Решение № 4586 от 23.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4586 гр. Пловдив, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330106931 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД.

Ищецът Е. И. А. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният между тях в гр. П. Договор за паричен заем № ****************** г. към Искане № ******* е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради несъответствие с изискването на чл.11, ал.1 от ЗПК, а, ако съдът отхвърли този иск – да признае за установено по отношение на ответника, че клаузата на чл.6 и чл.8 от сключения между страните в гр. П. сключеният между тях в гр. П. Договор за паричен заем № ****************** г. към Искане № *************, е недействителна на основание чл.146 във връзка с чл.143 от ЗПК, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за 1 паричен заем № ****************** г. към Искане № *********, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски заем в размер на 1 000 лева срок за връщане 11 месеца – на 11 равни месечни вноски, платими на 4-то число, считано от 04.02.2024 г., всяка в размер на 110, 06 лева, като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и с още едно от следните обезпечения по избор на Заемателя - иопотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на Заемодателя, а в чл.8 – че с подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 824, 32 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към Договора.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, включването на неустойката към годишния процент на разходите по Договора оскъпява кредита с над 50% годишно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищеца сума, то действително това прави Договорът недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради несъответствие с изискването на чл.11, ал.1 от ЗПК, а оттук - че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед уважаването на този иск съдът не следва да се произнася по иска, предявен при условията на еветуалност.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 69, 19 лева – платена ДТ – като ищецът не е представил доказателства, че е уговорил и заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да му се присъжда, а по направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възражение на пълномощника на ищеца съдът не следва да се произнася предвид липсата на такова заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “Креди Йес” ООД, ЕИК:

200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България” № 196, представлявано от ************** В. М. И., ЧЕ сключения между него И Е. И. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*************“ № **, със съдебен адрес: гр. П., бул.

2

„**********************“ № ***, ет.**, офис **, адв. С. М., в гр. П. Договор за паричен заем № ********************** г. към Искане № ****************, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 от ЗПК поради несъответствие с изискването на чл.11, ал.1 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ Е. И. А., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 69, 19 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3