Решение № 79 от 19.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20243100600365 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 249 ал. 3 от НПК, инициирано с жалба от повереника на Г. С. Д. срещу определение на районен съд в Девня, с което е отказано конституирането на Д. като частен обвинител в първоинстанционното производство с аргумента, че от престъплението по чл.

293а от НК не може да има пострадало лице.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на атакувания съдебен акт и аргументите срещу неговата неправилност, констатира следното:

Безспорно е, че престъплението по чл. 293а от НК е на формално извършване. За съставомерността му е необходимо да е налице съдебен акт, с който деецът да е осъден да изпълни свое парично задължение, наличие на възможност и средства за това и умишлено неизпълнение на задължението пред кредитора, в продължение на година след влизане на осъдителния титул в сила.

Върховната съдебна инстанция е посочила, че „ Съставът не свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени обществено-опасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат.

Счита се, че с факта на осъществяване на деянието е достигната необходимата степен на обществена опасност, за да се приложи наказателна репресия.

Иначе казано, престъплението по чл. 293а НК не е резултатно, а е от онези, които създават само състояние на опасност за настъпване на вреда.“ Възможността да има пострадал, не само от престъплението по чл.

1

293а от НК, но и от всяко друго престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на съставомерни вреди, поражда противоречива съдебна практика.

Преценката и решаването дали едно физическо лице има качеството на "пострадал" по смисъла на чл. 74 и следващите от НПК изисква да се отчетат и обсъдят обстоятелства като обект на посегателство, съдържанието на изпълнителното деяние, сферата, в която са настъпили общественоопасните последици, съставомерните общественоопасни последици, връзката между обекта на посегателството и правната сфера на определено физическо лице и вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, състоящо се в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на един правен субект.

Приетата Директива 2012/29/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, на практика разширява възможността за признаване статут на пострадал от престъпление в хода на наказателното производство на конкретни физически лица, чиято лична сфера е била засегната в резултат от престъпления против правосъдието и престъпления против реда и общественото спокойствие.

В случай, че бъдат установени общественоопасни последици, накърняващи непосредствено нечии права, тогава съдът следва да приеме, че от съответното престъпление има пострадал. За престъплението по чл. 293а от НК настоящият състав намира, че има пострадало лице, тъй като от диспозицията на нормата може да бъде извлечен извод, че наред с общия и непосредствен обект на престъплението - обществените отношения, гарантиращи нормалното функциониране на правосъдната система, е налице и допълнителен обект, относим към правото на защита на кредитора, в чиято полза е било постановено неизпълненото в продължение на година осъдително съдебно решение.

Това, че престъплението е „формално“, не изключва възможността при него да възникне фигурата на пострадал, с произтичащите от това процесуални права по чл. 74 – 76 от НПК.

Това е така, тъй като от значение е не, дали общественоопасните последици са предвидени от закона като съставомерен престъпен резултат, а дали процесното престъпление може да засегне пряко отделни лични или имуществени права.

В този смисъл, лицето, чиито права са накърнени пряко, се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди да са несъставомерни.

Основанието за предявяване на гражданския иск, респективно, конституирането като частен обвинител, в наказателния процес се явява деянието на подсъдимия, предмет на обвинението и ако от него са последвали вреди, то на пострадалия не може да бъде отнето правото да поддържа 2 обвинението наред с прокурора.

Изложеното до тук въззивният състав намира като аргумент в подкрепа на становище, че жалбата срещу определението в тази му част е основателна.

Ето защо и

РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.02.2024г.по НОХД № 342/ 23 г. с което е отказано допускането на Г. С. Д. като частен обвинител по делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3