Определение № 146 от 12.02.2024, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Плевен, 12.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Частно наказателно дело № 20244430200185 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 243 ал.ІV НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал. 3 от НПК от ***, представлявано от *** Ж.Л. и П. И. К. от *** – *** при *** против Постановление на РП - Плевен от 17.01.2024 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 312/2023 година по описа на същата прокуратура.

В жалбата се съдържа се искане съдът отмени постановлението като незаконосъобразно предвид събраните безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 НК от лицето К.А..

СЪДЪТ, като съобрази изложеното в жалбата, събраните по дознанието доказателства и разпоредбите на закона, намери така депозираната жалба против цитираното по горе постановление е НЕДОПУСТИМА поради следните съображения:

Наказателното производство е образувано и проведено за това, че на 05.05.2023 година в *** били извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325 ал. 1 НК.

С Постановление от 17.01.2024 година на прокурор при Плевенска районна прокуратура горното наказателно производство е прекратено.

Систематичното място на състава по чл. 325 ал. 1 НК в Глава Десета на Наказателния кодекс определя хулиганството като едно от престъпленията 1 против реда и общественото спокойствие. Характерно за тази група престъпления е, че те представляват посегателство над интересите както на обществото като цяло, така и на отделни негови членове. Обект на защита на хулиганството по чл. 325 НК са обществените отношения, свързани с правилата на морала, обществените порядки, подсигуряващи общественото спокойствие и ред.

По силата на чл. 74 НПК лицата, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление могат по силата на чл.

85 НПК да предявят за обезщетяването им граждански иск в наказателното производство и да се установят като граждански ищци, т.е., нормата сочи кои пострадали могат да участвуват в процесуалното качество на граждански ищец. Императивно изискване на закона за това е реално настъпили вредни последици за тези лица. Наказателнопроцесуалният кодекс не познава процесуално качество „пострадал“. Разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК не третира пострадалия като процесуален субект, защото законът използва това материалноправно понятие само за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по дела от общ характер.

В конкретния случай, извършеното деяние по чл. 325 ал. 1 НК/ ако би било доказано/ засяга единствено обществените отношения, охраняващи установения в страната обществен ред и общественото спокойствие.

Хулиганството е резултатно престъпление. Не във всички случаи престъпното същото причинява вреди и поражда фигурата на пострадалото лице. Предвид обекта на престъплението е възможно деянието да рефлектира единствено върху спазването на реда и общественото спокойствие и да не засегне правата на конкретни лица. Посегателството към личността или имуществото не е необходим елемент от изпълнителното деяние, нито конкретните вреди са елемент от престъпния резултат. При хулиганството деецът не се интересува и не предвижда непременно посегателство върху личността или имуществото на другиго. Още по-малко се интересува кое точно лице или чие точно имущество ще бъде засегнато от действията му.

Евентуалното включване в изпълнителното деяние и на такива детайли не променя вида и характера на обществената опасност на деянието – нарушаването на обществения ред. Дори при изпълнителното деяние на 2 хулиганството по НК да бъде увредено някакво имущество (напр. чупене на витрини на магазин) или по някакъв начин да бъде засегнато физическо лице, то от хулиганската проява е възможно да настъпят вреди извън съставомерните признаци на престъплението. Хулиганството може да засегне едновременно лични и обществени интереси. Хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми и една от тях е именно посегателство върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда. Когато самите хулигански действия по чл. 325 НК са свързани с нанесени обидни думи, лицето, към което те са били насочени, може да търпи вреди от престъпното деяние и евентуално може да има качеството страна в наказателното производство срещу извършителя. Събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства не установяват настъпила вреда за конкретно физическо лице и/или юридическо такова.

Предвид изложеното съдът прие, че жалбоподателите ***, представлявано от *** Ж.Л. и П. И. К. от *** – *** при *** нямат качеството на пострадал от конкретното престъпление, поради което не са легитимирани да оспорват прекратяването на наказателното производство от прокурора, доколкото процедурата по чл. 243 ал. 4 НПК обезпечава интересите само на лице, което при предпоставките на чл. 74 във вр. чл. 85 НПК може да встъпи като граждански ищец в наказателния процес.

Поради изложените правни и фактически съображения съдът намери така депозираната жалба по реда на чл. 243 ал. 3 от НПК от ***, представлявано от *** Ж.Л. и П. И. К. от *** – *** при *** против Постановление на РП - Плевен от 17.01.2024 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 312/2023 година по описа на същата прокуратура за недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане.

Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето на съда по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт, поради което съдебното производство, образувано въз основа на така същата жалба пред първоинстанционния съд следва да бъде прекратено. Следва да се укаже на жалбоподателите, че за гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл.243 ал.10 от НПК, предоставяща възможност постановлението за 3 прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по-горестоящата прокуратура. В обсега на компетентността си, такова произнасяне би могло да засегне проявените по делото факти и категорично да обобщи следващите се спрямо тях правни изводи относно наличието или не на доказателства за евентуално осъществен друг престъпен състав, предвиден в Глава осма, Раздел първи от Наказателния кодекс на Република България.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал.ІV от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба по реда на чл. 243 ал. 3 от НПК от ***, представлявано от *** Ж.Л. и П. И. К. от *** – *** при *** против Постановление на РП - Плевен от 17.01.2024 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 312/2023 година по описа на същата прокуратура.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по ЧНД № 185/2024 година по описа на Районен съд – Плевен поради недопустимост на така депозираната жалба.

Определението в частта за прекратяване на съдебното производството може да се обжалва и протестира в 7- мо дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Плевенски окръжен съд.

Да се изпратят уведомления за последвалото произнасяне на РП – Плевен и жалбоподателите ***, представлявано от *** Ж.Л. и П. И. К. от *** – *** при *** за сведение.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4