Определение № 2807 от 23.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2807 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Даниела Талева

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20261100604493 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 345 вр. чл.33а, ал.4 от НПК и е образувано по частна жалба, подадена от адв. К. М., в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия И. П. И. срещу решение, постановено в открито съдебно заседание от 21.04.2026г. по НОХД №13849/2025г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №653/24.02.2026г., постановено по посоченото дело.

В частната жалба сe твърди, че решението, погрешно посочено като определение, е незаконосъобразно, тъй като съдът се е произнесъл по правната квалификация след постановяване на присъда и след депозиране на въззивна жалба от подсъдимия. Посочва се, че с атакуваното решение на практика се поправя краен съдебен акт, което е недопустимо. Според защитника, по правилата на НПК, тези въпроси следва да бъдат предмет на въззивна проверка. Поради това се иска решението да бъде отменено.

След като се запозна с материалите по делото и изложените в частната жалба доводи, въззивната инстанция намери за установено следното:

НОХД №13849/2025 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против И. П. И. за извършено деяние по чл.131, ал.1, т.5а, вр. с чл.130, ал.2 от НК. По него на 1

24.02.2026 г. е било постановено решение №653, с което подсъдимият И. И. е бил признат за виновен в това, че на 24.05.2024г., около 19.30ч., в гр.София, в апартамент, находящ се на ул.“********, хванал за косата И.И.Р., след което рязко я дръпнал, като я съборил на земята и я влачил из апартамента, с което й причинил цефалгичен синдром, което увреждане реализира медикобиологичния квалифициращ признак „болка“ без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. с чл.130, ал.2 от НК, като на осн. чл.78а от НК, е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ и е бил осъден да заплати сторените в досъдебното и съдебното производство разноски. В това решение цифром е била изписана пълната квалификация на деянието, за което е бил признат за виновен И., но словом съдът е пропуснал да посочи, че на И.Р. е била причинена лека телесна повреда в условията на домашно насилие, както и по отношение на сумата, присъдена в полза на СДВР, е посочил 77.10 евро лева.

С разпореждане №3815/20.03.2026г., делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл. 33а от НПК. С решение от 21.04.2026г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №653/24.02.2026г., постановено по НОХД №13849/2025 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, като след …… в апартамент, находящ се на ул.“********….“ се добави „….причинил на И.И.Р. лека телесна повреда в условията на домашно насилие като…..“ както и вместо „ …. сумата от 77.10 евро лева разноски“, да се чете „… сумата от 77.10 евро разноски“.

Въззивната инстанция намира, че в случая приложението на процедурата, предвидена в чл. 33а от НПК е правилно. Спорният момент в настоящия казус е, че съдът се е произнесъл по правната квалификация след постановяване на решението и след депозиране на въззивна жалба от обвиняемия, т.е. дали така направената поправка в произнесеното по делото решение представлява поправка на очевидна фактическа грешка. Не се спори за поправката в частта за разноските. В законодателството не се съдържа дефиниция на понятието ОФГ, което налага да се използват утвърдените вече стандарти. В теорията и практиката се приема, че очевидната фактическа грешка е несъответствие между волята на съда и нейното изразяване в съдебния акт. Тя може да включва неправилно изписване на имена, цифри или други данни в акта, като това изброяване на възможни технически грешки 2 обаче не е изчерпателно и лимитативно. От съществено значение е единствено, че при тези грешки винаги става въпрос за фактически елементи, а не за правни изводи, както и че при коригирането им текста на съответния акт се поставя в съответствие с изразената и непроменена воля на съда.

В разпоредбата на чл. 305, ал. 4 от НПК е предвидено, че в диспозитива на присъдата се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл.301 НПК.

В случая, видно от съдържанието на решение №653/24.02.2026г., цифровото изражение на правната квалификация не деянието, за което обвиняемият е бил признат за виновен, е посочено коректно и пълно, като е пропуснато да се посочи словом, че на пострадалата е причинена лека телесна повреда при условията на домашно насилие. Поради това и следва да се установи, дали, ако се приеме, че с това е допусната очевидна фактическа грешка, с нейното поправяне ще се промени волята на съда или ще бъде направена корекция единствено на външното изразяване на волята на съда в съдебния акт.

От материалите по делото се установява, че то е било образувано и водено против подсъдимия И. П. И. за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. с чл.130, ал.2 от НК. Делото е било разгледано по реда на Глава 28 от НПК и за същото това деяние подсъдимият е бил признат за виновен. В този смисъл за съда не е налице неяснота по отношение на деянието, за което обвиняемият И. е бил признат за виновен. От приложените по делото мотиви също по безспорен начин се установява, че точно за това деяние е бил признат за виновен обвиняемият, че е причинил лека телесна повреда на пострадалата Радева в условията на домашно насилие и именно за това престъпление му е било наложено наказание. Поради това настоящият въззивен състав приема, че неизписването словом в диспозитива на решението, че на Радева е била причинена лека телесна повреда в условията на домашно насилие, като същевременно, посоченото цифрово изражение на престъплението е пълно и точно, очевидно се дължи на технически пропуск при изготвянето й в единната информационна система на съдилищата. С оглед на това и коригирането на тази грешка по никакъв начин не променя или подменя формираната с решението воля на съда да признае за виновен обвиняемия И. в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. с чл.130, ал.2 от НК. С 3 приложението на процедурата по чл. 33 а от НПК не е бил създаден нов съдебен акт без надлежно производство, не е било нарушено и правото на защита на подсъдимия, тъй като той не е бил лишен от възможност да се защити срещу новото съдържание на решението, в което, както бе посочено по-горе, няма промяна на дадените от съда отговори на въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Напротив, това право е реализирано в цялост с подаването на въззивна частна жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка и въззивна жалба срещу постановеното решение. Поради това и въззивният съдебен състав намира жалбата срещу решението по чл.33а НПК за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, което като такова следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.1 вр. чл.33а, ал.4 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 21.04.2026г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №653/24.02.2026г., постановено по НОХД №13849/2025 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4