; заповедта да е изпълнена принудително чрез реалното извършване на дейностите по премахване на 3 незаконния строеж; вида, количеството и стойността на всички извършени дейности /отговаряща на средната пазарна такава/, както и необходимостта от тяхното осъществяване с оглед спецификите на имота и неговото разположение; заплащането на разноските за принудителното премахване от страна на ищеца; обстоятелството, че ответникът е сред изброените в чл. 225а, ал. 5 ЗУТ лица.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил исковата сума на ищеца, както и наведените с отговора на исковата молба възражения.

В доказателствена тежест на ищеца по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, е да установи по делото наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.