Решение № 17417 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17417 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20211110150293 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от ищеца „Т=============” ЕАД срещу ответниците М. Ж. Б. и Н====== Ж. Н. за осъждане на същите да заплатят на ищеца при квоти от ¾ за първия ответник и ¼ за втория суми за топлинна енергия, цена за дялово разпределение и лихви върху тях, както следва:

- за М. Ж. Б. – сумата в размер на 1061,79 лева – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 146,34 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата в размер на 24,25 лева – главница за цена за услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 4,67 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г.;

- за Н====== Ж. Н. - сумата в размер на 353,93 лева – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 48,78 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата в размер на 8,08 лева – главница за цена за услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 1,55 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г.

В подадената искова молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, жк.

1

„Разсадника Конъовица” , бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, аб. № 246673, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължали обезщетение. Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея.

Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т=============" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач „=============” ООД не е взело становище.

В открито съдебно заседание, на което съдът е дал ход на устните състезания, ищецът е бил представляван, а ответниците, редовно призовани, не са се явили лично и не са били представлявани. Процесуалният представител на ищеца е направил искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт от 20.02.1989 г., видно от който на М. Ж. Н. и Веска Стоилова Ж. са придобили правото на собственост върху апартамент № 17, находящ се в гр. София, м. Разсадника – Конъовица, улица „Троян”, ЖСК „ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ-2”, бл. № 2, вх. А, ет. 6. От представеното Удостоверение от ГИС – София с изх. № 68-00-673/01.06.2015 г. и обективираната в него идентичност на адресите се установява, че посоченият нотариален акт касае именно исковия апартамент. От приложеното към исковата молба постановление за възлагане на забрана от 26.07.2018 г. и посочения в него длъжник може да се приеме, че посоченото лице в нотариалния акт под имена М. Ж. Н. е именно посоченото в постановлението лице М. Ж. Б.- ответник по настоящото дело. Видно от 2 удостоверение за наследници от 27.10.2021 г. Веска Стоилова Ж. е починала на 06.05.1998 г. и е оставила за наследници двете си дъщери и ответници по настоящото дело. Предвид представените писмени доказателства съдът счита, че е доказано, че ответниците са били носители на правото на собственост върху процесния обект през исковия период при квоти от ¼ за Н====== Ж.

Н. и ¾ за М. Ж. Б., доколкото не са направени възражения и не са представени доказателства в насока прехвърляне правото на собственост преди началото на исковия период.

С Договор от 02.11.2007 г. ищцовото дружество е възложило на третото лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

От представения по делото протокол за Общото събрание от 08.08.2023 г. се установява, че етажните собственици в сградата на адреса на исковия имот са взели решение за сключване на договор с третото лице – помагач за извършване на услугата дялово разпределение. Под № 17 в приложените към протокола списъци на абонати е вписана ответницата М. Ж. Н. и процесния абонатен номер. По делото обаче липсва сключен договор между етажната собственост и третото лице – помагач за това. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е уточнил, че първоначално дяловото разпределение е било извършвано от третото лице – помагач, а впоследствие – от ищцовото дружество.

По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.

Експертът е посочил, че за процесния период в имота радиаторите са демонтирани и не се дължи цена за отопление. За исковия период се дължи обаче цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топла вода. Вещото лице е посочило, че от представените му документи се стига до извода, че през разглеждания период отчитащите устройства са били годни.

Направени са няколко забележки, че изравнителните сметки не съдържат необходимите данни, за да бъде проверено начислението на допълнителното количество БГВ, което не прави изчисленията неверни, а непроверяеми.

Предвид липсата на оспорвания съдът счита, че следва да кредитира изводите на вещото лице, че за процесния период дължимата сума за топлинна енергия възлиза на 1323,88 лева.

По делото е изготвено и прието заключение по назначена съдебносчетоводна експертиза. От нейните изводи се установява, че няма данни за извършени плащания. Вещото лице е посочило същата дължима сума за топлинна енергия, както и сумата в размер на 32,34 лева – за дялово разпределение. Експертът в зала е уточнил, че мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на 191,26 лева, а върху цената за дялово разпределение – 6,82 лева.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот. От експертните изводи и предвид предвид приложените към исквоата молба писмени доказателства за исковия период дължимите суми са както следва: 1323,88 лева – главница за 3 топлинна енергия, 191,26 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, 32,34 лева – главница за дялово разпределение, 6,82 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В настоящия случай са представени писмени доказателства за това, че ответниците са били носители на правото на собственост върху процесния апартамент през исковия период, като М. Ж. Б. е била собственик на ¾ идеални части от имота, а Н====== Ж. Н. – на 1/4. Следователно по делото успешно се установява, че ответниците са били абонати на топлофикационното дружество през исковия период за процесния апартамент, като предвид квотите им от собствеността същите следва да отговарят в посочения обем от задълженията.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от 4 потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други. Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти не променя статута на лицето като потребители (клиент) на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.